Понякога историята не се променя с драматични декларации, а с уж дребни детайли, които повечето хора подминават. Днес нямаше скандал. Нямаше отстъпление от територия или национален интерес. Но за първи път документ между България и Република Северна Македония беше подписан и на английски език — при това английската версия ще бъде водеща. Това не е просто техническо удобство. Това е политическо съобщение, внимателно опаковано в дипломатическа хартия — и то не в наша полза.
Из стенограмата на заседанието от 3 ноември 2025 г.:
Гроздан Караджов: „…Колегите от Република Северна Македония поискаха споразумението да се подпише и на английски език и той да бъде водещият. Въпросът е обсъден с Министерството на външните работи и сме съгласни с предложението.“
Росен Желязков: „Приема се.“
Договорите със Скопие винаги са били на двата официални езика съгласно конституциите на двете държави. Така беше през 1999 г. при подписването на Съвместната декларация от Иван Костов и Любчо Георгиевски. Така беше и през 2017 г. с Договора за добросъседство, подписан от Бойко Борисов и Зоран Заев. Всеки път формулата беше точна, премерена и защитна: „български език — съгласно Конституцията на Република България“ и „македонски език — съгласно Конституцията на Република Северна Македония“. Езиковото равнопоставяне не е формалност, а щит срещу опитите да бъде легитимиран един политически създаден езиков конструкт.
Ала сега — без да се прави проблем, без да се вдига шум — трети език влиза през вратата. Английският. И не просто допълнителен — възприет като основен документ.
Особената ирония? Това се случва при участието на „Има такъв народ“ — партията, за която темата „Македония“ беше гръмогласен изборен лозунг, драматичен патриотичен монолог пред телевизионни камери, повод за разтуряне на коалиции. Слави Трифонов и хората му ни убеждаваха, че „червените линии“ няма да бъдат прекрачени. Че езикът е идентичност, памет и правда. Че няма да отстъпят и на милиметър.
Днес няма нито гневен пост. Нито огнена реч. Само тишина. Тишина на английски — mute.
Никой не твърди, че Гроздан Караджов е замислил дипломатическа капитулация. Но факт е, че с откровена лекота е взето решение, което обаче носи тежък символизъм. В международните отношения езикът не е удобство, а инструмент на суверенитет. Във всички спорове с РСМ най-чувствителната тема е именно езиковата идентичност. С този прецедент защитният вал се пропуква. Малко — но достатъчно, за да бъде използван после като аргумент: „Ето, вече сте подписвали на английски. Защо да не подпишете и на македонски без уточнения?“.
И така — сантиметър по сантиметър — държавите губят позиции. Не с един шамар, а с поредица от уж незначителни жестове, на които някой е махнал с ръка: „Какво толкова?“.
Днес България продължава да подписва документите и на български, това е важно и елемент, който остава. Но английският оригинал, водещият текст, е първата реална пукнатина в стратегическа позиция, градена с години. А когато от другата страна стоят хора, които отлично разбират смисъла на всяка буква, такива пропуски не остават неизползвани.
По-страшното от грешката е липсата на реакция към нея. Да приемеш, да замълчиш, да подминеш — това е истинското отстъпление. България заговори на английски точно там, където най-много трябва да говори на своя език.
Суверенитетът започва от думите. Затова една държава трябва да знае какво казва, защо го казва — и най-вече на какъв език го казва.
Тарикатокрацията и политиката на бабаитлък, в която Християн Мицкоски и Александър Вучич се перчат популистки пред техните съграждани, но се правят на жертви пред европейците, е управленска формула на югославското минало, с която двете страни трудно могат да получат европейско бъдеще
Кралският крайцер „Дубровник“ акостира в Марсилия при тържествено посрещане на сръбския крал Александър Караджордевич, но тази церемония е осъдена да завърши не точно както е била планирана
Пиша ти не с гняв, а с дълбоко разочарование
Коментари (0)