Когато едно парче плат, в случая знаме, нещо иначе толкова символно, предизвика масови освирквания, скандал и политически страсти, проблемът вече не е в самия символ. Проблемът е в начина, по който обществото е научено и години наред подстрекавано да реагира на него.
Случаят в Северна Македония, в който Цеца се появи на сцената с българско знаме и беше освиркана, не е просто концертен инцидент. Това е огледало на години натрупана и подклаждана омраза, щедро подхранвано от политическа риторика, медийни внушения и системно вкореняване на страх от „източния съсед“.
Нека да сме наясно, във Велес не се освирка певица — освирка се цяла държава. Нашата държава! А зад това стои едно поколение, израснало с усещането, че България е заплаха, а не съсед. Едно усещане, което не се ражда от само себе си, а е внимателно поддържано от политици, които нямат интерес от помирение, а от конфликт, тъй като конфликтът винаги носи електорални точки. Генерално политическият елит в Северна Македония никога не пропуска възжмност да подклажда напрежението с България – дори когато става въпрос за концерт. Именно те са най-големите бенефициенти от насаждането на тези фрустрации спрямо България.
Проблемът е, че същите тези политици, които публично ругаят България, често носят български паспорт в джоба си. С него пътуват, работят и пращат децата си да учат в Европа. Тъй като българският паспорт не е враг или заплаха, а възможност, колко практично,а? Същите пред камерите и микрофоните са „патриоти“, защитници на идентичността, готови да вдигнат шум срещу „бугарите“, щом рейтингът им падне, удобно прикривайки българския паспорт във вътрешния джоб на сакото.
Това лицемерие при македонските политици е стандарт! През десетилетията в Северна Македония омразата към България се превърна в евтина политическа валута и разменна монета за гласове, оправдание за провали и удобен параван за корупцията. Напрежението удобно се насочва към външния враг, за да не се налага да даваме обяснение докъде сме я докарали с евроинтеграцията, примерно.
Докато обществото гледа към злия съсед, обаче рядко се повдига въпросът за настоящето: защо младите напускат, защо заплатите не стигат, защо институциите не работят, а корупцията процъфтява. Апропо, актуално и за България.
И така, когато някой развее българско знаме, хората не освиркват певицата. Освиркват онова, което са научени да мразят. Образа на врага, внимателно изграден от собствените им лукави, подмолни и некадърни политици.
А тук вече започва да изниква и въпросът щом знамето ви дразни толкова, пичове, да вземем да ви съберем паспортите тогава? Дали това ще намали градуса на напрежение и ще направи по-хрисими някои „ястреби на бугарофобията“?
Защото не е редно едновременно да се ползваш от правата, които ти дава България и Европейският съюз, и да сееш омраза срещу тях. Паспортът не е просто документ – той е принадлежност. А когато принадлежността е само за удобство, тя се превръща в подигравка и гавра спрямо държавата, която ти е предоставила тази привилегия.
Истината е много, много, проста... знамето не е врагът. То просто напомня на хората за нещо, което отдавна знаят, но не смеят да признаят , че историята не може да се пренапише, а географията не може да се отмени.
И докато политиците в Скопие продължават да градят идентичност върху омраза, ще има кой да освирква, това вече и децата го разбраха. Но дали вече не удари дванайстият час и България да дръзне да прибере паспортите на част от флагманите на българофобията в Македония?
Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана
Проектът „Избирам България“ е не само първа стъпка в правилната посока, но и реален тест за политическата воля на институциите
Как Белград и Будапеща изграждат ос на влияние, която подкопава политическото и енергийното единство на Европейския съюз
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)