БТА

Проектът „Избирам България“ е не само първа стъпка в правилната посока,  но и реален тест за политическата воля на институциите

Новата програма за насърчаване на българите в чужбина, която е реализирана от Министество на труда и социалната политика на България, залага на реални стимули и финансови облекчения, но успехът ѝ ще зависи от това дали държавата ще успее да изгради доверие и устойчива визия за бъдещето. След години на обсъждания и неуспешни опити България най-накрая предприема конкретни мерки за завръщане на сънародниците си от чужбина. По-добре късно отколкото никога, гласи максимата. 

Проектът „Избирам България – Компонент 1“ се финансира от Програмата „Развитие на човешките ресурси“ (2021–2027), със средства от Европейския социален фонд+, и има за цел да подпомогне трайното установяване в страната на българи, хора с български произход и граждани на трети страни, за които не се изисква разрешение за достъп до пазара на труда. Общият бюджет на инициативата е 26,5 милиона лева, а тя ще продължи до 2028 г. Това разбираме от сайта на социалното министерство. На хартия всичко звучи много добре, но нека разгледаме потенциалните плюсове и минуси:

България най-после поставя акцент върху решаващ елемент за собственото си развитие

Програмата предлага няколко конкретни форми на подкрепа: възстановяване на разходи за преместване до 10 000 лв. при завръщане от държави извън ЕС, добавка за настаняване до 12 месеца, транспортни стимули, обучение по български език и финансови бонуси след шест и дванайсет месеца трудова заетост. Подобен прагматичен подход е истинска рядкост за българската администрация и изпраща ключово послание – завръщането може да бъде не само емоционално, но и икономически обосновано решение.

Особено значим е фактът, че проектът обхваща и българите, живеещи извън Европейския съюз, за които процесът на завръщане е най-труден. Именно към тях България трябва да насочи специално внимание, нашите сънародниците от Украйна, Молдова, Северна Македония и Западните Балкани са естествен ресурс от хора с културна и езикова близост, които могат да се интегрират по-лесно, известни са със своето трудолюбие и родолюбие, но дали може да им бъде предложена реална перспектива?

Слабите страни – бюрокрация, късно начало и липса на стратегическа визия

Въпреки положителните страни, проектът има и своите слабости. Мнозина ще го определят като закъснял – близо две десетилетия след масовата емиграция след влизането на България в ЕС. България проспа дълги години и сега берем горчивите плодове на тази тромава политика, а редица сектори изпитват недостиг на работна ръка. Самата процедура за кандидатстване изглежда сложна и може да отблъсне именно онези активни и високообразовани хора, от които страната има най-голяма нужда да привлече обратно. Налице е и липсата на по-широка държавна стратегия защото завръщането не е просто въпрос на пари, а на сигурност, инфраструктура, достъп до образование, детски градини и здравни услуги. В България страдаща паралелно от наводнения и режим на водата това е сериозен проблем, каквото и да си говорим.

За да има реален ефект, е необходимо институциите да действат координирано и да предложат индивидуална подкрепа на всеки, който реши да се върне – от търсене на работа и жилище до адаптация на семейството. Не по-малко важно е и държавата да осигури ясни механизми за признаване на дипломи, професионални квалификации и статут на хора с български произход, за да се съкрати процесът по интеграция на трудовия пазар.

Проектът „Избирам България“ е не само първа стъпка в правилната посока,  но и реален тест за политическата воля на институциите. Ако държавата подходи с постоянство и прозрачност, той може да се превърне в начало на нова тендция, в която България не просто губи хора, а започва да ги печели обратно. Ако обаче остане просто поредната програма по европейски проект, ефектът ще бъде краткотраен и символичен, а се наблюдават първите белези на това програмата да остане като добро пожелание. Да видим!

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев