Истинската история зад внезапната кампания за „единство“, демонстрирана в последните дни от Техеран, не започна като отговор на твърденията на Доналд Тръмп, че политиците в Иран са разединени. Тази кампания започна със секретно писмо.

През последните дни в иранските политически среди се разпространява информация за строго поверително писмо, за което се твърди, че е написано от група висши служители до Моджтаба Хаменей. Според запознати с въпроса, писмото предупреждава, че икономическото състояние на Иран е критично, че страната не може да продължи по настоящия си път и че ръководството няма друг практически избор, освен да започне сериозни преговори със САЩ по ядреното досие.

Историческото съзвучие е очевидно. В последните дни на ирано-иракската война през 1988 г. висши ирански служители и командири предупреждават Рухолах Хомейни, че войната вече не може да бъде поддържана. Само няколко дни по-рано Хомейни все още е настоявал за нейното продължаване. Но под тежестта на тези предупреждения той приема Резолюция 598 на Съвета за сигурност на ООН и прекратява конфликта – решение, което той прочуто оприличава на „изпиване на чаша с отрова“.

Ето защо настоящото писмо е важно: то подсказва, че някои висши фигури сега виждат ядрената конфронтация като поредния момент, в който идеологическото упорство се сблъсква с лимитите на държавата.

Съобщава се, че сред подписалите са фигури като Мохамад Багер Галибаф, Масуд Пезешкиан, Абас Арагчи, Мостафа Пурмохамади и други. Някои служители очевидно са отказали да го подпишат. Едно от имената, които се споменават, е на Али Багери Кани, бившият главен преговарящ по ядрените въпроси при Ебрахим Раиси.

Писмото е трябвало да остане строга тайна. То е било адресирано до Моджтаба Хаменей, а не до обществеността, парламента или обикновената политическа класа. Но според разпространяваната информация, Багери Кани е показал писмото на други хардлайнери извън тесния кръг и е подчертал, че не го е подписал. Оттам случаят е изтекъл в политическите среди в Техеран.

Това беше атмосферата, в която се появи твърдението на Тръмп. Той заяви, че иранските служители се „бият като кучета и котки“, защото не могат да се споразумеят за преговорите със Съединените щати. Техеран веднага обяви обратното. В четвъртък висши служители действаха почти в унисон, за да настояват, че няма разцепление.

Галибаф, председателят на парламента, написа: „В Иран няма хардлайнери или реформисти. Всички сме иранци и революционери.“ Той добави, че с „желязното единство на нацията и държавата“ и пълно подчинение на Върховния лидер, Иран ще накара „престъпния агресор“ да съжалява за действията си.

Президентът Пезешкиан публикува почти същото съобщение: „В Иран няма „хардлайнери“ или „умерени“. Всички сме иранци и революционери.“ Той също се позова на единството между нацията и държавата, подчинението на Лидера и победата на Иран.

Мохсени Ежеи, ръководителят на съдебната власт, отиде още по-далеч. Той заяви, че „глупавият президент на Америка“ трябва да знае, че „хардлайнер“ и „умерен“ са абсурдни и неоснователни термини от западната политическа литература. В ислямски Иран, каза той, всички групи и фракции в крайна сметка стоят обединени под заповедите на Върховния лидер.

Преди първия кръг от преговорите се съобщава, че Моджтаба Хаменей е начертал червена линия: иранските служители не трябва да обсъждат ядрения въпрос със Съединените щати. Но иранската делегация трябваше да говори за ядреното досие, тъй като всяка сериозна преговорна линия с Вашингтон неизбежно се върти около него. И те го направиха.

Това решение предизвика ответната реакция на хардлайнерите.

Махмуд Набавиан, заместник-председател на парламентарната комисия по национална сигурност, присъстваше на преговорите в Пакистан. Оттогава той заяви, че резултатът от тези разговори не е задоволителен и че преговорният екип е направил „стратегическа грешка“. Неговото обвинение беше конкретно: екипът е действал „противно на изричната червена линия на Лидера на революцията“, като е обсъждал ядрения въпрос с Америка.

