Снимка: Pixabay

Къде отидоха милионите и защо не бяха инвестирани в дългосрочни програми за реална интеграция

Gelem, gelem, lungone dromensa
Maladilem bakhtale Romensa
A Romale katar tumen aven,
E tsarensa bahktale dromensa? 

A Romale, A Chavale

Няма начин да не сте чували т.нар. "химн" на ромите по света. Когато се заговори за този етнос мнозина се сещат основно за две неща - музика и ... проблеми.

Преводът на този текст е: 

Пътувал съм, пътувал съм по дълги пътища.
Срещал съм щастливи цигани.
Цигани, откъде идвате
с шатрите си по щастливите пътища?

Ех, цигани, ех, момчета.

Да, в уикипедия още си стои определението "цигани", както и идиомът: "циганско лято", споменът от детството - "циганска баница" и неповторимия колорит на ритми, пищни сватби и останалите в историята танцуващи мечки. 

На този фон в последната седмица в България десетилетия замитани проблеми се стовариха като гръмоносни облаци в центъра на София. 15-годишен спортист беше убит от свой връстник в столичен търговски център. Два дни след това - 12-годишен беше намушкан от 15-годишен в училище в столичния кв. "Христо Ботев". За всички този квартал е известен като част от "махалата, гетото", където престъпността, насилието, арогантността са част от бита. 

И едва след тези случаи медиите, институциите, обществото си припомниха за проблемите на ромската общност. Като че са се появили изведнъж. 

А пробемите си се множаха през годините, незакачани от т.нар. "Десетилетие на ромското включване", по което бяха усвоени десетки милиони левове. Неволни свидетели сме на продажба на непълнолетни булки, на 11-годишни момичета, които раждат деца - (Кортеза, която през 2013-а стана майка на момиченце), невладеене на български език, липса на понятие за основни неща в живота, прекрасно познаване само на правата, но не и на задълженията,... В основата на всичко това стои безотговорността. 

Безотговорността да не бъдеш проверен в автобуса, защото контрольорът не иска да си навлича неприятности. Безотговорността на адвоката, който води клиент към ареста и му обяснява, че само трябва камерите да го снимат, че влиза в ареста и после може да го пуснат... след минути. Безотговорността на това да смяташ, че всички са ти длъжни, но дори да не знаеш, че и ти можеш да дължиш някому нещо, най-малкото - данъци. 

Само психологът Иван Игов се осмели да каже, че в 21-ви век в европейска България има форми на робство в гетата, от които не са пощадени дори децата и никой не смее да влезе там.

Нима някой е изненадан?

Хората в столичния кв. "Надежда" са силно обезнадеждени как ще живеят с готвените строежи на блокове за социално слаби, които автоматично ще се превърнат в гето. Протестите им намират отражение само в няколко медии - сякаш не е важен.

За никого не е тайна, че деца от гетата в 7-и, в 8-и клас не познават азбуката, не знаят да четат и пишат, не спазват правилата. Да, има и други, но те сякаш са изключение. 

Обикновено политиците се сещат за проблемите на хората в махалите точно дни преди избори. И след това всичко си продължава по старому.
В медиите се появяват предимно негативните примери, защото всички са стресирани, изненадани, огорчени, .... дистанцирани. 

И тази дистанцираност още повече увеличава проблемите в гетата.

Десетилетия наред от 2005-а през Световната банка, Института "Отворено общество" на Джордж Сорос и швейцарската Агенция за развитие и сътрудничество се превеждаха милиони с цел 12 млн. роми в Европа да се образоват. Къде отидоха тези пари?

"Пари се дават тенденциозно за глупости. Отбягват се смислените дългосрочни програми", казва експерт, който от десетилетия работи с ромската общност. Дават се пари за песни и танци, които не променят начина на живот, не подобряват ситуацията на хората в гетата. 

Липсва междуинституционален диалог за реално решаване на проблемите. Министерството на образованието, на здравеопазването и социалното ведомство сякаш не знаят за съществуването си, когато трябва заедно да решават някой случай, когато трябва да планират реални мерки за подкрепа на децата в ромската общност, когато трябва да спасяват истински, реални хора. Иначе програми, стратегии, думи - бол.

Най-големият проблем на ромската общност в страната ни е образованието. Странно е, че баби на по 36-46 години могат да четат и пишат, за разлика от внуците си.

И странно ли е, че училищата с преобладаващ брой деца от малцинствата имат много по-ниски резултати? След райониране на училищата младежите от гетата отиват само в сегрегираните училища. А там... там има и неписани правила. И учителите не могат да се справят с нахлуващите в часовете им роднини, с липсата на елементарно възпитание, с арогантността.

Цели поколения израстват с погрешни модели - дядо, татко, батко - които не работят. Какви ценности може да се изградят в едно малко дете? 

В същото време точно тези деца, които имат най-голяма нужда от закрила, са строго защитавани - понякога от директори и учители, друг път -от родители в сегрегираните училища - тъй като "парите следват ученика". Дори някоя фондация да осигури реална учебна помощ за тези деца, от училището не ги пускат да посещават занятията, тъй като те трябва да са на занималня. Дали тази занимална им помага да научат поне таблицата за умножение е друг въпрос.

Тези деца нямат допълнителни занимания, нямат уроци по балет, пиано и чужд език. Често нямат и храна на масата, както и повече от един-два чифта дрехи. И не само поради бедност. Поради липса на въздух - въздух в общността, в семейството, в примерите около тях. 

И тези грешни модели, тази капсулация, тази безотговорност се увеличава. Виждаме резултатите - колко лекари в България са бити и пребивани, защото "са допуснали смърт". Кой си позволява да отиде с цялата си рода и съседите пред болница, ако негов близък има летален изход?

Кой си позволява да влиза в час и да бие преподавател пред очите на десетки деца? Кой има смелостта, че каквото и да направи, ще остане безнаказан? Кой не е научен да носи отговорност за последиците от действията си? 

Примерите - убития с бой и с камъни на 23 май 2005 г. в столичния кв. „Захарна фабрика" професор по история Станимир Калоянов след забележка за силна музика. 49-годишния Борис Кисьов от пловдивското село Столетово, община Карлово, убит от братята Атанас и Иван Димитрови, които планирали на чашка как да доведат до смърт съседа си...

И множество ежедневни "малки" ненаказани постъпки. 

Ясно е, че има много натрупан гняв в цялата общност. Ясно е, че ако продължи капсулирането, неглежирането от страна на държавата, проблемите ще продължат да зачестяват. Ясно е, че сме безумно закъснели, но отнякъде трябва да се започне. Защото става дума за милиони наши сънародници.

Нужни са законови мерки. Нужно е образованието да стане ценност - не със стратегии, а с добри примери, с любов, отношение, близост. Нужна е гъвкавост - различни мерки за различни места. 

В момента 99% от мерките към ромската общност са рестриктивни. "Никой не мисли как да направи училището по-привлекателно", казват специалисти, които работят на терен.

И докато говорим за религиозно образование, нека се замислим кой може да направи това образование полезно. Защото децата усещат и двуличието, и некомпетентността.

А междувременно всички виждаме истината - парите за Ромската декада потънаха в ромски фондации, управлявани от местни барони, които нямат изгода ситуацията да се променя. Успелите музиканти от тази общност рядко дават пари за благотворителност на своите събратя. Будните деца, израсли в гетата, трябва да се справят с множество емоционални, педагогически и всякакви трудности. Политиците... те просто налагат своите интереси и рамки.

И докато някой пее "Джелем, джелем" едно малко момче върви по улицата на столичен квартал, потупва ту едното, ту другото си рамо с пръчка и пита себе си: "Аз циганин ли съм, ром ли съм".

Тогава никой не му отговори: ти си просто човек - каквито сме всички ние. Не сме безпогрешни, нито сме безсмъртни. Всички вървим... "По пътя".

Последвайте Таралеж в

Редактор

Весела Веселинова