Майка Тереза: Светицата, която Балканите продължават да делят

На 4 септември 2016 г. площад „Свети Петър“ във Ватикана е изпълнен със знамена, поклонници и държавни делегации. Папа Франциск обявява Майка Тереза за светица на Католическата църква. Монахинята, превърнала бялото сари със сини кантове в световен символ на състраданието, вече официално е Света Тереза от Калкута.

Десет години по-късно канонизирането ѝ остава не само религиозно събитие. То е и повод за един твърде балкански спор: на кого принадлежи Майка Тереза?

Северна Македония посочва Скопие. Албания – нейния произход. Косово – семейните ѝ корени. Индия – живота и делото ѝ. Ватиканът – нейната вяра. Светът – образа на жена, която коленичи до хората, покрай които всички останали преминават.

Самата тя сякаш предварително е отговорила на този спор: по кръв е албанка, по гражданство – индийка, по вяра – католическа монахиня, а по призвание принадлежи на света.

Но Балканите рядко се отказват от правото да превърнат една биография в национална територия.

Родена в град, който още не е бил „македонски“

Агнес Гонджа Бояджиу е родена на 26 август 1910 г. в Скопие – тогава част от Косовския вилает на Османската империя. Това е първият факт, който разрушава удобните съвременни формули.

Когато тя се ражда, Република Македония не съществува. Не съществува и независима албанска държава. Скопие е османски град, населен с различни етнически и религиозни общности, а идентичността на хората не се побира лесно в границите, които ще бъдат начертани през следващото столетие.

Родителите ѝ са албанци католици. Името Гонджа означава „цветна пъпка“ на албански. Международните биографични източници и западната преса обичайно я определят като родена в Скопие монахиня от албански произход. Така я представя и „Ройтерс“ при канонизирането през 2016 г. 

Това обаче не пречи в Скопие да бъде изградена мемориална къща, площадът да се изпълни с нейни образи, а държавата да я представя като една от най-разпознаваемите личности, родени на територията на днешна Северна Македония.

Формулировката е вярна. Проблемът започва, когато мястото на раждане се превърне в аргумент за национална принадлежност.

Да се родиш в Скопие през 1910 г. не означава автоматично да бъдеш „македонец“ в днешния етнополитически смисъл. Както раждането в тогавашната Османска империя не превръща Майка Тереза в османка по идентичност.

Албанската светица, която прекара живота си далеч от Албания

За Албания няма съмнение: Майка Тереза е Гонджа Бояджиу – една от най-големите личности на албанския народ. Името ѝ носят международното летище в Тирана, площади, болници и обществени институции. В Косово нейният образ също е част от националната памет, а катедралата в Прищина е посветена на нея.

Албанското общество има историческо основание да я припознава. Тя произхожда от албанско семейство и никога не крие този факт. Но и тук съществува парадокс: световноизвестната албанка почти не живее в Албания.

Комунистическият режим на Енвер Ходжа превръща страната в една от най-агресивно атеистичните държави в света. В продължение на години на монахинята не е позволено да се срещне със своите майка и сестра, останали в Тирана. Те умират, преди режимът да ѝ разреши да ги види.

Това е неудобната част от албанското национално присвояване: днешна Албания почита жената, която вчерашната албанска държава е възприемала като опасен религиозен символ.

Индия не пита къде е родена

На 18 години Гонджа напуска дома си. Заминава първо за Ирландия, а след това за Индия. Там приема името Тереза, става учителка, а през 1950 г. основава „Мисионери на милосърдието“.

Именно в Калкута – днешна Колката – се ражда световният образ на Майка Тереза. Не в Скопие, Тирана или Прищина.

Тя приема индийско гражданство и посвещава живота си на бедните, болните, изоставените и умиращите. Към момента на смъртта ѝ през 1997 г. нейният орден вече има хиляди сестри и стотици мисии в десетки държави.

Затова през 2016 г. Индия изпраща във Ватикана високопоставена делегация, водена от външния министър Сушма Сварадж. Политици от различни и често враждуващи партии се събират около нейното име. За Индия канонизирането е повод за национална гордост, въпреки че Майка Тереза е родена на другия край на света и принадлежи към религия, изповядвана от малцинство от индийците. 

Тук има урок, който Балканите трудно научават: една държава може да приеме личността чрез нейното дело, без да подменя произхода ѝ.

Светица без право на критика?

Западният разказ за Майка Тереза обаче никога не е бил еднозначен.

За милиони тя е въплъщение на милосърдието – човек, който влиза там, където институциите отсъстват, и докосва хора, от които обществото се отвращава. Получава Нобеловата награда за мир през 1979 г. и се превръща в една от най-разпознаваемите фигури на ХХ век.

Но още приживе се появяват критики към медицинските стандарти в домовете на нейния орден, начина на използване на даренията, отношението към болката и близостта ѝ с противоречиви политици и дарители.

През 1994 г. лекарят и редактор на медицинското списание „The Lancet“ Робин Фокс посещава дом за умиращи в Калкута. Докладът му не отрича отдадеността на сестрите, но установява непоследователни медицински решения, недостатъчна диагностика и силно упование на Божията воля там, където е необходимо професионално планиране. Самият текст е публикуван в „The Lancet“ и е индексиран в медицинската база PubMed.  Критиците поставят и въпроси около чудесата, признати в процеса на канонизация. Поддръжниците ѝ отговарят, че домовете на „Мисионери на милосърдието“ не са били болници и че монахините са приемали хора, отхвърлени от всички останали.

Истината не изисква нито сляпо преклонение, нито евтино развенчаване. Възможно е една жена да е спасила човешкото достойнство на хиляди изоставени и едновременно с това системата, създадена около нея, да подлежи на критична проверка.

Светостта не трябва да бъде журналистически имунитет. Но критиката също не бива да заличава делото.

Кой всъщност притежава Майка Тереза?

Скопие може да посочи родната ѝ къща. Тирана – кръвта и името ѝ. Прищина – албанските ѝ корени. Колката – десетилетията, в които тя се грижи за хората, останали без семейство, държава и надежда. Ватиканът – вярата, която определя нейния избор.

Всеки от тези разкази съдържа част от истината. Никой не съдържа цялата.

Може би затова спорът около Майка Тереза е толкова характерен за Балканите. Тук историческите личности рядко имат право на сложна идентичност. Те трябва да бъдат наши или чужди, герои или предатели, доказателства в някакъв днешен спор.

Само че животът на Гонджа Бояджиу отказва да се подчини на тази схема. Родена в една империя, израснала сред албанци, формирана от католическата вяра, станала гражданка на Индия и разпозната от целия свят, тя не доказва превъзходството на никоя балканска държава.

Тя доказва ограничеността на всички опити една човешка съдба да бъде затворена в национална витрина.

Десет години след канонизирането ѝ Балканите още спорят чия е Майка Тереза. Може би защото най-трудният отговор е и най-простият: произходът ѝ принадлежи на албанците, раждането ѝ – на историята на Скопие, животът ѝ – на Индия, а делото ѝ – на онези, до които никоя държава не е стигнала навреме.

Истинското наследство на Майка Тереза не е правото да я наречем „наша“. То е въпросът дали бихме се навели към човека, към когото тя се е навела, след като камерите, знамената и държавните делегации си тръгнат.