Евентуалното преминаване на Кирил Вълчев от ръководството на националната информационна агенция към висш политически пост би заличило границата между независимата журналистика и властта
Има кадрови решения, които засягат един човек. Има и такива, които променят отношението към цяла институция.
Евентуалното издигане на генералния директор на Българската телеграфна агенция Кирил Вълчев за вицепрезидент би изпратило опасен сигнал: че границата между независимата журналистика и политическата власт в България може да бъде прекрачена без колебание и без обществен дебат.
Проблемът не е в личността на Кирил Вълчев и не е в правото на един журналист да влезе в политиката. Проблемът е в институционалния принцип.
БТА не е обикновена медия. По закон тя е национален независим информационен институт. Финансира се от държавния бюджет, нейният генерален директор се избира от Народното събрание, а създаваната от агенцията информация всекидневно се разпространява от огромна част от българските медии.
БТА разполага с кореспонденти, журналисти, фотографи, видеооператори, редактори, архив и национална мрежа. Тя не просто отразява събитията. До голяма степен определя кои събития физически присъстват в информационния поток на страната.
Затова политическата независимост на нейното ръководство не е вътрешен кадрови въпрос. Тя е въпрос на демокрация.
Законът изисква БТА да работи независимо, обективно и добросъвестно и да разпространява пълна, точна, безпристрастна и достоверна информация. Това предполага ясна дистанция от политическата власт - не само докато директорът е на поста, но и по отношение на съмненията, които неговото непосредствено политическо издигане би породило.
Не е необходимо да има доказана цензура. Не е необходимо някой да установи намеса в конкретна публикация. Достатъчно е да възникне основателният въпрос дали ръководството на националната информационна агенция не се е превърнало в трамплин към политическата власт.
А журналистическата независимост започва именно там, където подобно съмнение не съществува.
Кирил Вълчев е избран от парламента за директор на БТА през 2021 г., а през декември 2025 г. получи нов петгодишен мандат. Това само по себе си не доказва партийна зависимост и не бива да се използва за подобни внушения. Но показва колко чувствителна е позицията: директорът се избира от политиците, а след това трябва да гарантира независимостта на институцията спрямо същите тези политици.
Ако от тази длъжност може да се премине директно към кандидатура за вицепрезидент, министър или друг висш политически пост, дистанцията между информацията и властта се размива.
Днес става дума за Кирил Вълчев. Утре може да бъде друг директор, друга партия и друг кандидат. Именно затова позицията трябва да бъде принципна, а не лична.
Най-големият риск не е един журналист да стане политик. Това е негово право. Рискът е обществото да приеме за напълно нормално ръководителите на ключови публични медии да преминават непосредствено в политическата власт.
Така се създава подозрението, че политическата кариера може да бъде награда за поведението на една медия. Дори това никога да не се е случвало, самата възможност подобно съмнение да изглежда логично вече уврежда доверието.
БТА посочва "Свобода" и "Истина" сред своите основни стратегически цели. Но свободата не се доказва с думи. Тя се доказва с границите, които една институция и нейното ръководство отказват да прекрачат.
Свободните медии невинаги се убиват с цензура, забрани и затворени редакции. Понякога това става много по-тихо - чрез кадрова логика, която постепенно превръща прехода от журналистиката към властта в нещо обичайно.
След това гражданите вече не знаят къде свършва информацията и къде започва политиката.
Една неточна новина може да бъде поправена. Изгубеното доверие в независимостта на националната информационна агенция се възстановява много по-трудно.
Затова въпросът не е дали Кирил Вълчев има право да бъде кандидат за вицепрезидент. Разбира се, че има.
Въпросът е дали България може да си позволи човекът, който днес ръководи националната информационна агенция, утре да бъде възприеман като част от политическата власт.
Защото, ако приемем това за нормално, думата "независима" в определението на БТА ще започне да звучи повече като пожелание, отколкото като обществена гаранция.
