Навършват се 123 години от началото на най-големия бунт срещу османската тирания в Македония и Одринско - Илинденско-Преображенското въстание - върхът на българската национална революция.
Обхванало територията от Охрид до Черно море, въстанието остава най-масовото и добре организирано в новата българската история. То е пример за героизма и саможертвата на македонските и тракийските българи дали живота си за обединението на родината. Илинденско-Преображенското въстание е пример за поколение македонски революционери напред, които са продължавали и помнели борбата за българщината.
По този повод от ТАРАЛЕЖ публикуваме материал на последния исторически лидер на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) Иван Михайлов.
Представеният текст е откъс от "Сборник в памет на голямото Македонско въстание", издаден в София през 1921 година от Македонското студентско дружество "Вардар" по повод годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. В него Михайлов прави подробен преглед на подготовката на въстанието, бойните действия в Македония и Одринско, четническото движение, както и тежките последици след неговото потушаване. Текстът представлява едно от ранните систематизирани описания на събитията, изготвено от човек, който по-късно ще оглави ВМРО и ще се превърне в една от най-разпознаваемите фигури на организацията.
На 4 януари 1903 год. в Солунско се свика извънреден конгрес на Македоно-Одринската революционна организация. Решението бе да се вдигне масово въстание в Битолския и Одринския вилаети.
В Скопския и Солунския вилаети трябваше да се поддържа усилено четническо движение. Аналогични решения се взеха и от окръжните конгреси в Битолския (м-ц април) и Одринския (м-ц юли) окръзи. За нравствената стойност на взетите решения може да се съди по следните три пункта от протоколите на Солунския конгрес:
- Нападение, според обстоятелствата, на всяка турска въоръжена команда, била тя войска или башибозук;
- Бранене християнското население, включая чуждите поданици, от турски нападения;
- Забранява се да се напада мирното население и да се посяга на турски жени, деца и старци...
В позива, отправен към населението, е казано:
"Ние взимаме оръжие срещу тиранията и безчовечието; ние ратуваме в името на свободата и човещината; прочее нашето дело стои по-високо от всякакви национални и племенни различия. Поради това ние требва да наречем свои братя всички страждущи в тъмното царство на султана. Днес страдат всички християнски населения, включително и самите турски селяни. Наш враг е само турското правителство и оня, който излезе с оръжие или с донос против нас, или отиде да се разправя с беззащитните старци, жени и деца, вместо с нас - с него ние ще се бием, нему ще отмъщаваме!.."
На 20 юли по стария календар, в 12 часа на полунощ, се обяви в Битолския вилает Илинденското въстание. Датата е била фиксирана от Битолския окръжен революционен конгрес в Смилево.
Според думите на един от основателите на организацията, от бележките на когото се ползуваме на някои места, всички по-видни ръководни сили на организацията са били за революционно действие. Само че едни са искали действия в широк размер, а други са настоявали за ограничено движение. На конгреса в Солунско само един делегат е гласувал против всякакви действия.
С обявяването на масово въстание организацията не си е правила илюзията да победи сама Турция. Старала се е, обаче, да не позволи да бъде и тя победена от турците. Колкото по-дълго би се задържала и се борила организацията, толкова повече се е вярвало в чужда намеса, която е била осветена в някои забравени вече договори.
Битолско и Одринско въстанаха масово. Едновременно във всички места на вилаета са почнали действия, които бяха партизански. Въстаническите области са били разпределени според топографическите им особености. За база на отряд обикновено е служила планинска или гориста местност. Отрядите средно са броели от 30-60 човека. Действувало се е, особено в началото, бързо, енергично, зашеметително.
Ефектът за турците е бил голям. За успокоение на обществото са били разпространени телеграми, в които се казвало даже, че Цариград е добре укрепен и следователно не може да бъде атакуван от въстаниците в Одринско. В балканските държави също са били развълнувани и общество, и официални среди. Навсякъде в Европа е станало същото. Австрия и Русия пак са побързали за намеса. Двамата императори се срещат във Виена през септември, а в Мюрщег уговорили исканията, които требваше да се отправят към Турция и които са познати под названието Мюрщегска реформена програма.
Какво "щастие" донесе за въстаналото население тая програма, известно е на всички. Не се постига почти нищо, но не поради неефикасност на въстанието, а поради множество причини, които стоеха далеч от кръга на зависимост от организацията.
