Вчера в Скопие не се случи нищо сензационно. Не беше подписан исторически договор. Не беше обявен нов европейски план за Северна Македония. Не беше предложена нова преговорна рамка.

И въпреки това срещата между Антониу Коща и Християн Мицкоски вероятно ще остане като един от най-неприятните политически моменти за сегашното правителство в Скопие.

Защо?

Защото за пореден път Европа каза истината директно. Без дипломатически украшения. Без заобикалки. Без опити да бъдат галени националистическите настроения.

Месеци наред слушаме как вината за блокирания европейски път на Северна Македония е в България. Как проблемът бил създаден отвън. Как Европа трябвало да прояви повече разбиране. Как можело да се намери друг път, различен от вече договорения.

И тогава в Скопие пристига човекът, който представлява най-високото политическо ниво на Европейския съюз, и казва нещо изключително просто – ангажиментите трябва да бъдат изпълнени и договореното не подлежи на предоговаряне.

Точно тук дойде звучният шамар.

Защото когато това го казва български политик, в Скопие винаги има готов отговор. Когато го казва София – започва старата песен за българското вето, българския натиск и българските искания.

Но когато същото послание идва от Брюксел, при това в центъра на Скопие, пред камерите на македонските медии, оправданията внезапно свършват.

Мицкоски разбра нещо много важно. Шамарът боли. Но когато е нанесен пред домашна публика, боли двойно.

Защото този път нямаше как да бъде посочен външен виновник.

Всъщност Антониу Коща не каза нищо ново. И точно това е проблемът за управляващите в Скопие.

Европейската позиция е непроменена. Конституционните промени остават част от поетите задължения. Преговорната рамка остава същата. Условията остават същите. Няма магическа врата към членството. Няма тайна формула. Няма европейски план Б.

И колкото повече властта в Скопие обещава на своите граждани обратното, толкова по-болезнен става сблъсъкът с реалността.

Най-тревожното е, че вместо да подготвят обществото за трудните решения, управляващите продължават да подхранват илюзии. А политиката, изградена върху илюзии, неизбежно завършва с разочарование.

Истината е проста и тя прозвуча ясно вчера в Скопие.

Пътят към Европейския съюз минава през изпълнение на поетите ангажименти, а не през ежедневни атаки срещу съседите. Минава през реформи, а не през лозунги. Минава през политическа смелост, а не през търсене на външни виновници.

След вчерашната среща въпросът вече не е какво е казал Коща.

Въпросът е дали Мицкоски е готов най-после да каже същото на собствените си граждани.

Защото Европа вчера говори ясно.

А в Скопие всички я чуха.