Социалните мрежи превърнаха политиката в битка за секунди внимание – но информират ли избирателите или просто ги превръщат в публика?
В TikTok политиката вече има собствена мерна единица – гледанията.
През 2026г. Румен Радев се превърна в един от най-видимите политически образи в българските социални мрежи. Мониторинг на Sensika и Балканската инициатива за свободни медии показва, че съдържанието на "Прогресивна България" в TikTok и Facebook изпреварва значително останалите политически сили в мсоциалните мрежи.
Към днешна дата Бойко Борисов, един от най-разпознаваемите български политици, няма собствен TikTok профил, но въпреки това присъствието му не остава не забелязано. Неговите изказвания и появи в медиите са превръщани в кратко съдържание през чужди профили.
Останалите ни политици поддържат активно своите мрежи. Профилът на Асен Василев има около 72 хил. последователи и близо 2 млн. харесвания. Анна Бодакова събира около 11 хил. последователи и близо 80 хил. харесвания, а профилът на Андрей Гюров е следван от около 18,6 хил. души. Партийните профили също трупат своя публика – „Продължаваме промяната“ има около 36,5 хил. последователи, а „Величие“ – близо 49 хил.
Това не са резултати от избори. Но показват нещо друго - колко хора са избрали да следят политиката през екрана на телефона си.
Само преди няколко години политическият образ се изграждаше основно чрез телевизионни интервюта, предизборни дебати, пресконференции и партийни събития. Днес един политик може да достигне до десетки хиляди хора без телевизионно студио, журналист или традиционна медия между него и публиката.
TikTok промени не само мястото, на което политиците говорят, но и начина, по който трябва да говорят. Дългото политическо изказване се превръща в кратък клип. Парламентарният дебат – в няколко секунди видео. А политикът все по-често трябва да бъде не само убедителен, но и достатъчно интересен, за да не бъде подминат с едно плъзване на пръста.
Именно тук започва битката за вниманието на избирателя.
Един от примерите е Анна Бодакова – най-младият депутат в Народното събрание след парламентарните избори през 2026 г. Нейното присъствие в TikTok е насочено именно към аудиторията, с която традиционната политическа комуникация трудно намира общ език. В профила ѝ политиката излиза от рамките на парламентарната зала – чрез кратки видеа тя представя позиции по актуални теми, показва интервюта и моменти от политическата си работа, но обръща внимание и на теми, които според нея остават извън дневния ред.
При нея социалната мрежа не е просто място за публикуване на политически изказвания. Тя се превръща в начин младият политик да покаже как изглежда политиката „отвътре“ и едновременно с това да изгради образ, близък до този на собствената му аудитория.
Подобен подход се вижда и при „Продължаваме промяната“ и Асен Василев. През 2025 г. Василев официално влиза в TikTok именно с аргумента, че иска да комуникира по-активно с младите избиратели. Днес профилът му комбинира политически изказвания, интервюта и съдържание, което е по-близо до езика на социалните мрежи.
Тук границата между политика и съдържание става все по-тънка. Едно и също политическо послание може да бъде представено като сериозно изказване, кратък откъс от интервю или видео с хумористичен елемент. Форматът се променя според платформата, а не според парламентарната трибуна.
Именно тази логика обаче крие и риск. Когато сложните политически теми трябва да бъдат събрани в няколко секунди, контекстът лесно може да остане на заден план. През 2023 г. например БНТ провери широко разпространявано TikTok видео с изказване на Асен Василев и установи, че в него реално негово изказване е представено извън първоначалния му контекст. Така социалната мрежа показва не само колко бързо политическото послание може да стигне до публиката, но и колко лесно то може да бъде променено от начина, по който е изрязано и представено.
А политикът в TikTok вече не е задължително само политик.
При Андрей Гюров личното присъствие върви редом с политическото. В съдържанието му могат да се видят не само политически позиции, интервюта и призиви за подкрепа, но и моменти от ежедневието му – спорт, планина, музика и срещи с хора, които го разпознават и спират за снимка. На този фон кандидатът за президент се опитва да изгради не само политически образ, а и образ на човек с интереси, навици и живот извън политиката.
Това е друга важна промяна в начина, по който политиците използват социалните мрежи. Избирателят вече не вижда само кандидата, който говори за политика. Той вижда човека зад кандидата.
Най-силният пример за политическата сила на социалните мрежи обаче може би е „Величие“ и Ивелин Михайлов. През 2024 г. партията успя да влезе в Народното събрание, въпреки че почти отсъстваше от големите телевизии. „Свободна Европа“ анализира именно ролята на TikTok и YouTube за популярността ѝ, като посочва, че онлайн присъствието е помогнало на партията да достигне до близо 100 хиляди избиратели.
Кампанията на „Величие“ е пример за това как социалните мрежи могат да променят традиционната представа за политическа видимост. Партията използва кратки видеа, срещи с граждани и съдържание, съобразено с начина, по който потребителите консумират информация онлайн. Според bTV едно от видеата ѝ достига повече от половин милион гледания.
Така четири различни политически лица показват четири различни стратегии. Едни използват TikTok, за да достигнат до младите. Други превръщат политическите си послания в съдържание, което следва езика на платформата. Трети показват личната страна на политическия образ. А „Величие“ демонстрира, че социалните мрежи могат да бъдат не просто допълнение към една кампания, а основен път към политическа популярност.
Въпросът вече не е дали политиците трябва да бъдат в социалните мрежи. Те вече са там. По-важният въпрос е какво се случва с политиката, когато успехът ѝ започва да се измерва в гледания, харесвания и споделяния.
Защото един TikTok може да събере повече внимание за тридесет секунди, отколкото един парламентарен дебат за няколко часа. Но вниманието не винаги означава информираност. И именно там започва истинската битка – не просто за гласа на избирателя, а за следващите няколко секунди от неговото внимание.
Оставяме всеки от нас да прецени дали социалните мрежи са просто нов канал за политика или вече променят самата политика.
