Когато историята стане декор: Кючекът под Асеневци отвори въпроса къде е границата на закона

Велико Търново отново е в центъра на спор за отношението към историческата памет. Този път поводът не е политическа акция или вандалски акт, а музикален клип.

Видеото към песента "Шекер кларинет", публикувано на 12 август, показва музиканти, изпълняващи кючек, и танцьорки на фона на Паметника на Асеневци - един от най-разпознаваемите символи на Велико Търново. Като автор на произведението се посочва групата "Трио Бенд". Кадрите предизвикаха остри реакции сред жители на града, част от които определиха избора на място като неуважение към историческото наследство.

Тук обаче започва по-важният въпрос: има ли нарушение на закона, когато паметник е използван като фон за музикален клип?

Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда от реакциите в социалните мрежи.

Не кючекът е проблемът

Българското законодателство не забранява кючека, ориенталските танци или определен музикален жанр да бъдат изпълнявани на публично място. Няма правна норма, според която една песен става незаконна заради това, че е заснета пред исторически паметник.

Следователно самото наличие на кючек в клипа не може да бъде основание за наказателна отговорност.

Юридическият въпрос е друг - как е използвано мястото, какъв е статутът на обекта, имало ли е необходимото съгласуване и дали при снимките е извършено действие, което нарушава режима за опазване на културното наследство или обществения ред.

Това е съществената граница.

Защото един паметник може едновременно да се намира в публично пространство и да бъде защитен исторически обект. А когато върху или около него се извършва организирана дейност, въпросът вече не е само естетически.

Законът не наказва "лошия вкус", но пази паметниците

Законът за културното наследство урежда опазването на културните ценности и предвижда специален режим за дейности, които могат да ги засегнат. В зависимост от статута на конкретния обект могат да се изискват съгласувания и разрешения за определени дейности.

Това означава, че при подобен казус компетентните институции могат да проверят не дали клипът е "подходящ", а дали самото заснемане е извършено при спазване на приложимия режим.

Тъкмо затова въпросът, който в момента се задава във Велико Търново, е дали за снимките е имало необходимото разрешение и при какви условия е било използвано пространството около монумента. Публично достъпната към момента информация не дава окончателен отговор.

Има прецедент, който градът помни

Само преди три години Велико Търново преживя далеч по-фрапиращ случай.

През май 2023 г. двама мъже бяха заснети да играят кючек върху паметника "Майка България". Кадрите бяха разпространени в интернет, полицията се самосезира, а двамата мъже бяха задържани.

Тогава реакцията също беше бурна. Случаят беше определен като посегателство срещу паметника и предизвика широк обществен отзвук.

Но финалът му е особено важен за днешния спор. През август 2023 г. прокуратурата във Велико Търново прекрати разследването, като посочи, че не са намерени достатъчно доказателства за престъпление от общ характер.

Този случай показва една важна особеност на правото: това, което обществото възприема като възмутително, невинаги съставлява престъпление.

И обратното - когато има данни за конкретно увреждане, нарушение на режима за културна ценност или грубо нарушаване на обществения ред, оценката вече не се прави според вкуса на публиката, а според закона и доказателствата.

Кога може да се стигне до хулиганство

Другата възможна правна линия е хулиганството.

Наказателният кодекс предвижда отговорност за непристойни действия, които грубо нарушават обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. При определени квалифицирани случаи законът предвижда и по-тежки наказания.

Но и тук не е достатъчно някой просто да се държи провокативно.

За да бъде едно поведение квалифицирано като престъпление, трябва да са налице конкретните признаци, предвидени в закона. Именно поради това случаят с "Майка България" е толкова показателен - въпреки че поведението предизвика силно обществено възмущение, прокуратурата не намери достатъчно доказателства за престъпление от общ характер.

Кога положението става много по-сериозно

Съвсем различна е ситуацията, ако при подобно поведение бъде повреден паметник.

Тогава вече може да се стигне до наказателна или административна отговорност в зависимост от характера на обекта, размера на вредата и конкретните действия.

Наказателният кодекс съдържа специални разпоредби относно посегателства, свързани с културни ценности, а режимът по Закона за културното наследство поставя допълнителни изисквания при определени действия спрямо защитени обекти.

Това поставя ясна граница между две напълно различни ситуации.

Едната е музикален клип, при който паметникът остава фон и не е повреден.

Другата е качване върху монумента, физическо въздействие върху него, повреждане или извършване на дейност в нарушение на специалния режим за конкретната културна ценност.

Между двете има огромна юридическа разлика.

Кой решава дали е прекрачена границата

Не социалните мрежи. Не коментарите под клипа. И не политическите оценки.

Това е работа на компетентните институции, когато има основание за проверка.

В конкретния случай най-съществените въпроси са дали мястото е било предоставено или разрешено за снимки, какъв е статутът на пространството и паметника, имало ли е специални условия за заснемането и спазени ли са те.

Ако няма нарушение, клипът може да бъде определен като кич, лош вкус или неуважително отношение - но това са обществени оценки, а не правни квалификации.

Ако обаче е нарушен режимът за опазване на културната ценност или е извършено друго противоправно действие, тогава вече има основание за институционална реакция.

Проблемът е по-голям от един кючек

Случаят с "Асеневци" всъщност поставя въпрос, който ще става все по-актуален.

Социалните мрежи превърнаха почти всяко публично пространство в потенциална снимачна площадка. Паметници, площади, храмове и исторически обекти все по-често се използват за съдържание, което търси гледания.

Това само по себе си не е незаконно.

Но когато обектът е част от историческата памет на страната, обществото има право да знае какви са правилата за неговото използване и кой следи за спазването им.

Защото проблемът не е дали пред Асеневци звучи кючек.

Проблемът е дали България има ясна граница между публичното пространство и защитеното културно наследство - и дали тази граница се спазва.

Точно затова случаят с "Шекер кларинет" не трябва да бъде решаван само с възмущение или с подигравки към участниците във видеото.

Той заслужава прост и конкретен отговор от институциите:

Имало ли е разрешение? Какъв е режимът на мястото? Нарушено ли е някое правило? И ако не е - защо не е?

Докато тези въпроси нямат отговор, спорът ще остане там, където започна - между възмущението на едни и аргумента "това е просто клип" на други.

А между тях стои паметникът.

Неподвижен, безмълвен и много по-стар от всяка социална мрежа.