България подписа документ със Северна Македония с водещ текст на английски: първи опасен езиков прецедент
Една англоезична клауза, която отвори пробойна в езиковия фронт
Новата геополитическа карта на Балканите се чертае без нас – въпросът е дали ще поискаме място на масата
България стои на кръстопът. Около нас Балканите се пренареждат, играчите влизат в нови съюзнически конфигурации, а геополитическата среда се променя по-бързо, отколкото нашата държава успява да реагира. В центъра на този процес стои борбата за контрол върху енергията, влиянието и политическите посоки. И когато се постави въпросът дали България ще договори нова игра или ще остане удобната боксова круша, отговорът зависи не от това какво желаем да бъдем, а от това дали имаме силата да го защитим.
Разгръщащата се история около „Лукойл“ не е технически казус. Това е лакмус на българската държавност, огледало, което показва нашата готовност да взимаме решения с историческо значение. Унгария чрез MOL се стреми да постави крак върху един от най-важните енергийни активи в региона. Този интерес не възниква от икономическа романтика, а от ясно изграден стратегически план. Унгария отдавна гледа на Балканите като поле за разширяване на собственото си влияние, а България е най-удобната точка за такава операция.
Сърбия служи като естествен партньор на тази стратегия. Белград от години демонстрира самочувствието на държава, която не се страхува от сблъсъци, не се плаши от външен натиск и не крие, че преследва собствените си интереси, дори ако това означава да се противопостави на най-мощните играчи. Тази увереност не е плод на случайност, а на последователна политика. Докато ние се колебаем, Сърбия преговаря. Докато ние се притесняваме как ще ни възприемат, Сърбия заявява. Докато ние гледаме към Брюксел с несигурност, Белград гледа към Москва, Вашингтон и Пекин с изчислен реализъм.
Македония е третият елемент от тази триъгълна трансформация. Унгария вече е там, инсталирана чрез влияние, медийни структури и подкрепа за определени политически сили. Сърбия присъства чрез културни и исторически канали, чрез икономически връзки и политическа близост. България – единствената държава, която би трябвало да има естествена позиция в македонския въпрос – остава маргинализирана, поставена в положение на обвиняем вместо на партньор. Нашата политика към Скопие се свежда до декларации, докато други държави вършат реалната работа на терен.
Тази комбинация създава нова архитектура. Унгария се стреми към контрол над енергийните коридори. Сърбия към политическо лидерство. Македония към външен покровител. И всички тези процеси се случват на нашия гръб, на нашата територия, в нашето стратегическо пространство. България в същото време изглежда като наблюдател, който стои в ъгъла и се надява никой да не го удари твърде силно.
Ето защо настоящият момент е толкова важен. Ако България допусне придобиването на Бургаската рафинерия без ясни национални гаранции, без отговори на ключови въпроси и без стратегическо съобразяване на последствията, ние няма просто да загубим икономически актив. Ще загубим един от малкото лостове на влияние, които още можем да използваме в регионалната игра.
И това не е въпрос на партиен интерес, нито на институционални битки. Това е въпрос на оцеляване. Защото регионът не чака. Докато ние обсъждаме вътрешни избори, другите държави редят шахматните си фигури. Докато ние се чудим дали да реагираме, другите вече са направили три хода напред. Докато ние провеждаме безкрайни консултации, Сърбия и Унгария подписват договорки. Докато ние спорим дали Македония е „готова“ или „не е готова“, други страни вече рамкират нейното бъдеще.
В този контекст България има два избора. Първият е да продължи по същия път на колебание, оправдания и пасивност. Тогава ролята ни е ясна: удобна боксова круша, която всички удрят, защото знаят, че няма да отвърне.
Вторият избор е да се върнем към позицията на държава, която умее да поставя въпроси, да отстоява територии, да играе на масата, а не под нея. Това изисква лидерство, стратегия, воля и ясно осъзнаване, че от дипломатическа учтивост никой няма да ни подари влияние. На Балканите се печели само с твърдост, последователност и способност да предвиждаш.
Днес България е изправена пред историческо решение: или да поиска място в новата игра, или да се примири с ролята на държава, която винаги ще поема ударите от тези, които мислят по-бързо, действат по-смело и виждат по-далеч.
Ето защо въпросът остава болезнено актуален и тежък:
Ще успее ли България да договори нова игра на Балканите, или ще приеме да бъде удобната боксова круша, на която всички изпробват силата си?
Щом българското знаме ви дразни... пичове, да вземем да ви съберем българските паспорти
Паспортът не е просто документ - той е принадлежност. А когато принадлежността е само за удобство, тя се превръща в подигравка и гавра спрямо държавата, която ти е предоставила тази привилегия
П. Колев: Коридор 8 — поредното начало и невъзможният край
Коридор №8 е инфраструктурният мит на Балканите – за него се говори много, строи се малко и се саботира умело.
Редактор
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)