Съюзът между Сърбия и Унгария: Геополитика, енергия и предизвикателства пред Европа
Facebook
Как Белград и Будапеща изграждат ос на влияние, която подкопава политическото и енергийното единство на Европейския съюз
Отношенията между Сърбия и Унгария през последните години преминаха отвъд традиционното добросъседство между двете държави и придобиха стратегическо измерение. Партньорството им обхваща отбраната, енергетиката и икономиката, но зад този прагматичен облик се очертава по-дълбок геополитически процес – изграждане на ос на влияние, която поставя под съмнение политиката на ЕС за енергийна сигурност и солидарност в контекста на войната в Украйна.
От 2023 г. насам Сърбия и Унгария демонстрират все по-тясно сътрудничество, което мнозина анализатори определят като опит за създаване на регионален блок с ясно изразен политически, военен и енергиен интерес. Унгария вижда в Сърбия стратегически партньор и буфер между Европейския съюз и Западните Балкани. Будапеща умело използва това партньорство, за да засили своите позиции в Югоизточна Европа и да изгради собствена зона на влияние, която включва и страни извън ЕС, като крайната цел е тази зона за влияние да бъде способна да балансира натиска на Брюксел.
ИКОНОМИКАТА
В икономически аспект този съюз се основава преди всичко на енергийна взаимозависимост. След санкциите на САЩ срещу сръбската рафинерия NIS, контролирана от „Газпром нефть“, унгарската компания MOL пое ангажимент да увеличи доставките на горива за Сърбия. В ускорен процес на подготовка е и нефтопровод между Алгьо и Нови Сад, който ще позволи на Белград да получава руски петрол през унгарска територия. По този начин Белград и Будапеща подкопава усилията на ЕС за енергийна диверсификация и създава нова зона на зависимост, контролирана от двете правителства.
ВОЕНЕН АСПЕКТ
Военното сътрудничество също придоби по-задълбочен характер. През април 2025 г. двете страни подписаха документ за отбранително партньорство, който предвижда съвместни учения, обмен на техника и координация в областта на логистиката. Този акт има символично значение най-вече като демонстрация на регионална независимост и своеобразна дистанция от политиката на НАТО. Същевременно той се възприема като отговор на инициативата за отбранително сътрудничество между Албания, Хърватия и Косово.
По този начин практически Сърбия и Унгария изграждат тактически съюз, който подкопава единството на Европейския съюз и улеснява руските интереси в региона. Чрез комбинация от енергийни и инфраструктурни проекти двете държави фактически позволяват на Москва да запази достъп до европейските пазари и логистични канали въпреки санкциите наложени на Русия. Унгария се представя като „вътрешен адвокат“ на Сърбия в рамките на ЕС, а Сърбия – като посредник между Будапеща и Кремъл. Така се оформя геополитически клин, който отслабва европейската енергийна независимост и създава предпоставки за нови разделителни линии в рамките на съюза.
Съюзът между Сърбия и Унгария се очертава като нещо повече от икономическо или енергийно партньорство. Той представлява нов модел на регионална автономия, който поставя под въпрос принципите на европейската солидарност. Под повърхността на официалната реторика за стабилност и развитие се крие геополитическа стратегия, която укрепва руското влияние на Балканите, размива енергийната политика на Европейския съюз и подлага на изпитание евроатлантическото единство в Югоизточна Европа.
Коментари (0)