"Предстоящата политическа есен ще бъде белязана от няколко ключови изпитания за управляващите, сред които на първо място е бюджетът за 2027 г.", категорична е Крумова
"Най-големият риск пред кандидатурата на Илияна Йотова е усещането, че победата ѝ на президентските избори вече е предрешена. Ако избирателите решат, че няма смисъл да гласуват, защото резултатът е ясен, тя може да се окаже жертва на собственото си предимство".
Това коментира пред ТАРАЛЕЖ журналистът и експерт по публични комуникации Калина Крумова. Според нея предстоящата политическа есен ще бъде белязана от няколко ключови изпитания за управляващите, сред които на първо място е бюджетът за 2027 г.
„Именно тогава политическите намерения и декларации трябва да се превърнат в конкретни числа – или пък не. Управленската програма е амбициозна, но бюджетът ще покаже кои от заявките действително са приоритет, с какъв ресурс ще бъдат обезпечени и в какви срокове могат да бъдат изпълнени. Бюджет 2027 ще бъде един от първите сериозни тестове дали управлението може едновременно да пази финансова дисциплина и да реализира политическите си амбиции“.
Крумова очерта три направления, по които очаква да види реални резултати през 2027 г. – здравеопазване, образование и регионално развитие.
„Здравеопазването е една от най-болните теми на България. Важно е да видим дали ще имаме повече профилактика и най-вече дали действително ще успеем да преодолеем регионалните различия в достъпа до медицинска помощ“.
Според нея е необходимо професионалното и висшето образование да бъдат по-тясно свързани с реалната икономика и реализацията на младите хора. Особено важен остава и проблемът с регионалните различия.
„И до днес в България има градове, в които няма денонощна аптека, да не говорим за достъпа до медицинска помощ. Затова заявката, че България е една, е много успешна, но нейната реализация на практика ще бъде изключително ключова“.
След последните случаи - сред темите, които според нея трябва да бъдат поставени много по-сериозно в обществения разговор, е агресията.
„Не говоря само за агресията сред младите хора. Далеч по-неудобният въпрос е доколко самите ние създаваме средата, в която агресията се нормализира – чрез езика, който използваме, чрез поведението, което толерираме, и чрез границите, които като общество все повече нарушаваме“.
Калина Крумова съобщи, че заедно със социологическа агенция „Тренд“ е стартирано национално представително проучване, което трябва да покаже как обществото разпознава агресията, какво толерира и доколко хората осъзнават собствената си роля в тези процеси. Очакванията са резултатите да бъдат представени до края на месец септември.
„Превенцията трябва да се основава на обществените нагласи, а не само на статистиката за нещо, което вече се е случило. Не може да задаваме трудните въпроси само след поредния смъртен случай“.
По отношение на първите 100 дни на кабинета „Радев“ Крумова е категорична, че периодът е твърде кратък за окончателна оценка.
Тя обаче отбеляза положителните оценки, отчетени от социологически агенции през последните месеци. Според нея истинската оценка ще дойде, когато хората започнат да усещат конкретни резултати.
Крумова отправи критика и към опозиционните партии.
„Когато претендираш да си лидер на алтернатива, не е достатъчно само да посочваш грешките на властта. Трябва да покажеш как ти би управлявал вместо нея и какви конкретни политики би реализирал".
Президентските избори според Крумова могат да се окажат по-непредвидими, отколкото показват предварителните очаквания.
„Сигурен победител в изборния ден няма преди края му“, категорична е тя.
По думите ѝ социологическите данни дават на Илияна Йотова много силна стартова позиция, но това може да се превърне и в проблем.
„Ако достатъчно хора си кажат: „Йотова така или иначе ще спечели, няма нужда да ходя да гласувам“, тя може да стане жертва на собствената си преднина“.
Крумова очаква ниска избирателна активност, но се надява прогнозата ѝ да бъде опровергана.
„Гласът на всеки човек има стойност. Той е акт на гражданско съзнание, лична позиция и съвест. Не трябва да гласуваме само за да определим кой ще бъде първи и кой втори, а за да участваме в решението за бъдещето на собствената си държава“.
Журналистът определи кандидатурата на Андрей Гюров и Георги Кандев като „логична и много очаквана“. Тя припомни институционалния опит на двамата и факта, че са били част от служебната власт. Според нея обаче големият въпрос пред тях не е само кой ще ги подкрепи, а дали ще успеят да привлекат избиратели извън традиционния си политически кръг.
„Президентската институция предполага способност да спечелиш доверие далеч извън собствената си политическа среда – сред хора с различни убеждения и различно отношение към партиите“.
Тя определи като добра заявката на Гюров да търси подкрепа както сред избиратели на ГЕРБ, така и сред привърженици на „Прогресивна България“.
Крумова смята, че ГЕРБ се намира в труден момент и партията има нужда от промяна.
„Иска ми се много да вярвам, че ГЕРБ в момента са в процес на учене на уроци и на „проветряване“ – на кадри, политики, идеи и всичко необходимо, така че една партия, която дълги години е живяла на най-високия етаж на властта, да може отново да стъпи на крака“.
Според нея времето ще покаже дали това ще бъде оздравителен процес или постепенно слизане от върховете на властта. Крумова посочи и заявките на ГЕРБ за налагане на нови лица и млади кадри.
„Времето ще бъде най-добрият показател дали ГЕРБ ще успее да реализира тази промяна и дали ще може да премине през този труден за партията момент“.
Според Калина Крумова именно президентската кампания ще покаже дали българската политика е готова да излезе от предварително начертаните сценарии и да предложи истинско състезание между кандидати, идеи и визии за страната.
