Каква беше предизборната кампания, която изтича днес, обясни пред ТАРАЛЕЖ политологът Георги Проданов.

Господин Проданов, какво беше по-различното на тази предизборна кампания в сравнение с предишните седем опита?

Различното беше, че тази кампания се случи с очакван победител и с търсене на отговора с колко той води на останалите участници. Това повлия на останалите формации и ги обрече на опити да овладеят собствения си електорат, вместо да правят кампания. Видимо, някои избиратели, симпатизиращи на други сили, са хукнали към новата партия. Може да се каже, че по-стабилните партии успяха да овладеят изтичането на свои гласоподаватели към формацията на Радев. Но, той "изяде" всички, които говореха по същия начин кат него - МЕЧ, "Възраждане", "Величие" и останалите маргинали в говоренето и в политическото си присъствие.

На закриването на кампанията на ПБ доскорошният президент Румен Радев каза, че "всеки глас за малките партии ще остане "просто статистика". Някой позволявал ли си е да се отнася така към опоненти и партньори на предизборния терен?

В периода на кампанията се промени тона, с който говореше Радев, включително и споделеното на Фейсбук страницата му - вече е на нивото на ранния Николай Бареков с квалификации и заявления, които са по-скоро махленски тон, включително и това за "малките партии". Включително и с позволяването да се използва уличен език - по отношение към ГЕРБ, към ПП-ДБ, към ДПС. Те някак не подхождат на партия и на лидер с претенция да бъде нещо ново в българската политика. В момента точно този тип поведение отблъсква нормалните хора и от участие в политиката, и от гласуване. В това поведение виждаме, как Радев слезе в калта - там, където твърдеше, че няма да бъде като политически играч, стана като другите. Заради това мисля, че едно бъдещо управление, доминирано от формацията на Радев, може да бъде основано на реваншизъм и с оправдателни наративи, който напомнят на ГЕРБ и на ПП-ДБ, и дори на момента, в който ИТН спечелиха изборите.

Какви са вариантите за съставяне на правителство?

Тези изказвания - не със "сглобката", не с ГЕРБ насочват Радев да търси единствено възможен кабинет с "Възраждане" и с БСП. Надеждата е БСП да прескочи бариерата, защото са потенциални партньори. Не знаем дали тя ще бъде достатъчна за създаването на кабинет. Може да се окажем в ситуация, в която се реализират най-сериозните съмнения за анти-европеизъм, анти-НАТО говорене, дори за анти-прогресивно развитие, колкото и да се разминава с името на формацията. Може да се достигне до крайно-негативно-консервативен модел на управление. Не виждам поводи за оптимизъм в тази ситуация, освен ако Радев не се окаже този, който ще предизвика труса в партийната система без да успее да го овладее и след месеци отново да сме на избори с по-рационални участници.

Казахте, че Радев е предизвестен победител? Кое го направи предизвестен? Защо този "мач е свирен"?

Отказът на казионните стари партии да предложат различен тип политика доведе до това Радев да бъде провидян като нещо ново, нещо различно в един потенциален бъдещ парламент. Включително съм чувал изявления от хора с ясна икономическа и социална позиция, че ще гласуват за него, за да измете останалите. На формацията на Радев се гледа като на хирургична дейност - да изреже „тумора“ и да доведе до нещо неясно какво като бъдещ модел. Неговите последователи се надяват, че то ще бъде по-различно от това, което е политиката в момента. Но Радев наложи като основно послание темата за отстраняване на олигархията, не казва как ще промени живота на гражданите. Това е крайно нестабилно като послание и ако тази формация спечели изборите, но не успее да състави правителство, може би ще мине по пътя на ИТН – от върха до калта... 

Древните мъдреци казват, че няма нищо ново под слънцето. В мъгливите послания и опростачването на езика може ли да очакваме, че пътят ни води към блато или нещо още по-страшно и непредсказуемо?

Не мисля, че може да стигнем до вариант за преврат. Заявленията и манталитетът на Румен Радев по-скоро говорят за авторитаризъм. Включително и заради шегата, с която започна закриването на предизборната кампания - първите му думи към публиката бяха: "Свободно". Аз не виждам политика, аз виждам един генерал, който е свикнал да пренася поведение от начина, по който командва в армията към общуването в политиката. Имаше една сентенция - "Ако единственото ти средство е чук, всеки проблем започва да ти изглежда като пирон“. Тоест когато си юрист, мислиш че можеш да решиш всичко по закон, когато си военен - мислиш че може да решиш всичко с команди, със сила и затова привиждаш конфликт. Посоката изглежда елементаризиране на политиката по начин, по който са елементаризирани командите в армията -  сведени до един кратък списък за изпълнение. Не мисля, че това е отношението, което очакват избирателите, дори да са почитатели на „силната ръка“ – тя е представа за справедливост, не за изпълнение на изкрещени заповеди.

И в българската Военна академия се учи политология. Спомените за българските офицери от пред 9 септември са за широко скроени личности със задълбочени познания в различни сфери на науката и живота. Сега времената са други. В крайности ли са и самите избиратели, както и участниците на политическата сцена в България?

Определено сме в крайности, защото в последните 20 г. откакто има Фейсбук, живеем в едно общество на кратките спомени, на кратките послания, на кратките решения и търсенето на бързи заместители. Това, което се случва в политиката, е в същата посока - говорене, което не оставя следи, но поражда нагласи, настроения, впечатления. Това изпразва от смисъл рационалните послания. Нормално е да мислим, че създава и заплахи. Много е пресилено да гледаме само негативно, но скъсяването на този хоризонт за политиката съвпада със скъсяването на начина, по който хората виждат своята житейска реализация. Резултатът е страх. Когато този страх се превърне в политически мотив, може да стигнем до резултати, които да ни изненадат.

Кой печели от опростачването?

Този, който може да слезе до това ниво без да има морални и ценностни задръжки. Не ми се иска да мисля, че един бивш президент се цели в това ниво. Но, ако съдя по някои от неговите говорители, те с удоволствие приемат тази роля. Този маниер на говорене изкушава - МЕЧ, "Възраждане", "Величие", ИТН - така влязоха в парламента. Така печелят онези, които се стремят да използват политиката за собствен интерес - краткосрочно, не управленски, а по-скоро финансово. Видно е какви кръгове имат зад себе си тези малки играчи. Въпросът е и какви са кръговете на финансиране около Румен Радев - има прекалено много мътни неща, включително и в листите му. Това не говори за формация с чисти намерения. Единствената разлика с появата на предишните "месии" - Бойко Борисов и Симеон Сакскобургготски, е че преди нямаше това съмнение в победителя, което сега мотивира поне избирателите на опозицията да подкрепят своите. Не помня досега потенциалният победител да е с толкова сериозни съмнения за неговата външнополитическа, вътрешно политическите послания и в икономическите интереси зад него.

Това може ли да означава, че зад образа се крие нещо друго?

Много вероятно да е така и ние избирателите да не си даваме сметка какво се крие зад него. Реакцията на съпругата на президента по време на кампанията за мен е показателна, че дори на най-близките хора той не е успял да обясни какво и защо се случва около него.

Имате предвид онзи пост по песента на "Ъпсурд": "Мене ме нема в целата схема"? 

Да. Имаше няколко изказвания. Дори да хиперболизираме такава публикация, има твърде много съмнения и малко отговори, включително и на елементарно-провокативния въпрос "чии е Крим"? Те със сигурност показват, че принципът, че политикът трябва да бъде прозрачен и отговорен, очевидно не е в представата на неговите демиурзи.