Като друга слабост на основните кандидати Скринска посочва липсата на достатъчно ясни позиции по актуалните международни и вътрешнополитически въпроси
Ниската избирателна активност, липсата на ясна подкрепа от ГЕРБ и подценяването на предизборната кампания са сред факторите, повлияли на резултатите от първия тур на президентските избори. Това написа в личния си Фейсбук прогил Таня Скринска, която направи анализ на основните изводи от вота и очерта факторите, които могат да се окажат решаващи за балотажа.
Според Скринска ниската избирателна активност се дължи отчасти на факта, че ГЕРБ и лидерът на партията Бойко Борисов не заявиха категорична подкрепа за нито една от кандидатпрезидентските двойки на първия тур.
По думите ѝ това е повлияло на поведението на твърдия електорат на партията, част от който не е отишъл до урните. По нейна оценка обаче истинската изненада от изборната вечер не е самото подреждане на кандидатите, а малката разлика между двойките Илияна Йотова – Кирил Вълчев и Андрей Гюров – Георги Кандев.
Скринска определя като сериозна грешка на Илияна Йотова и нейния предизборен щаб недостатъчно активната кампания.
Според нея кандидатът е трябвало да участва в предизборен дебат, който би ѝ дал възможност да демонстрира политическия си опит и да представи по-ясно позициите си. Друг пропуск, който тя откроява, е подценяването на социалните мрежи като инструмент за достигане до избирателите.
Според Скринска значителна част от младите гласоподаватели, включително тези на възраст между 18 и 20 години, получават информация именно от дигиталните платформи. Липсата на достатъчно активно присъствие там може да ограничи възможностите на кандидатите да достигнат до тази аудитория.
По думите ѝ Йотова е политикът с най-голям опит сред основните претенденти и се отличава с институционален стил на говорене. За да се открои обаче в президентската надпревара, тя е трябвало да демонстрира по-твърда и категорична позиция.
Като друга слабост на основните кандидати Скринска посочва липсата на достатъчно ясни позиции по актуалните международни и вътрешнополитически въпроси.
Сред темите, които според нея са изисквали по-категорични отговори, са съобщенията за дронове в Черно море, протестите и миграционното напрежение в Европа. Тя смята, че опасенията от война и международна нестабилност са съществени за българските избиратели. Затова кандидатите за държавен глава трябва да представят ясна визия за националната сигурност и ролята на президента като върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Според Скринска прекалено предпазливият тон по подобни въпроси не винаги вдъхва спокойствие, а може да породи допълнителна несигурност у избирателите.
Скринска обръща внимание и на начина на гласуване. Според нея гласуването единствено с машини е отказало част от по-възрастните избиратели да упражнят правото си на глас.
Тя допуска, че това е могло да се отрази на резултата на Илияна Йотова, тъй като именно сред по-възрастните избиратели кандидатурата ѝ би могла да получи значителна подкрепа. Това е един от факторите, които според нея трябва да бъдат отчетени при анализа на резултатите от първия тур.
Според Скринска предстоящата седмица ще бъде изключително важна за развитието на президентската кампания. Тя откроява два основни фактора, които могат да повлияят на крайния резултат – предстоящия телевизионен дебат по БНТ и позицията на ГЕРБ преди балотажа.
Дебатът ще даде възможност на кандидатите да представят по-ясно възгледите си и да убедят колебаещите се избиратели. Същевременно решението на ГЕРБ дали и кого да подкрепи може да повлияе върху мобилизацията на избирателите на партията.
Според анализа на Скринска резултатът от първия тур показва, че преднината на водещите кандидат-президентски двойки не бива да се приема за решаваща. Изходът от балотажа ще зависи не само от досегашната подкрепа за кандидатите, но и от способността им да мобилизират нови избиратели, да формулират ясни послания и да отговорят на очакванията на обществото по въпросите на сигурността и управлението на страната.