Въстанието е избухнало в цялата македонска част на Битолския вилает, без каазите Прилепска, Дебърска и Кайлярска, на едно пространство от 10 000 квадратни километра, заселено от 300-хилядно християнско население.
Първите акции бяха: скъсване на държавни и железопътни телеграфни жици; разваляне на железни пътища и шосета на голямо разстояние; изгаряне на бейски кули и войскови караулници; нападане и унищожаване на отряди, пазещи пътища или стратегически проходи; демонстрации пред градове и завладяване на некои от тях.
В общи черти въстанието се разви както следва:
В Македония:
а) Битолска кааза.
Тук въстанието се прояви в 7 района.
В района Буф-колу (разклонения от Баба планина с върха Пелистер) на 1 август въстаниците издържаха 10-часово сражение против 3 000 турски войници между селата Буф и Раково. До 16 август въстаниците бяха господари в тоя район.
В района на Битолското поле въстаниците правеха чести набези и на 7 август издържаха 5-часово сражение при село Паралово, в полите на Селичката планина. До 13 август цяло западно Мариовско бе в пълно владение на въстаниците.
В Гяватския район център бе с. Смилево. На 20 юли вечерта въстаниците прогонват гарнизона в Смилево, като убиват около 60 души. На 21 с. м. разпръсват нападение на 400 души войници, а на 22 същия турците навлизат в Смилево, като изгарят 34 къщи. Скоро те биват прогонени. На 23 юли е отбита нова атака на войски и башибозук. На 31 юли бива отбита друга атака. След пладне, обаче, голям отряд пристига от Битоля и селото бива бомбардирано и изгорено, а въстаниците отстъпват. На 15 август 8 000 души пехота с артилерия напада въстаниците при с. Смилево. Последните отстъпиха към Демир-Хисарско, а селото биде съвършено изгорено. Тоя район бе във владение на въстаниците до 15 август.
В Крушовския район с център Крушово въстанието почна на 20 юли. Най-важният инцидент тук е превземането на гр. Крушово и 10-дневното му задържане. В града имаше малък гарнизон. На 20.VII вечерта около 750 въстаници заобиколиха Крушово, навлязоха в него, подпалиха конака и унищожиха гарнизона. На 21.VII около 300 турци нападат Крушово, но биват отблъснати. В града е конституирано нещо като временно правителство, състоящо се от 6 души управници - двама от всяка националност. До 24 с. м. са били отбивани неколко нападения. До 28 юли Крушово е тържествувало. На 30 с. м. е било заобиколено от 4 страни с 10-хилядна армия, командувана от Бахтияр паша. Въстаниците се настанили около града, готови да посрещнат смъртта с усмивка. На Бахтияровия парламентьор, който ги подканва да се предадат, те отговорили, че докато робът не се добере до свобода, нема да сложи оръжието си. Започва се жесток бой. Артилерията и картечниците посипват въстаниците с куршуми и експлозиви. След силен отпор въстаниците отстъпили. При Биринския пункт, дето е станало най-кръвопролитното сражение, пада убит юначният войвода Питу Гули. Артилерията е била насочена към града и е разрушила 159 къщи. От планините, гдето се прибраха, въстаниците по-късно често безпокоили войската.
В Демир-Хисарския район въстаниците лесно са успели да станат господари на положението от 20 юли до 15 август. Между 15 и 20 август през района преминала 20-хилядна войска, която след неколко сражения с въстаниците отминала в съседни райони. Цел месец въстаниците са били спокойни. От Крушовско и "Гяват-колу", гдето въстанието бе потушено, много въстаници се бяха прехвърлили тук, заедно с главния щаб. Турците узнаха това и към 17 септемврий 12 хиляди пехота, 14 топа и 4 ескадрона кавалерия се явиха срещу района. На един фронт от 15 км. имаше около 970 въстаници, начело с главния щаб на Битолския револ. окръг, войводите на района, началника на Битолския район Г. Сугарев и др. Боят се почна рано преди пладне и продължи до мрак. Въстаниците си пробиват път на нож и се прибират в непристъпния Демир Хисар. Убити падат 17 въстаници и 70 турци. Тоя район запази своята независимост до край. След прекратяването на движението въстаниците се разотиват по домовете си. До 20 октомври районът се противеше успешно.
В Ресенския район стана забележително сражението при с. Ехла на 5 август между 250 въстаници и 2 000 аскер. До 11 август положението бе във волята на въстаниците. Между 5 и 11 август станаха доста сражения, както и по-сетне между 30 август и 8 септември.
