Някога беше гласът на онези, които нямаха микрофон. Наричаше себе си бунтар, защитник на народа и свободното слово. А днес... партията, която ти създаде с претекста за свободата, внася закон, който предвижда затвор до 6 години за журналисти, ако публикуват „информация за личния живот“ без съгласие. Нали разбираш как звучи това в държава, където почти всичко се върти около личните зависимости?

Кога се превърна в онова, срещу което някога се бореше?

Помниш ли?

„В тази държава има една истина, която никой не може да скрие – а тя е, че медиите са натиснати, контролирани и уплашени.“
– Слави Трифонов, 2019 г.

Говореше го в ефир, докато още беше в bTV. Водеше хората по улиците. Протестираше. Свалиха те. И пак не млъкна. Стана символ на онова, което искахме да видим – че един човек с микрофон може да бъде по-силен от стена от мълчание.

А сега?

Сега предлагате журналист, който публикува материал за политик демек от „личен“ характер - да лежи в затвора. Ако това беше закон по времето на Живков, щеше да е разбираемо. Но не - това е твоят закон, в твоята демокрация, в твоя „нов морал в политиката“.

Помниш ли Милен Цветков? Истински журналист. Не се огъваше, не се страхуваше, не целуваше ръце, не се примиряваше. Милен беше точно онзи, който би задал въпроса:

„Какво правите, господа политици, когато свободата на словото започва да се наказва със затвор?“

Твоят отговор днес е: „Гласувайте го“. Твоето мълчание е още по-шумно от крясъците ти отпреди 5 години.

Свободата на словото не се защитава с удобни журналисти, г-н Трифонов!

Свободата не е само за онези, които те харесват. Тя е и за онези, които ти задават неудобни въпроси. Които разследват, подлагат на съмнение, провокират. Дори и когато бъркат в твоя личен живот. Защото ако си политик — личното и публичното се преплитат. И народът има право да знае кой си. Не само когато си на сцена, а и когато си зад кулисите.

Няма страшно в това да си критикуван. Страшното е да поискаш затвор за критиците.

Слави, в политиката остаряването е естествено. Но ти не просто остаря. Ти се втвърди като цървул, забравил, че някога крачеше в протестите на хората, а днес крачиш срещу тях. Законът, който вие предлагате, няма да защити личното достойнство, а ще убие публичната истина.

Не го допускай.

Не ставай онова, което най-много мразеше!