П. Колев: Коридор 8 — поредното начало и невъзможният край
Коридор №8 е инфраструктурният мит на Балканите – за него се говори много, строи се малко и се саботира умело.
Европа го определя като стратегически. България го чака като спасение за източно–западната логистика. Северна Македония? Тя все още мисли дали ѝ трябва.
Истината е проста: Коридор 8 е лакмус. Той показва кой е за Европа на думи и кой – на дела.
Да си припомним началото
Още от края на XIX век силните на деня разбират: Балканите са кръстопът. През 90-те години европейската интеграция решава да върне старите идеи към живот – коридор от Дурас до Черно море, който да свързва икономики, а не граници. Това не е път. Това е алтернатива на сръбското задушаване и руската зависимост.
Коридор 10 (Белград – Солун) е наследството на Белград. Коридор 8 е шансът на София и Скопие да станат важни. Но за да станеш важен, трябва да имаш и гръбнак, не само претенции.
Македонският страх – от релси или от реалност?
Официалните оправдания са до болка познати: сложен терен, малко пари, огромни тунели…
Но няма тунел, който да е по-дълъг от дупките в държавното самочувствие.
Истината, колкото и да боде, е следната:
Банановите националистите в Скопие треперят от инфраструктурно сближаване с България. Белград натиска да се пази статуквото, защото губи позиция на регионален монополист. Москва иска слаб коридор изток–запад, за да остане влияние на Балканите, корумпирани местни елити прегръщат бездействието, защото в строежа се краде повече, отколкото в готовия път.
България – големият търпелив играч (или просто търпелив?)
Българската част е почти изградена. Но нашата външна политика се държи така, сякаш не е учтиво да настояваме за собствения си интерес. Колко още ще чакаме? Колко още ще търпим манипулации под формата на приятелство? Колко още ще ходим до Брюксел да обясняваме, че без Коридор 8 ЕС стига до тупик?
Европа знае, че без инфраструктура Балканите остават политическа периферия и енергиен заложник. Само че на Европа трябва да ѝ се говори ясно, а не шепнешком.
Балканска математика: 89 километра = 25 години
Македонската отсечка е 89 км. Строи се вече четвърт век. Това не е инженерно чудо. Това е политическа саботажна школа. Докато тунели под Алпите стават факт, ние слушаме обещания под Шар планина.
Коридорът като разделителна линия
Който го иска – гледа към бъдещето. Който го бави – живее в миналото. Затова битката за Коридор 8 не е за асфалт и релси, а за принадлежност, към ЕС, или към югославски призраци, отдаденост на икономическо развитие, или към политическо безвремие, готовност за партньорство, или към комплекси на липсна на идентичност.
Политическото послание
София трябва да го казва без красиви обтекаеми изречения: „Искате Европа? Тогава строите към България. Искате Белград? Тогава не пречете на Европа заради нашия район.“
Коридор 8 ще бъде завършен в деня, в който политиците на Северна Македония признаят, че географията не може да бъде излъгана, а икономиката и интересите на гражданите забавяни до безкрай.
Коментари (0)