Шипка не забравя: възстановяват паметника на българската слава

Историята на Паметника на свободата на връх Шипка

Идеята за изграждането на Паметник на свободата на Шипка възниква през 1920 г., когато живите ветерани от Българското опълчение се събират на свой конгрес и вземат решение да бъде издигнат мемориал на връх Свети Никола - днешния връх Шипка. Започва национална кампания за набиране на средства, като за строежа са правени доброволни дарения от граждани, училища, военни части, предприятия и различни обществени организации. По-късно държавата също участва във финансирането на проекта.

На 24 август 1922 г. е положен основният камък на паметника по време на честванията на 45-ата годишнина от Шипченската епопея. По това време обаче все още няма окончателно одобрен архитектурен проект. Първият конкурс е обявен през 1924 г., но резултатите от него са анулирани. На 30 ноември 1925 г. е проведен втори конкурс, който е спечелен от архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. На 3 февруари 1926 г. е сключен договорът за изпълнението на проекта.

Същинското строителство започва през 1926 г. и продължава четири строителни сезона до 1930 г. Работата е извършвана при тежки планински условия. Първоначално строежът е ръководен от инженерите Богдан Горанов и Иван Данчов, като в ръководството участва и архитект Минчо Заеков. Главен майстор в началния етап е Илия Пенев Мъглов. Суровият климат на върха, силните бури, ниските температури и затрудненията с доставката на строителни материали сериозно затрудняват работата.

През 1928 г. строителството е поето от Пеньо Атанасов Колев от село Дралфа, известен като Пеньо Бомбето. Под негово ръководство работата е възобновена с по-голям размах. През летните сезони на 1927, 1928 и 1929 г. са извършени основните строителни дейности, а през 1930 г. сградата е завършена. В края на същото лято върху северната фасада е монтирана и бронзовата фигура на лъва.

Паметникът е изграден по проекта на архитект Атанас Донков и скулптора Александър Андреев. Сградата е с височина 31,5 метра, а до главния вход водят 890 стъпала. Архитектурната форма наподобява средновековна българска крепост. Над главния вход е поставен бронзов лъв, а на останалите три фасади са изписани имената "Шипка", "Шейново" и "Стара Загора". В приземния етаж е разположен мраморен саркофаг, в който са положени костите на загинали при отбраната на Шипка.

Въпреки че строителството приключва през 1930 г., официалното откриване на паметника е извършено четири години по-късно - на 26 август 1934 г. Причината за този интервал е свързана с довършителните работи и подготовката на официалното освещаване и откриване на монумента.

На 26 август 1934 г. цар Борис III тържествено открива Паметника на свободата. Церемонията започва в присъствието на представители на държавната власт, военни части, ветерани от Българското опълчение и десетки хиляди граждани. На мястото присъстват над 100 000 души и 80 живи опълченци. Точно в 11:10 часа цар Борис III прерязва лентата и произнася първата реч. След него говори министър-председателят Кимон Георгиев. В същия ден паметникът е осветен от Старозагорския митрополит Павел.

След откриването започва следващият етап от историята на монумента - превръщането на целия район в мемориален комплекс. На 5 октомври 1956 г. връх Шипка и околните исторически места са обявени за Национален парк-музей "Шипка". В него са включени паметниците, възстановените позиции, батареи, окопи и землянки, свързани с историческите събития на прохода.

През 1968 г. Националният парк "Шипка" е включен в структурата на Националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа". Новият комплекс обхваща исторически обекти не само на връх Шипка, но и в района на Шипченския проход, край Шейново и Бузлуджа, както и храм-паметника "Рождество Христово" край град Шипка.

През следващите десетилетия Паметникът на свободата претърпява консервационни и ремонтни дейности. Частичен ремонт е проектиран през 1971 г. и извършен през 1981 г. С времето влагата, големите температурни амплитуди и суровият планински климат водят до необходимост от нови мерки за опазване на каменната облицовка и интериора.

Така историята на Паметника на свободата може да бъде проследена в четири основни етапа: решението за изграждането му през 1920 г., полагането на основния камък през 1922 г., строителството между 1926 и 1930 г. и официалното откриване от цар Борис III на 26 август 1934 г. От 1956 г. паметникът вече е част от национален парк-музей, а през 1968 г. е включен в по-широкия Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа".