Защо тогава иначе сприхавия и лишен от дисциплина на публичната комуникация Доналд Тръмп, който сам „чете“ международните отношения през призмата на доминиращия силовик, продължава да мълчи спрямо това, че Иран нанася поражения на американските активи в Близкия изток с руска помощ?
В рамките на няколко дни в публичното пространство се появиха информации, някои от които не бяха нови, но придадоха допълнителни детайли по вече известни обстоятелства. Обстоятелства, които чертаят уязвимостта и пораженчеството на американския президент Доналд Тръмп спрямо Владимир Путин и Си Дзинпин.
Първо, разследване на CNN хвърли още светлина върху информацията, известна още от средата на годината, по отношение на това, че Русия предоставя сателитни данни на Иран, с помощта на които режимът в Техеран успя да таргетира по-точно американски бази в Близкия изток (като военновъздушната „Принц Султан“ в Саудитска Арабия, където са нанесени щети на американско оборудване и военна техника, както и на секретен обект на ЦРУ в Рияд).
Конкретно над въпросната американска база 14 руски разузнавателни спътника са преминали два дни преди последвалата атака на Иран. Според доклада става дума за шпионските апарати Cosmos 2573.
Защо тогава иначе сприхавия и лишен от дисциплина на публичната комуникация Доналд Тръмп, който сам „чете“ международните отношения през призмата на доминиращия силовик, продължава да мълчи спрямо това, че Иран нанася поражения на американските активи в Близкия изток с руска помощ? Докато ръководителят на Белия дом периодично се заканва – с причина или без - на Канада, Мексико, ЕС, Южна Корея и т.н , то той отказва да адресира руската колаборация с Иран, когато цената за нея се заплаща включително с животите на американски военнослужещи. Положението е „бий ме, обичам те“. Ако подобно нещо се случваше през мандатите на Барак Обама или Джо Байдън, Тръмп щеше да отправя залпове от думи-куршуми в Truth Social срещу „слабаците“ в Белия дом.
Второ, днес New York Times, позовавайки се на свои източници, публикува информацията, че администрацията на Доналд Тръмп обмисля да сключи бизнес-сделки с Русия преди евентуално преустановяване на военните действия на Москва срещу Киев. Идеята за партньорство в търговията и инвестициите, особено по отношение на руските Арктик и природни ресурси, вече бе заявявана от екипа на американския президент и преди това (включително на срещата между Тръмп и Путин в Аляска миналата година). Но досега логиката бе друга, а именно, че евентуалното икономическо партньорство между Вашингтон и Москва трябва да послужи като стимул на Кремъл да преустанови войната.
Слагането на масата на потенциалните облаги пред Русия обаче няма да я мотивира да приключи конфликта с Украйна, а напротив, това ще й осигури допълнителен ресурс за него. Нещо повече, такъв американски подход ще е в синхрон с отколешното предразположение на Русия да раздели темите за икономическо партньорство със САЩ и войната с Украйна в двустранния си диалог с Вашингтон.
Ако тази идея се материализира, то тогава тя ще влезе в конфликт с прясно гласуваните нови санкции от Конгреса на САЩ спрямо Русия (и Иран), т.нар. „Закон на Лидзи Греъм“, а американската политика спрямо Русия ще изглежда като движение, в което лявата ръка не знае какво прави дясната. Докато Законодателният орган на САЩ налага допълнителни санкции на руския „сенчест флот“, ръководителят на Белия дом зове Украйна да преустанови ударите по руските петролни рафинерии.
Напълно възможно е темата за хоризонтите на американско-руското икономическо партньорство да е била засегната при скорошното посещение на ръководителя на ЦРУ Джон Ратклиф в Русия. И да е била насърчена от Кремъл, доколкото Москва си дава сметка, че преди междинните избори в САЩ Доналд Тръмп е в ранима позиция: той е затънал и външно-политически (спрямо войните в Украйна и Близкия изток), и вътрешно-политически (заради нарастващото недоволство сред американците от покачващата се цена на живота). Оттук Москва преценява, че САЩ са готови да правят компромиси, дори и концептиални такива, които предполагат прибирането на тоягата и показването на моркова.
Трето, публично достъпна стана и информацията, че реактивните двигатели на дроновете (обикновено „Геран 4“ и „Геран 5“), които Русия използва все повече срещу Украйна, са доставяни от Китай. Интегрирането на реактивен двигател в безпилотен летателен апарат прави същия по-труден за сваляне поради скоростта, която развива (обикновено три пъти по-голяма от тази на обикновения дрон с вътрешно горене или с витла). Украинският опит свидетелства, че успеваемостта на свалянето на дроновете с реактивни двигатели е около 60%, докато тя е достигала до 90/95% при унищожаването на обикновените безпилотни летателни апарати.
Подобно на помощта на Русия спрямо Иран и тази на Китай за Русия обаче бива посрещана мълчаливо от американския президент. На този фон вчера стана ясно, че Доналд Тръмп ще окаже рядка чест на Си Дзинпин като ще го посрещне лично на летището във Вашингтон, когато следващата седмица китайският президент пристигне в САЩ.
Преди междинните избори в САЩ за Конгрес Доналд Тръмп има нужда да покаже някакъв външно-политически успех, нещо, което да бъде „продадено“ на американците като създаващо обстоятелства за успокояване на цените вкъщи. И това го прави особено толерантен и мек спрямо Русия и Китай. Путин и Си Дзинпин са наясно с уязвимото положение, в което американският президент сам се вкара. И верни на принципа на Наполеон Бонапарт, те не биха прекъснали протвиника си, когато той прави грешка.