Набавиан също каза, че делегацията е трябвало да обсъди десетте точки, определени от Върховния лидер, а не ядреното досие. Той критикува идеята, че „Фронтът на съпротивата“ може да бъде сведен само до Ливан, казвайки, че Газа, Йемен и Ирак също са част от него. Най-важното е, че според нова информация, която е получил, отсега нататък „дори морската блокада да бъде вдигната, всякакви преговори с Америка са забранени“.

Амир Хосеин Сабети, депутат хардлайнер, отправи същото обвинение по-директно. „Казвам това за първи път и заставам зад думите си“, заяви той. „Ако това, което казвам, е лъжа, длъжностните лица трябва да предприемат действия срещу мен.“ Той добави, че една от червените линии на Лидера е била, че „в преговорите абсолютно не трябва да се обсъжда ядреният въпрос“. След това той предизвика поименно Галибаф и Арагчи: ако не са преговаряли по ядрения въпрос, трябва изрично да го отрекат. Ако стане ясно, че са го направили, предупреди той, „ще говорим откровено пред иранския народ по различен начин“.

Това обяснява защо иранската делегация не замина за Пакистан за втория кръг преговори. Спорът вече не беше само за дипломатическа тактика. Той се превърна в борба за това дали висши служители са прекосили червената линия, начертана от Моджтаба Хаменей.

Реакцията се пренесе в медиите. „Nour News“, свързана с Върховния съвет за национална сигурност на Иран, публикува видео, в което предупреждава, че „опасно течение“ се опитва да представи Галибаф и Арагчи като фигури, които вместо да следват линията на съпротива, търсят „капитулация и компромис“. Според „Nour News“ това течение се опитва да ги противопостави на Лидера и други ключови стълбове на системата.

Тази формулировка е показателна. Галибаф и Арагчи не просто отговаряха на Тръмп. Те бяха подложени на натиск отвътре в режима, където хардлайнерите ги обвиниха в изоставяне на съпротивата, прокарване на компромиси и опит за натиск върху Лидера.

Тайното писмо изглежда е в центъра на тази криза. Единият лагер вярва, че икономическата ситуация в Иран е станала толкова тежка, че страната трябва да преговаря по ядрения въпрос и да се опита да постигне сделка. Другият лагер смята, че дори самото обсъждане на ядреното досие с Америка нарушава заповедта на Моджтаба Хаменей и се равнява на предавателство.

Ето защо туитовете от четвъртък звучаха толкова координирано. Те не бяха просто патриотични лозунги, а декларации за лоялност. Галибаф, Пезешкиан, Мохсени Ежеи и останалите сигнализираха, че стоят зад Лидера, а не срещу него, и че изтеклото писмо не трябва да се чете като акт на бунт.

Така че, когато Техеран твърди, че няма разделение, доказателствата сочат обратното.

Имало е тайно писмо до лидера. Някои служители са го подписали, други са отказали. Писмото изтече. Фигура, близка до Галибаф, заплаши с правни последици за разкритието. Депутати хардлайнери обвиниха преговорния екип в нарушаване на червената линия на Лидера. „Nour News“ предупреди, че Галибаф и Арагчи са представяни като хора на „капитулацията и компромиса“. След това внезапно висши служители публикуваха синхронизирани туитове, обявяващи единство и подчинение.

Тръмп каза, че иранските служители се „бият като кучета и котки“ за преговорите със САЩ. Техеран отхвърли твърдението, но последователността от събития сочи към реална вътрешна борба. Спорът не е козметичен. Той засяга същността на стратегията на режима: дали Иран може да оцелее в икономическата си криза без ядрена сделка и дали преследването на такава сделка сега означава неподчинение на Моджтаба Хаменей.

Туитовете за единство не бяха доказателство, че Техеран е единен. Те бяха публично прикритие за разцепление, което вече беше станало видимо.

Автор: Mehdi Parpanchi, Parpanchi.com