Местни жители и активисти настояват държавата и компетентните институции да заемат ясна позиция за цялостното възстановяване и защитата на храма.
Църквата е построена през 1856 г., но през 1953 г. е потопена заради изграждането на Мавровската водноелектрическа централа и създаването на изкуственото езеро. С течение на годините сградата започва да се руши, но за местното население храмът запазва силна духовна и историческа стойност.
В старата църква поколения жители на Маврово са били кръщавани, венчавани и погребвани. Макар в близост до нея да е построен нов храм, местните продължават да поддържат връзката си със старата църква, която при спадане на нивото на водата отново се показва над повърхността.
Активистът Васил Степанов, който от години участва в инициативите за възстановяване на храма, определи последните случили се там сцени като неприемливи.
"Изключително неприятна и неприемлива ситуация е туристи в бански да се изкачват по камбанарията на църквата и да използват църквата като място за скачане и плуване. Това е недостойно и обидно за всички нас в този регион, които сме много привързани към този храм. Желанието ни да възстановим храма напълно ни накара да предприемаме повече дейности, докато съществувахме като общество. Извадихме до 350 кубични метра камък от вътрешната страна на църквата, изчистихме централната част, сложихме врати, сложихме нови керемиди на покрива, поставихме нов кръст и камбана на върха на камбанарията, изчистихме олтара, издигнахме колони отвън, за да оградим мястото... Всичко това благодарение на приноса на местното население и някои от фирмите, за да си върнат светилището. Но асоциацията вече е стигнала до ситуация, в която не може да продължи да функционира", каза Степанов.
По думите му местните инициативи са подобрили значително състоянието на храма, но без по-широка институционална и обществена подкрепа пълното му възстановяване остава невъзможно.
Асоциацията за реставрация и поддръжка на потъналата църква "Св. Николай" не функционира повече от година, въпреки че в продължение на три години е работила по възстановяването на храма.
Сред извършените дейности са почистването на вътрешността на църквата, изваждането на около 350 кубични метра камък, поставянето на врати и нови керемиди, както и възстановяването на кръста и камбаната на камбанарията. Била е почистена и зоната около олтара, а отвън са изградени колони за ограждане на мястото.
Степанов подчертава, че основният проблем остава липсата на защита от водите на езерото.
"Докато църквата не бъде напълно защитена, ще станем свидетели на нейното разпадане, въпреки подобренията, които сме направили. Имахме и цял проект от над двадесет точки, в който си представяхме всичко - от реставрация до защита от въздействието на езерото. Но ако не го решим, пак ще имаме подобни ситуации", подчертава Степанов.
Сред приоритетните задачи са укрепването на стените с бетон, устойчив на водното въздействие, изграждането на цялостен покрив и осигуряването на подходящ достъп до църквата.
През последните години са обсъждани и различни варианти за защита на храма от водата, включително изграждане на защитна конструкция от камък или стъклена стена.
Църквата има и значителна художествена стойност. Запазените дървен иконостас и икони са дело на известния миячки иконописец Дичо Зограф от село Тресонче.
През 2013 г. американското издание Huffington Post включва "Св. Николай" сред най-красивите изоставени църкви в света, наред с храмове от САЩ, Белгия, Камбоджа, Франция и Ирландия.
Случаят с туристите, използвали камбанарията за скачане в езерото, отново показва парадокса около храма - той е едновременно ценен духовен и културен паметник и незащитена сграда, изложена на разрушителното въздействие на водата и на неподходящо поведение.