Повече от век храмът в Индианаполис пази българската вяра, език и памет – време е държавата, посолството и Българската православна църква да поемат своята отговорност за неговото бъдеще.
На хиляди километри от България, в американския град Индианаполис, повече от век една православна църква пази вярата, езика и спомена за родината. Българският източноправославен храм „Св. Стефан“ е основан през 1915 г. от преселници от България и Македония и днес е сред най-старите български православни средища в Северна Америка.
През 2026 г. църквата отбелязва 111 години от създаването си – повече от столетие, през което поколения емигранти намират тук не просто място за молитва, а свой дом далеч от дома.
Началото: 1100 преселници и една обща мечта
Първият български църковен настоятелски комитет в Индианаполис е организиран още през 1907 г. По това време в града вече живеят повече от 1100 имигранти от България и Македония.
На 30 май 1915 г. архимандрит Теофилакт ръководи общо събрание, на което са избрани комисии за набиране на средства за собствен църковен дом. Само няколко месеца по-късно общността купува къща на адрес 226 North Blackford Street – срещу днешния Military Park, в район, където тогава живеят много от българските и македонските преселници.
Сградата струва 3800 долара, като първоначалната вноска е 1000 долара – значителна сума за работническите семейства от онова време. Купената къща е преустроена и на 10 октомври 1915 г. отваря врати като Българска източноправославна църква „Св. Стефан“.
Храмът побира около 250 души. На първия етаж се провеждат богослуженията, а вторият е превърнат в образователен и културен център. Там се съхраняват книги и печатни издания на български език – свидетелство, че още първите основатели разбират колко важно е децата им да познават своя език и произход.
Първият духовник на енорията е отец Никола Павлов, свещеник, пристигнал от Македония, който служи между 1915 и 1920 г.
Нов храм, изграден с доброволен труд
След Втората световна война българските семейства постепенно се преместват в други части на Индианаполис. Така възниква необходимостта от нова църковна сграда.
Строителството на днешния храм на Medford Avenue започва през декември 1954 г. и завършва през октомври 1955 г. Първоначалният бюджет е 100 000 долара, но е намален до 80 000 долара благодарение на доброволния труд на енориашите.
Те не просто даряват пари. Работят по строежа, помагат с материали и превръщат изграждането на църквата в обща кауза. На 14 октомври 1962 г. храмът е осветен от митрополит Андрей.
Историята на „Св. Стефан“ е призната и от щата Индиана. През 1995 г. на мястото на първоначалната църква на Blackford Street е поставен официален исторически знак. Върху него е записано, че храмът е основан от български и македонски имигранти, за да посрещне духовните им нужди и да запази техните традиции, обичаи и общност.
От етническа енория към многонационално православно семейство
Първоначално църквата обединява главно преселници от България и Македония. През 50-те години на ХХ век към нея започват да се присъединяват руснаци, украинци, гърци и американци.
Постепенно „Св. Стефан“ се превръща от етническа енория в многонационална православна общност. Днес сред нейните членове има хора от България, Северна Македония, Украйна, Молдова, Русия и Съединените щати.
Богослуженията се извършват на български и английски език. След неделната литургия хората се събират в църковната зала, разговарят, споделят храна и посрещат новодошлите. Така храмът продължава да изпълнява ролята, за която е създаден – да бъде едновременно духовно, културно и обществено средище.
Българско училище пази езика и корените
Особено важна част от живота на църквата е Българското училище в Индианаполис, основано през март 2018 г.
Занятията се провеждат в църковната зала. Децата изучават български език, история, география, религия, изкуство и народни традиции. Програмата включва музика и български фолклорни танци.
През учебната 2026/2027 г. училището отново ще посрещне българските деца от Индиана. Занятията започват на 13 септември. Посланието на общността към родителите е ясно: запишете децата си, за да останат живи техните корени.
Това е може би най-важното продължение на делото, започнато през 1915 г. Тогава основателите поставят българските книги на втория етаж на първата църква. Днес техните наследници продължават да преподават същия език на ново поколение деца, родени в Америка.
Храмът търси свещеник
През лятото на 2026 г. от църковната общност обявиха, че храмът търси духовник, който да извършва богослужения на български и английски език. Призивът беше отправен и към българите зад граница – ако познават свещеник, готов да поеме служението, да се свържат с църквата.
Търсенето показва едно от големите предизвикателства пред българските православни общности зад граница. За тях свещеникът не е само човекът, който води литургията. Той кръщава децата, венчава младите, изпраща починалите, събира разделената от разстояния общност и поддържа връзката с българската духовна традиция.
111 години история, която продължава
На 14 ноември 2026 г. общността ще отбележи 111-годишнината на „Св. Стефан“ с празнична вечер в Индианаполис. Събитието ще включва вечеря, музика и среща на поколенията, свързани с храма.
Но истинското честване не е само в празничната програма. То е във всяка неделна литургия, във всяко българско дете, което научава нова дума на езика на своите предци, във всяка запалена свещ и във всяко семейство, което влиза в храма и усеща, че макар да се намира в Америка, част от България продължава да живее там.
„Св. Стефан“ е повече от църковна сграда. Той е свидетелство за хората, които са напуснали родината, но не са позволили родината да напусне тях.
Повече от век по-късно тяхната вяра още има адрес в Индианаполис на 1435 Medford Avenue.
България има дълг към тази жива история
Историята на „Св. Стефан“ не бива да остане единствено грижа на хората, които всяка неделя отключват храма и със собствени сили поддържат българския дух жив. Това е 111-годишно културно, духовно и историческо наследство, което принадлежи на цяла България.
Съхраняването на „Св. Стефан“ поставя на дневен ред необходимостта от по-устойчив ангажимент на българските институции – Министерството на външните работи, Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Изпълнителната агенция за българите в чужбина и Посолството на България във Вашингтон. Важна е и ролята на Българската православна църква, особено за намирането на постоянен български свещеник, който да продължи духовната мисия на една от най-старите ни задгранични енории.
По-активното присъствие на храма в културните, образователните и дипломатическите инициативи на България в Съединените щати би дало нов живот на това историческо средище. Подкрепата за българското училище, гостуванията на духовници, учители и културни дейци, отбелязването на национални и църковни празници, както и съхраняването на архива и свидетелствата на поколенията са естественият път тази история да бъде предадена нататък.
Защото културното наследство не се губи изведнъж. То изчезва постепенно – когато няма кой да служи в храма, кой да учи децата на български и кой да разкаже историята на следващото поколение. „Св. Стефан“ е оцеляла повече от век благодарение на българите в Индианаполис. Днес е време и България да застане до тях, за да не позволим една толкова значима част от националната ни памет зад граница да бъде изгубена.
