Докладите на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на Република Северна Македония (РСМ) и Сърбия показват, че и двете страни продължават да буксуват по отношение на реформите, които трябва да направят, за да станат членове на Европейския съюз.
Този за Сърбия подчертава отново необходимостта от реформи, които да гарантират провеждането на честни избори и да осигурят свободата на медиите. Обръща се внимание и на тенденциозното отношение на властта към протестиращите срещу нея като те са „опаковани“ от кликата на Александър Вучич като проводници на „цветна революция“. Отбелязва се и това, че „обществеността интензивно обсъжда правомощията на президента на държавата, т.е. опасенията, че политическият дебат и вземането на решенията на практика се ръководят от президента по начин, който не е предвиден в Конституцията“.
Докладът на ЕК в посока РСМ е дори по-критичен. На югозападната ни съседка предстои още работа по базови основи като утвърждаването на върховенството на закона, функционираща съдебна система и борба с корупцията, както и консолидирането на демократичните институции. Страната, отбелязва също така докладът, „все още не е приела съответните конституционни промени, включително в Конституцията гражданите, които живеят в нея и са част от други хора, като например българите, Заключения от юли 2022 г., които страната се ангажира да стартира.“
Всъщност не е необходим външен надзор, за да се констатира това, което човек вижда без специализирано около: в РСМ и Сърбия местните управленски клики се опитват да изградят плуралистичен авторитаризъм. Това словосъчетание, което може да изглежда като оксиморон, всъщност означава, че различни партии – тези на статуквото и тези на опозицията – се явяват на избори, но тези партии не се състезават спрямо равни и честни условия. Казано с други думи, избори има, правила няма. В системата за плуралистичен авторитаризъм изборите за партиите на управляващите клики са майка, за тези на опозицията – мащеха. Видяхме го и на частичните местни избори в Сърбия и на местните такива в РСМ тази година.
Превръщането на РСМ и Сърбия във феодални домакинства е естествена пречка пред членството на двете държави в ЕС. Тарикатокрацията и политиката на бабаитлък, в която Християн Мицкоски и Александър Вучич се перчат популистки пред техните съграждани, но се правят на жертви пред европейците, е управленската формула на югославското минало, с която двете страни трудно могат да получат европейско бъдеще.
Нещо повече. И Мицкоски, и Вучич биха предпочели да бъдат първи на село, отколкото последни в града. Затова ЕС трябва да остави всякакви заблуди, свързани с това, че Скопие и Белград биха направили такива реформи, които ще разклатят личната власт на местните феодали. И северномакедонският премиер, и сръбският президент трябва да отчетат желанието на техните съграждани за членство в ЕС – много по-ясно изразено в РСМ, отколкото в Сърбия, но те ще се опитват да балканизират пътя до и естеството на членството.
Но поставянето на знак за равенство между РСМ и Сърбия не е обезателно справедливо. Тъй като в сръбското общество, както показват интензивните протести в страната от една година насам, има съпротивителни сили. Социологическите проучвания също показват, че Вучич е много по-раним, отколкото той би желал.
Данните на Sprint Insight от средата на годината показват, че 53,5% от анкетираните смятат, че Сърбия се движи в грешна посока, докато 33,5% изразяват оптимизъм за бъдещето на страната. В същото изследване 54,8% от анкетираните заявяват готовност да гласуват за алтернативната „студентска листа“ – това е коалиция, чийто състав би се изградил от необвързани политически граждани, студенти, експерти и т.н., докато 42,1% заявяват подкрепа за коалицията около Вучич, в която влиза неговата формация, тази на социалистите и на една крайнодясна партия.
На този фон успехът на ВМРО-ДПМНЕ на местните избори в РСМ показва, че Християн Мицкоски се превръща от доминиращ фактор в монополист спрямо македонския електорат (тук изключваме албанската част на уравнението). В обозримо бъдеще е много по-вероятно да се случи радикална промяна във феодалното владение на Вучич, отколкото в това на Мицкоски (с уговорката, че поради югославската пъпна връв, която двамата споделят, един трус в Белград със сигурност ще се усети и в Скопие).
Ако трябва да перифразираме думите на Димитър Талев, то те биха звучали така: „И да знаеш, Милке, че последният югославянин на планетата ще умре в Македония. Даже когато в Югославска Сърбия няма да има нито един жив югославянин“.
Това винаги е бил основният риск пред Владимир Путин: от коя част на егото на Тръмп ще се озове – от тази, която спомага за изграждането на положителната себеоценка на американския президент, или от другата, която възпрепятства въвеждането на Аз-а му.
Проектите на Турция за инвестиране в бойни самолети, подводници, кораби и въздушна отбрана показват, че тя има амбицията да стане многовекторна военна сила. Все повече независими анализатори и компетентни лица са на мнение, че при изграждането на новата си политика за сигурност и отбрана Европа ще има нужда и от Турция
Победата на ВМРО-ДПМНЕ се дължи както на факта, че голяма част от гражданите не излязоха да гласуват, така и на очевидно бездейната, и некадърна, и опетнена от управлението опозиция, която трудно може да събори Мицкоски, казва редакторът на ТАРАЛЕЖ
Мартин Табаков е доктор по политически науки от НБУ. Интересите му са свързани с международните отношения и конкретно към американската и турската външни политики, които е коментирал в редица специализирани и популярни издания. Работил е като съветник към Политическия кабинет на Министъра на външните работи на България.
Коментари (0)