А в чия чужда земя видяхте да се веят осветените български знамена?
В контекста на евентуалната възможност България да наложи вето на 21-вия санкционен пакет на Европейския съюз срещу Русия поради включването на руския патриарх в него, привържениците на този ход изтъкват няколко основни аргумента.
Първият е, че санкционирането на главата на РПЦ ще доведе до разделение на православния свят. Вторият е, че българските духовници също освещават бойни знамена. Третият е, че не трябва да се смесва политиката с религията. Последният – такъв акт би имал само символичен характер.
Тези аргументи, оповестени от представители на правителството и неговите говорители, са или фалшиви сами по себе си, или стават такива в полагането им в реалния контекст.
Службата пред отлара на Кремъл води до разделение
Единението на православния свят е изключителна ценност, която стъпва на съборния характер на Църквата. Като православни ние нямаме нужда от обединяваща фигура по подобие на римокатолическия папизъм, за да сме в духовно общение и колективно съзидателство. Разбира се, първият сред равни в православието е Вселенският патриарх на Константинопол.
Именно Вартоломей I още в самото начало определи войната срещу Украйна като такава, която „не е свята и благословена“, а е „зловеща война, несвята война“. „Когато хиляди нови войници биват убивани и от двете страни, и не само войници, но и цивилни, как можем да благославяме тази война с двете си ръце, както, за съжаление, прави Блаженият патриарх на Москва?“, бе попитал Всленският патриарх.
Войната на Русия срещу Украйна е актът, който разделя православието, а не санкциите, които се налагат на Москва и нейните сътрудници. В тази ситуация РПЦ трябваше да бъде първата, която да се противопостави на агресията на Кремъл. Разбира се, това е трудно, предвид историческата хронология на контрол и доминация на Кремъл спрямо руския клир. Но тогава поне РПЦ можеше да не съучаства. Вместо това, Кирил Московски се зае с легитимацията на войната.
Светената вода не е бензин за агресия
Когато българските духовници освещават нашите бойни знамена, те влагат два основни смисъла – народолюбив и възпоменателен. Когато РПЦ освещава руските знамена, тя го обвързва с воденето на експанзионистична „свещена война“, която може да „отмие греховете“ на отишлите да воюват срещу Украйна. Това е тежка злоупотреба с християнството като цяло и със свещенодействието в частност. Когато държиш оръжие в ръце и го насочиш срещу единоверец в завоевателно кръвопролитие, греховете се трупат, а не се отмиват. А в чия чужда земя видяхте да се веят осветените български знамена?
Когато кесарят изповядва патриарха
Един от основните проблеми на РПЦ е ентофилетизмът – впримчването на религията да изпълнява политиката на държавата. Уви, това е традиционен проблем, когато става дума за Русия (и не само).
В един православен народ патриархът винаги ще бъде по-значимата и по-определящата фигура от президента (и свещеника от кмета). Ако има някаква връзка между тях, отвъд сътрудничеството им в изграждане на крепкостта на обществото, което никога не трябва да става чрез екстраполация на чиновника върху духовника, то тя трябва да бъде в послушанието на държавното лице спрямо духовното такова. В Русия е обратното: не само че РПЦ действа според наложената й програма от Кремъл, но и е субординирана в тази йерархия. Наличието на патриарх, който е направил кариера в КГБ, е показателно за това (разбира се, при покаяние този грях може да му бъде отмит, но проблемът с Кирил Московски е, че неговите текущи действия не подсказват той да се е абстрахирал от службата си спрямо кесаря).
Шамарът винаги върви с ръката
Не съществуват санкции, които да са със символичен характер. Едните, икономическите, дават материален резултат (ограничават приходите за водене на война, например). Другите, ценностните, изразяват морална и политическа позиция, която реферира към това как се позиционираш в контекста на време разделно. Да, забраната за посещение на територията на държави членки на ЕС или блокирането на активи, свързани с руския патриарх, няма да накърнят материалния уют на Кирил Московски. Но ще направят нещо дори по-важно: ще очертаят една дебела линия между това, което ние считаме за редно, и това, което смятаме за нередно.
Сам българският министър-председател Румен Радев е посочвал ясно кой е агресорът в конфликта между Русия и Украйна. С шикалкавеното относно „символичния характер“ на санкциите обаче правителството се опитва да раздели агресията от агресора. Уви, не е възможно да се отдели шамарът от ръката.
Ако българското правителство има съображения спрямо налагането на санкции срещу Русия, да ги посочи ясно и изрично. Но да не използва православието като извинително оправдание за политически сметки, защото това би била поредната злоупотреба с нашата вяра.
