В периода между 1956 г. и 1989 г. в държавата са регистрирани приблизително 55 000 тайни агенти
Унгария се подготвя за безпрецедентен акт на дигитална прозрачност и историческа справедливост. Страната предстои да направи публично достояние десетки хиляди полицейски досиета от комунистическата епоха, които ще бъдат качени в свободна онлайн база данни. Платформата ще осигури свободен достъп до архивите на бившата държавна сигурност, разкривайки имената на хиляди доносници и сътрудници, съобщава Ройтерс.
Инициативата, чийто старт символично съвпада с 70-ата годишнина от антисъветското въстание през 1956 година, изпълнява ключово обещание на премиера Петер Мадяр. Целта на отварянето на тайните фондове, пазени с десетилетия в обширните подземни архиви в Будапеща, е да се помогне на унгарското общество най-накрая да се изправи пред своето тоталитарно минало.
Въпреки падането на комунистическия режим през 1989 г., пълното разкриване на документите беше умишлено бавено от редица предходни правителства поради недостиг на политическа воля. До този момент достъпът беше силно рестриктивен - проучвания се разрешаваха основно на тесен кръг от изследователи, а гражданите имаха право да преглеждат единствено собствените си досиета или тези на починали преки роднини. С новата реформа обаче всеки гражданин ще може да извършва свободни търсения в мрежата.
По време на Студената война унгарските служби са действали по модел, сходен с този на източногерманската Щази, като са разчитали на широка мрежа от цивилни сътрудници, вербувани най-често чрез финансови стимули, заплахи или шантаж. В периода между 1956 г. и 1989 г. в държавата са регистрирани приблизително 55 000 тайни агенти. Те са шпионирали свои близки, роднини, колеги и съседи в търсене на прояви на политическо инакомислие или западно влияние. Срещите с водещите им офицери са се провеждали в тайни локации, известни като „К-апартаменти“ (конспиративни жилища) в центъра на столицата.
Една от основните мишени на тайните служби през 80-те години е била местната ъндърграунд рок сцена, възприемана като заплаха за режима. Емблематичният музикант Петер Мюлер „Сиами“ разказва, че през 1983 г. неговата група Kontroll Csoport е написала песента „Информатори и провокатори“.
„По нашия си начин ние също бдим: този, който стои пред теб, е нашият човек - изчерви се, разкрит си, информатори и провокатори“, цитира текста 74-годишният днес Мюлер. Той си спомня с усмивка: „И тогава насочвахме прожекторите към тълпата и виждахме как публиката от около 1000 души се върти и оглежда, за да види кои могат да бъдат доносниците“.
Въпреки че е бил разпитван от полицията, а концертите му - забранявани, днес музикантът изразява скептицизъм относно закъснялото разкриване:
„Не се чувствам напълно комфортно с идеята, че обществото се нуждае от такова пречистване или катарзис след толкова време - че хората трябва да бъдат посочвани с пръст, унижавани, посрамвани и наказвани, когато те или вече са починали, или са преминали в друг етап от живота си“.
Днес документите се стопанисват от Историческия архив на унгарската държавна сигурност (ABTL), където се съхраняват имената на между 50 000 и 60 000 агенти. Директорът на институцията Бендегуз Гергьо Чех окачествява дигитализацията като „историческа стъпка“, гласувана от парламента с нов закон през септември. Той подчертава, че Унгария отива по-далеч в прозрачността от Полша, Германия или Чехия, където достъпът до досиетата на тайните служби остава по-ограничен и лишен от пълни онлайн търсачки.
Разсекретяването ще се случи на два транша, като първият започва на 4 ноември - денят, в който през 1956 г. съветските танкове навлизат в Будапеща, за да смажат унгарското народно въстание, избухнало на 23 октомври. С цел защита на личния живот, детайли като медицински картони, зависимости и данни за сексуалната ориентация на субектите ще бъдат заличени.
„Като архивист и като историк вярвам, че произнасянето на присъди въз основа на тази информация е неподходящо“, обобщава Чех. „Въпреки това смятам, че е възможно да се придобие представа за житейски съдби и да се изправим по-дълбоко пред миналото си - не само на индивидуално ниво, но и на обществено.“
