Не е възможно в МС да са хора, които имат бизнес, който зависи от тази власт, каза той
На 3 юни България беше поставена в процедура на свръхдефицит. Финансовият експерт и икономически анализатор доктор Юлиан Войнов разясни пред Весела Веселинова какво представлява тази процедура. Той е преподавател по икономика и финанси в НБУ, експерт от КЕВР.
Наблюдението може да продължи четири години, ако страната ни не педприеме финансова дисциплина, може да ни бъде наложена и глоба, каза Войнов.
"Процедурата по свръхдефицит е условие държавата да приведе финансите си в съответствие с изискванията на Пакта за стабилност и растеж. Най-вече това касае изискванията бюджетният дефицит да бъде под 3% и държавния дълг да е под 60%. Ние нямаме проблеми с държавния дълг, но с дефицита - в момента това е болното ни място. През 2025 г. се установи, че дефицитът е над 3,5%. В основата на откриване на тази процедура са прогнозите за откриване на дефицит над 4 на сто за тази година и догодина. Въпреки очакванията да се намали този компонент на базата на дерогацията за военните разходи, икономиката на България като член на еврозоната е по-тясно следена", заяви Юлиан Войнов.
На базата на Закона за публичните финанси може да си позволим бюджетни разходи максимум до 40% от БВП. Предишното редовно правителство прогнозира разходи на база 46% от БВП - имаше увеличение на заплати и др. Не се изпълниха очакванията от над 30% приходи от ДДС, обясни икономистът. Ако приходите не могат да покрият нарастващите разходи влизаме в структурен дефицит.
"С тази процедура ЕК казва това: "Ако вие не промените тази политика, ако не приемете дългосрочни мерки за връщане на разходната част на бюджета в рамките на 40% от БВП - да покрива приходите на база данъчната система в страната, вие ще сте постоянни нарушители на Пакта за стабилност и растеж. С тази процедура трябва да набележим мерки за намаляване на разходите или за увеличение на приходите. Приходите се увеличават чрез нарастване на данъците", каза Войнов.
"Стряскаща цифра е информацията от финансовия министър Гълъб Донев, че реалният дефицит е 7,4% от БВП. Това на базата на БВП, който за т.г. е прогнозиран за 125 млрд. евро и заложен дефицит от 3,6 млрд. евро е 3 пъти увеличение на разходите", коментира икономистът.
Според него изказването на Гълъб Донев потвърди, че България ще влезе в такава процедура. На второ място това означава, че има отказ от реформи.
"Ако ти обявиш такъв дефицит, значи има отказ от реформи", прогнозира Юлиан Войнов. Според него проблемите идват от тегления външен дълг през м.г. прехвърлянето на финанси към Българската банка за развитие (ББР), която да изплаща проектите на общините.“
Не може една финансова институция да финансира бюджетни разходи - капиталовите разходи на общините са бюджетни. Банката отпуска кредит, който да се върне. Ако той не трябва да се връща, това е скрит бюджетен дефицит. На трето място - много фирми, които държавата не е изплатила навреме направените от тях разходи, те са изтеглили своите фактури и ще ги предоставят по-късно. Основно това са строителни фирми", каза Войнов.
Правителството трябва да вземе мерки, за да овладее бюджетния дефицит, смята икономическият анализатор.
"Към настоящия момент не виждаме сериозен ангажимент за намаляване на разходите, виждаме обратните действия - секторите, където има най-голям преразход - Сигурността, те бяха изключени от намаление на разходите. Един по един започнаха да отпадат някакви сектори за свиване на разходите. Изведнъж започна да се говори за намаляване на пенсии и на майчинство", каза той.
"Третото тълкувание на думите на Гълъб Донев - в бюджета за 2026 или най-късно за 2027 година ще има увеличение на данъците. "Ако не намалим разходите и не направим реформи във всички сектори - национална сигурност, здравеопазване, образование, администрация - места, откъдето могат да се спестят сериозни разходи, ние тръгваме по същия коловоз, по който вървяхме в последните 15 години. Ще стигнем до места, където не може да се продължава повече, подобно на Гърция и Румъния. Тогава може да очакваме намаляване на финансите към най-уязвимите групи от гражданското общество", заяви Юлиан Войнов.
Пактът за стабилност и растеж, в чиито рамки се развива процедурата по свръхдефицит, претърпя много промени. В актуализацията от 2024 г. се казва, че ЕК следи нетните разходи, които изключват плащанията по лихви, за безработица и еднократни разходи и когато забележи, че се отклоняват от 3%-ия дефицит има една контролна сметка, която следи всички разходи над този процент. Тя предупреждава държавата, че ще започне процедурата по свръхдефицит. При започването на тази процедура държавата трябва да представи план за намаляване на разходите, които да намалят дефицита, за да може той в обозимо бъдеще да влезе под 3%. Срокът за това е 4 години. Ако държавата не изготви такъв план и откаже да намали разходите, тя подлежи на глоба от 0,05% от БВП. Строкът за представяне на този план е 6 месеца. Хубавата новина е, че всички държави са се съобразявали с наложените мерки и рестрикции и не са платили такава глоба, обясни преподавателят.
Според него положителното от тази процедура е, че правителството ще започне да прилага реформи. "Първият вид е намаляване на разходите. Вторите мерки е увеличаване на приходната част. "Ако това правителство реши да тръгне по този път, ще бъде принудено да увеличи данъчното бреме на гражданите", заяви Юлиан Войнов.
"Ако България направи две неща, ние ще се изстреляме в стратосферата по икономическо развитие. Ние сме сравнително малка държава, но ако решим основните проблеми, които пречат на нашето развитие, може да се развием много бързо", категоричен е икономистът.
"Имаме сериозен проблем с корупцията в държавата. Това е един от основните проблеми и той може да бъде изчистен, ако се върне справедливостта в обществото. Корупцията действа там, където човек се чувства безнаказан. За да си построиш една барака, трябва да си платиш на съответния архитект", каза икономистът.
"Повсеместно е налагането на корупционни практики", категоричен е той. "Излезе изследване, според което не инфлацията, а корупцията е най-големият проблем. Това е едната страната. Другата - да се спре това обвързване на власт с бизнес. Представители на едрия бизнес са в изпълнителната власт. Не е възможно в МС да са хора, които имат бизнес, който зависи от тази власт. Определени политици прокарват закони, които са в интерес на съответния бизнесмен", заяви Войнов и даде пример с пазара за актюери, който е разпределен и нови хора там трудно се допускат. "Същото е за съдии, нотариуси, заклетите счетоводители - където има лицензи. Цели фамилии овладяват съдилища, в здравеопазването е същото", каза преподавателят.
Той обясни, че има кланово овладяване на опеделени професии. Подобно било положението в Гърция, където международните институции са препоръчали да спрат подобни практики.
"Има страшни проблеми с преразход на средства - всички болници се финансират от НЗОК, но частните не са задължени да правят обществени поръчки за покупката на лекарства. Затова понякога разликата в цената на еднно лекарство понякога е десетки, да не кажа - стотици пъти. Ежегодно има увеличение с 0,5 млрд. евро на бюджета на НЗОК. Ефективността е нулева. Виждаме протести на медицинските сестри с искане да се увеличи минималната и средната заплата и същевременно доктори, които получават по 60-80 000 евро месечна заплата, което е ясна аномалия. Същото е с ТЕЛК-овете. Същото е с университети, които се ползват като трамплин за получаване на студентски визи - каквото и да вземете, има огромен проблем", каза Юлиан Войнов.
"Има належащи проблеми, които правителството може да адресира. Сега виждаме палеативни мерки - ще намалим ковид добавките, ще намалим майчинството...", каза Юлиан Войнов.
Той изтъкна, че това правителство дойде на власт със заявката да прави реформи. "Не виждаме отклик на тези очаквания, което може да доведе до понижаване на рейтинга на правителството. Ако реформите не започнат, ще избухнат нови протести. Всичко е в ръцете на това правителство", заяви Войнов.
"Ако кабинетът започне реформи, той ще бъде подкрепен, защото държавата има нужда от тези реформи. Уникална е ситуацията в момента - българите очакват реформи, това е общественото мнение. 1 млн. души получават помощ от ТЕЛК, при условие че 3 млн. души е цялата работна сила. Въпросът е защо толкова много души получават тази помощ. Не е нормално в държава, където няма война 1/3 да получават пари по ТЕЛК. Не е нормално хората в силовите структури да се пенсионират рано и да получават и пенсия и заплата от бюджета. Време е тези проблеми да бъдат решени", допълни Войнов.
По думите му преди време България е била на първо място на глава от населението в света по разходи за заетите в сектор "Сигурност".
"България може да бъде следващия европейски тигър. Въпреки всички изброени проблеми, имаме растеж с 3%. Хората се заразяват от хубавия пример. Особено, ако на върха на пирамидата имаме човек с харизма", допълни Юлиан Войнов.
Целия разговор гледайте във видеото!
