Украинският дрон-примамка изобличи дългогодишната спекула на политиците със състоянието на българските въоръжени сили. Българската отбрана е в незавидната ситуация на английския писател и държавник Томас Мор. Когато той се качва на ешафода, за да бъде обезглавен, и вижда, че дървената конструкция е кекава, Мор се обръща към екзекутира със следната мобла: "Моля ви, помогнете ми да се кача безопасно. За слизането ще се погрижа сам."
Покрай трагичното е и смешното. Украинският дрон „Майя“ е създаден като класическа примамка – с други думи, призванието в краткия му живот е да бъде максимално лесен за УЛАВЯНЕ от радарите. Нещо като сочна стръв за ПВО. Идеята е той да бъде свален с непропорционално скъп боеприпас, обикновено струващ стотици пъти повече от дрона, или покрай „примамката“ – докато тя ангажира отбранителния прехващач, да преминат атакуващи ракети.
За целта тези типове дронове-примамки разполагат с умишлено увеличено радарно сечение, за да светят на екраните на радарите като коледна елха в бездънна нощ. Представете си го като парче огледало или станиол от шоколад, опънат на силно юлско слънце, само че вместо светлина, се излъчва радарен отпечатък. Представете си го, ако трябва, и като голия и бял монархофашистки задник на Чичо Скрудж, обострен за вниманието на световния пролетариат.
Тези дронове са евтини, в някои случаи направени буквално от шперплат и фазер, и с базовата електроника на китайска играчка. Какво трябваше да направи „Майя“, за да бъде локализирана от българската противовъздушна отбрана? Да разкърши крилете си и да изиграе в такт 9/8 Дайчовото хоро около снагата на българските антени? Но не, август е, време за море в Гърция, защото там е по-евтино, и за благодатна пот, стичаща се от шкембето на българската отбрана.
Да разтегнем горчивината до абсурд. Българският премиер Румен Радев и украинският държавен глава Володимир Зеленски се разбраха в края на юни двете държави да си сътрудничат в съвместното производство на дронове. Да приемем, че „невидмата“ примамката „Майя“ е била демонстрация на способността на Киев в тези технологии.
Когато българските власти вдигат рамене и казват, че българската ПВО е концептуално и технически остаряла, и че всеки радар има свои „слепи зони“, това е ясно на нашите съграждани. Но не от българските данъкоплатци, а именно от политиците зависи това да не е така.
А какво направихте те, властимащите, по въпроса, докато се джуркаха в различните институции и в ролите си на управляващи и опозиция? Помните ли „лодките и платноходките“ на Бойко Борисов в Черно море при вече окупиран от Русия Кримски полуостров? А това, че през 2026-та г. правителството на Румен Радев иска да ремонтира двигателите на съветските ни МиГ-29 от 1989-та г.?
Колко години ни отне само за да вземем решението - оствете необходимото технологично време за производство, обучение и доставка - за закупуването на френските радари GM400α на Thales и на германския зенитно-ракетен комплекс IRIS-T (като мотаенето ни ни струваше и допълнителни милиони евро поради оскъпяването?). Българската държава се кахъреше като свенлива мома пред събличащия поглед на ухажора си.
Ако тези изделия вече бяха на въоръжение в състава на българската армия, украинският дрон „Майя“ нямаше да се разхожда в зоната за въздушната ни идентификация като деветдесетарска мутра, подпираща се на ланците си.
Да, с родилни мъки България е поръчала 16 изстребителя F-16 Block 70 и има вече 8 от тях. Сравнете обаче за този период от време какво закупиха нашите съседи страни-членки на НАТО.
Гърците си купиха Dassault Rafale, модернизираха си F-16 и вече чакат F-35. Турция, въпреки че се скара междувременно със САЩ и бе изхвърлена от програмата на Lockheed Martin, поръча нови F-16 и екипировка за модернизацията си на старите си F-16, закупи на едро и Eurofighter Typhoon и вече строи свой собствен изтребител KAAN. Румъния също поръча на килограм (стари) F-16 и чака новите F-35. Във всеки един от случаите на тези държави, за разлика от България, не говорим за единични бройки, а за десетки количества.
Затова, с оглед на способностите си в противовъздушната си отбрана и в бойната си авиация, България няма „слепи зони“, а е „сляпата зона“ на Югоизточния фланг на НАТО. И дали това ще продължи да бъде така зависи включително и от това дали българскато правителство ще участва реално в текущите програми (European Defence Industry Program) и механизми (Security Action for Europe) на ЕС за сдобиване със, производство на и на интеграция с европейските военно-промишлени сектори и бойни способности.
А по отношение на украинския дрон-примамка „Майя“, българското външно министерство е абсолютно право да привика украинския посланик. България помага на Украйна във войната й с Русия, но дори и без това София трябва да реагира на всяко нарушение спрямо суверенитета й, без значение дали то е било функция на умишлен или на случаен акт.
Само че реакцията на външния министър е половинчата. Украинската „Майя“ се разби в България не защото Киев я е насочил към нас, а защото GPS-ът на дрона е бил „бъгнат“ от радиоелектронната система за противодействие на Русия. Затова в момента, в който украинският посланик напусне прага на МВнР, входът на институцията трябваше да бъде пресечен и от руския посланик. Москва започна война, която създаде условия за такива и далеч по-лоши инциденти.
Украинският дрон-примамка изобличи дългогодишната спекула на политиците със състоянието на българските въоръжени сили. Българската отбрана е в незавидната ситуация на английския писател и държавник Томас Мор. Когато той се качва на ешафода, за да бъде обезглавен, и вижда, че дървената конструкция е кекава, Мор се обръща към екзекутира със следната мобла: "Моля ви, помогнете ми да се кача безопасно. За слизането ще се погрижа сам."
