Има книги, които се четат. Има книги, които променят историята. А има и книги, които се превръщат в памет на един народ.
Преди 165 години, през 1861 г., в Загреб излиза сборникът „Български народни песни“ на братята Димитър и Константин Миладинови. На пръв поглед това е книга с народни песни. В действителност обаче тя е много повече – документ за езика, традициите и самосъзнанието на българите през XIX век, когато страната все още се намира под османска власт, а националното възраждане тепърва набира сила.
Малко са книгите, които могат да се нарекат исторически паметници. Сборникът на братя Миладинови е именно такъв. Той не просто съхранява стотици песни, а запечатва духовния свят на българите от Македония, Тракия и Мизия в една от най-важните епохи от нашата история.
Началото на една велика мисия
Димитър и Константин Миладинови са родени в Струга – красив град на брега на Охридското езеро. По онова време районът е част от Османската империя, а българското население е подложено на силна елинизация чрез гръцката патриаршия.
Още като учители и просветители братята разбират, че народните песни не са просто забавление. В тях е скрита историята на народа. Те пазят спомени за средновековните български владетели, за хайдутите, за любовта, за семейството, за празниците и за вярата.
Затова започват да записват всичко, което чуват.
Години наред обикалят села и градове, разговарят със стари певци и разказвачи, записват песни от Охридско, Стружко, Прилепско, Битолско, Кукушко, Велешко, Дебърско, Серско и десетки други райони. В работата им помагат и редица възрожденци, учители и свещеници.
Това е истинско етнографско и културно приключение десетилетия преди появата на съвременната фолклористика.
Над 660 песни – съкровищница на българския дух
В крайна сметка братята успяват да съберат впечатляваща колекция от 665 народни песни, над 23 000 стихотворни реда, множество обичаи, поверия, гатанки и пословици.
Сред тях има юнашки песни за Крали Марко, хайдушки песни, любовни песни, сватбени песни, жетварски песни, коледарски и лазарски песни. За първи път огромна част от устното творчество на българите е спасена от забравата.
Днес изследователите определят сборника като най-значимото фолклорно издание на Българското възраждане и една от основите на българската етнография и фолклористика.
Как Хърватия спасява една българска книга
Малцина знаят, че книгата едва ли би видяла бял свят без помощта на един хърватин. Това е католическият епископ Йосип Юрай Щросмайер – една от най-влиятелните личности в тогавашна Хърватия и един от големите защитници на култура през XIX век.
Щросмайер е не само духовник, но и изключителен меценат, общественик и визионер. Той вярва, че народи трябва да пазят своята културна идентичност и активно подпомага образованието, науката и книгоиздаването.
Когато научава за труда на братя Миладинови, той е впечатлен от мащаба на тяхната работа. Именно благодарение на неговата финансова и морална подкрепа сборникът е отпечатан в Загреб през 1861 година. Така хърватската столица се превръща в мястото, откъдето едно от най-важните произведения на Българското възраждане поема към историята.
Без подкрепата на Щросмайер е напълно възможно ръкописът никога да не бъде публикуван.
Заглавието, което говори само
Особено значение има и самото заглавие на книгата. Братята я наричат „Български народни песни“ – име, което стои на корицата още при първото издание в Загреб.
В средата на XIX век това е не просто литературно решение, а ясно културно и национално самоопределение. Именно поради тази причина сборникът и до днес е сред най-цитираните исторически извори, когато се обсъжда историята на населението в географската област Македония през Възраждането.
Но отвъд съвременните политически спорове остава фактът, че книгата е безценен документ за своята епоха и за света, който братята Миладинови са познавали.
Трагичната съдба на двамата братя
Докато книгата започва своя път из света, съдбата на нейните създатели поема в друга посока. Заради активната си просветна дейност и борбата за българска църковна независимост Димитър Миладинов е арестуван от османските власти. Малко по-късно при него в Цариград пристига и неговият брат Константин. И двамата са хвърлени в затвора.
През 1862 година братята умират в цариградския затвор, вероятно покосени от тиф. Те никога не успяват да видят огромното значение на своя труд. Никога не разбират, че книгата им ще се превърне в един от символите на Българското възраждане.
Наследството
Днес имената на братя Миладинови носят училища, читалища, културни институции и улици. Техният сборник продължава да се преиздава и изучава. Но най-голямото им наследство не е самата книга. Това са стотиците гласове на обикновени хора, които те успяват да съхранят за бъдещето.
Ако не бяха братята от Струга, вероятно много от тези песни щяха да бъдат изгубени завинаги.
Затова 165 години след публикуването на „Български народни песни“ можем да кажем, че това не е просто книга. Това е паметник на българския дух. Книга, която доказва, че народът оцелява не само чрез държавата си, а чрез паметта, езика и културата, които оставя след себе си.