В района Долна Преспа по-забележителни инциденти са: демонстрацията на 20 юли вечерта на 200 въстаници пред нахийския градец Наколец и сражението на 27 авг. в Щърбаковската планина между 150 души въстаници и шестхилядна войска. До 11 авг., когато районът биде овладян от войската, станаха много сражения.
Всичко в Битолската кааза станаха 70 сражения; най-вече в Ресенска (22) и Крушово (16). Броят на въстаниците бе 8 527 души, а войската, с която имаха сблъсквания - 133 542 души. Пропорцията на силите бе 1:16,60. Продължителността на всички сражения е 706 часа. Убити и ранени бидоха 375 въстаници и 1 314 войници. Началници на въстанническите отряди бяха: Дамян Груев, Борис Сарафов, Г. Сугарев, А. Лозанчев, П. Гулев, Л. п. Трайков, Марко Христов, Ю. Пиперката, Славчо Арсов, С. Олчев, П. Стрезов, подп. Панайотов, Кекарев и др.
Б) Леринска кааза.
Движението се очерта в два пункта: Старо-нередската и Нидже планини.
В Старо-нередския район на 20.VII 200 въстаници нападнаха станцията Екши-су. От Суровичево пристига войска, сблъсква се с въстаниците и те се прибират в планинската си база. Между неколко по-малки сражения забележителен остава боят при "Езерцата" между 300 въстаници и 2 000 аскер. Налитанията на войската са отбити шест пъти. В 10-часов бой са убити 6 въстаници и 32 войници. Въстаниците в района превзеха селото Невеска, избиха гарнизона и запалиха конака. Сетне въстаниците отстъпиха към Емборската планина. Движението тук се прекрати едва в началото на м. октомври.
В Нидженския район най-силен бе боят при с. Горничево с 800 аскер, от който 60 души паднаха убити. Районът бе владен до 15 август.
Всичко в Леринската кааза станаха 22 сражения. Броят на въстаниците бе 3 904, на аскера, с когото се сблъскаха - 53 980; пропорция на силите 1:13,80. Продължителност на всички сражения - 108 часа. Убити са 105 въстаници и 590 войници. Началници на отрядите бяха: В. Чакаларов, Пандо Кляшев, Хр. Настев, М. Чеков, А. Турунджев, Кономладски, М. Васов, Тане Л. Банички и др. Също и участвувалите в сраженията из Битолската кааза Борис Сарафов, Л. п. Трайков и др.
В) Костурска кааза.
Въстанието се очерта в 4 пункта.
В района Пополие станаха 2 сражения: на 21.VII при с. Вишени и на 26 с. м. при с. Шестово.
В района Корещата: на 23.VII 400 въстаници изгориха турското село Жервени; на 26 с. м. 600 души нападнаха градеца Билища; на 28 с. м. 500 въстаници посрещнаха 800 аскер, който бе изгорил село Джъмбени, и го разпръснаха. Към 30.VII в северната част на Костурската околия господари бяха въстаниците. Към 13 август наближи краят на робското мимолетно щастие. От 14 август околията е завладяна от 20-хилядна войска, която сее зад себе си смърт и разорение. До 27-о число тя очисти околията от въстаници и отиде да потушава пожара в други райони. Въстаниците се поокопитиха, но скоро нахлу друга вълна от аскер. Действията се парализираха. За това немалко допринесе и настъпилият студ. Към 1 октомври въстаниците почнаха да се прибират по домовете си. Преди това бяха се отделили 2 въстанически отряда и единият с Л. п. Трайков даде неколко сражения в Мариовско, гдето погина самият началник, а другият с В. Чакаларов тръгна югозападно от Костурско и извърши една успешна диверсия в албанските села.
В Клисурския район около градеца Клисура се виждат на 22 и 25.VII силни сражения между 800 въстаници и войска. До 15 август Клисура бе в ръцете на въстаниците.
Г) Охридска кааза.
Тук въстанието също се прояви в 4 района.
В района Малесия сражения станаха на 21, 22 и 23.VII при "Църни Камен", "Умища" и с. "Таш-Моруница". Въстанието се преустанови към края на септември.
В района на Горна и Долна Дебърца. По-важно сражение е това при Издеглавие на 21.VII между 1 000 души аскер и 200 въстаници. На 22, 25, 26, 28 и 29 с. м. станаха сражения на разни пунктове. От 1 до 6 август бе тихо. Същия ден около 4 500 турци с артилерия навлязоха в района, изгориха редица села и накараха въстаниците да се прибират по своите бази. До края на септемврий районът бе пак във волята на въстаниците.
В района Орта-кол на 30.VII при Плакие се сражаваха 50 въстаници с 500 души аскер, на 6 август при Куратица - 300 въстаници с 1 000 души аскер, на 7 т. м. - 26 въстаници с 850 души аскер, на 31.VIII - 850 души въстаници с 9 000 души аскер. Последното сражение, станало при Марково-делче, е най-страшното в каазата. Избити са 32 въстаници и 40 жени и деца. Районът бе владян до 30 август.
Всичко в Охридската кааза станаха 31 сражения между сблъскани 2 091 въстаници и 45 898 души аскер; пропорцията на силите бе 1:22. Убити са 118 въстаници и 347 души аскер. Общо сраженията продължиха 168 часа. Началници на въстаническите отряди бяха: Хр. Узунов, Деян Димитров, М. Иванов, Кипро Стоянов, Хр. Чурков, Ал. Климев, Цв. Тасев, П. Чанев, Йове Сърбинов и др. От Битолския район бе участвувал Б. Сарафов.
Д) Кичевска кааза.
Освен демонстрацията пред гр. Кичево на 29.VII вечерта от 600 души въстаници, движението се очерта в 2 пункта.
В района Рабетин-дол при върха Песяк на 29.VII стана сражение между 180 души въстаници и една грамадна армия от 16 хиляди души аскер, а на 22.VIII при с. Рабетино стана друго голямо сражение между 80 души въстаници и 6 000 души аскер.
В района Копачка по-важни сражения: при кулата до с. Извор, на 21.VII между 120 души въстаници и 600 души турци, и при с. Карбуница същия ден между 150 души въстаници и 800 души турци.
След 15-часовото сражение при "Песяк" войската ограби района и го напусна. Въстаниците се чувствуваха господари на района до 27 август, но брожението не утихна до 10 октомври.
Всичко в Кичевска кааза станаха 10 сражения между 1 160 въстаници и 28 960 войници. Пропорция на силите: 1:25. Убити са 64 въстаници и 323 войници. Продължителността на всички сражения е 89 часа. Началници на отрядите бяха: Групчев, Джеров, Ст. Хаджията, Ю. Пиперката, Радев, Сърбаков, Кочо Куршума и др.
Във въстаналия Битолски край се намираше не повече от 25 хил. войска. Първата помощ дойде от Скопския вилает, откъдето през Прилеп се изпращат бързо 18 хиляди души към края на юли, а по железницата Солун - Битоля нови 32 дружини. Повикани са били и 12 дружини местни редифи и илявета, с кавалерия и артилерия. Близо 80-хилядна, тая армия се туря под командата на Омер Руджи паша, обаче след падането на Крушово, поради недостатъчно проявена деятелност, Омер бива заместен от Назър паша. Последният почва "усмиряването" към 12 август. До средата на есента движението не биде преустановено.
В Битолското въстание всичко станаха 150 сражения. Сблъскаха се 19 852 души въстаници и 292 735 души аскер. Отношението на силите бе 1 към 15. Убити и ранени са 746 въстаници и 3 087 войници. Най-много сражения станаха в Битолската кааза - 70.
В Одринско
В Одринския вилает въстаническите действия почнаха 15 дни след Илинденското въстание. Общо станаха 36 сражения в околиите Лозенградска, Малкотърновска, Ахтебелска, Мидянска, Одринска и Мустафапашанска. Сблъскаха се 1 970 въстаници и 10 587 души аскер. Общата продължителност на сраженията е 142 часа. Водители на въстаническите отряди бяха: Икономов, Вълчев, Джелебов, Николов, Маджаров, Шиваров, Герджиков, Куртев, Варналиев, Ив. Ангелов, Кр. Българията, К. Аврамов, Арнаудов и др.
Четническото движение в Солунския и Скопския вилаети
Конгресът в Солунско в началото на 1903 г. бе решил в тия два вилаета да се засили четническото движение, без да се повдига масово въстание. По тоя начин територията не се изложи много на разорение, а същевременно бе задържана много турска войска. Количеството на четите и численият им състав са били определяни за разните места съобразно топографските и др. условия. Още в половината на м. юли четите са били по местата си. Те постигнаха в голяма степен задачата: да държат в трепет вилаета и да не позволят да се взимат мерки за парализиране на въстанието в Битолско и Одринско. Четническото движение се изрази в нападения на гарнизони, стратегически проходи, съобщителни пунктове, в бомбардиране на мостове, железопътни линии и пр.
Докато траеше въстанието, в двата вилаета четническото движение взе следните размери:
А) В Солунския вилает: 36 сражения; сблъскани сили - 3 544 четници и 20 317 души аскер; пропорция 1:5,70. Убити и ранени: 109 четници и 1 182 войници. Продължителност на сраженията - 472 часа. Сраженията станаха в околиите: Воденска, Кукушка, Ен. Вардарска, Гевгелийска, Тиквешка, Сереска, Драмска, Дем. Хисарска, Неврокопска, Мелнишка, Разложка и Горно-Джумайска. По това време във вилаета действуваха войводите: Апостол Петков, Ив. Карасулски, Сава Михаилев, Кръстю Асенов, Аргир Манасиев, Мълчанков, А. Тешовалията, Дедо Илио Къкчовалията, Яни Сандански, Стоенчев, Ю. Стоянов, Ив. Цончев, А. Янков, Манов, Партакев, Сп. Петров, К. Настев, Момиров, Герджиков, Ботушанов, Сп. Костов, Каназирев, Саракинов, Дървингов, Балтов и др.
Б) В Скопския вилает: 16 сражения; сблъскани сили: 1 042 четника и 27 292 души аскер; пропорция 1 към 26,20. Убити и ранени: 93 четници и 395 души аскер. Обща продължителност на сраженията - 104 часа. Сраженията станаха в околиите: Скопска, Прешовска, Малешевска, Велешка, Щипска, Кратовска, Кочанска. По това време във вилаета действуваха войводите: Пушкарев, пор. Христов, А. Кьосето, Данев, Мурджев, Дечев, Ковачев, Ат. Бабата, Жеков, Пеев, Байчев, П. Самарджиев, Д. Коцев, Тренев, Константинов и др.
Едновременно със спиране на борбата в Битолско и Одринско и четническото движение в Солунско и Скопско биде преустановено през м. ноември.
Атентати. През 1903 год. станаха: в Битолско - 2, в Солунско - 12, в Скопско - 2, в Одринско - 5. Всичко 21.
Въстанието трая 3 1/2 месеци. Първата пушка пукна в Солунския вилает на 16 юли - 4 дни преди прогласяването му, а последната - на 6 ноември, 10 дни след преустановяването му. Въстанието бе много бурно. От 20 юли до 1 август не мина нито един ден без сражение. Месец август е най-обилен със сражения - 101.
Турски опустошения и зверства
Потушаването на въстанието стана по традиционния турски начин: чрез избиване и опустошения.
От 20.VII до 20.IX 1903 г. в Битолския вилает бидоха изгорени 8 646 къщи - 20% от всичките. Избити невинни хора - 1 779 души. Обезчестени моми и жени - 2 152, и пленени - 37. Без подслон останаха 51 606 души. Голяма част от тях емигрираха в България и Америка.
От 492 християнски села във вилаета пострадаха тежко 122; 91 села са изравнени със земята, 12 - наполовина и 19 - отчасти. Материалните загуби в добитък, храни и пр. само за Охридската кааза и една част от Кичевската възлизат близо на 1 милион златни лева по тогавашните цени в тия места.
В Одринския вилает - същото. От 6.VIII до 18.IX изгорени 2 610 къщи; убити 2 565 невинни хора; обезчестени моми и жени - 920, и пленени - 35. Обездомени - 12 880 души.
При четническото движение в Солунския вилает: изгорени къщи - 1 090; избити невинни хора - 290; обезчестени моми и жени - 50, и пленени - 4; обездомени - 5 772 души.
В Скопския вилает при четническото движение: изгорели 94 къщи; избити невинни хора - 60; обездомени - 577.
В затворите на Битолския и Одринския вилаети са осъдени 750 души. Не по-малко и от другите два вилаета.
За цяла Македония и Одринско картината е: от 20.VII 1903 до края на въстанието - 240 сражения; сблъскани сили: 26 408 въстаници и четници и 350 931 души аскер; убити и ранени: 994 въстаници и четници и 5 328 души аскер. Изгорени 12 440 къщи, избити и изклани невинни хора - 4 694; обезчестени моми и жени - 3 122, и пленени - 76. Останали без подслон - 70 835 души.
Иван Михайлов
Публикувано в книгата: "Сборник в памет на голямото Македонско въстание", издава Македонското студентско дружество "Вардар", София, 1921 година.
