На 26 август 1910 г. в Скопие е родена Агнес Гонджа Бояджиу
На 26 август 1910 г. в Скопие е родена Агнес Гонджа Бояджиу, която десетилетия по-късно ще стане известна по целия свят като Майка Тереза. Тя посвещава живота си на хората, живеещи в крайна бедност, на болните, бездомните и изоставените. Нейното име се превръща в символ на милосърдието и безкористната помощ към най-уязвимите.
Майка Тереза е родена в албанско семейство в тогавашната Османска империя. Баща ѝ Никола Бояджиу е търговец, а майка ѝ Дране оказва силно влияние върху възпитанието и религиозното ѝ формиране. Още като дете Агнес проявява интерес към религията и към съдбата на бедните. На 12-годишна възраст тя усеща призвание да посвети живота си на мисионерска дейност.
На 18 години Агнес напуска родния си град и се присъединява към сестрите от Лорето в Ирландия. Само няколко месеца по-късно заминава за Индия, където започва работа като учителка в Калкута. През 1931 г. полага първите си монашески обети, а през 1937 г. дава вечните си обети. Именно тогава приема името Тереза.
В продължение на години тя преподава, но животът извън стените на училището постепенно променя посоката, в която иска да поеме. Бедността, болестите и тежките условия, в които живеят хиляди хора в Калкута, я убеждават, че трябва да работи непосредствено сред тях.
През 1946 г. Майка Тереза преживява това, което по-късно описва като „призив в призива“. Тя решава да напусне училището и да се посвети изцяло на най-бедните. Две години по-късно получава необходимото разрешение и започва работа в бедните квартали на Калкута.
Тя се грижи за хора, които често нямат към кого друг да се обърнат. Посещава семейства, помага на болни деца и възрастни и се грижи за хора, останали без дом и средства. Постепенно около нея се събират жени, които споделят нейното призвание.
През 1950 г. официално е създадена конгрегацията „Мисионери на милосърдието“. Организацията започва да се разраства от Индия към други части на света. Сестрите създават домове за сираци, приюти и центрове за хора, страдащи от тежки заболявания, както и места, в които неизлечимо болни могат да получат грижи в последните си дни.
Работата на Майка Тереза постепенно придобива международен мащаб. От 60-те години нататък „Мисионерите на милосърдието“ започват да откриват свои домове извън Индия. Организацията се разпространява в различни части на Азия, Европа, Америка и Африка.
С нарастването на известността ѝ идват и международните отличия. През 1979 г. Майка Тереза получава Нобеловата награда за мир за своята хуманитарна дейност и помощта си за най-бедните и уязвимите хора.
Наградата превръща Майка Тереза в една от най-разпознаваемите хуманитарни фигури на XX век. Нейната дейност обаче не остава без критики.
През годините са отправяни обвинения относно условията в някои от домовете ѝ.
Въпреки това тя остава последователна в религиозните си убеждения и продължава да защитава идеята, че всеки човек заслужава грижа и достойнство.
В последните години от живота си Майка Тереза продължава да ръководи организацията си, въпреки влошаващото се здраве. До 1997 г. „Мисионерите на милосърдието“ вече имат хиляди членове и стотици общности в десетки държави.
Майка Тереза умира на 5 септември 1997 г. в Калкута на 87-годишна възраст. Погребението ѝ се превръща в голямо обществено събитие, на което присъстват представители на различни държави и религии.
Признанието за нейния живот продължава и след смъртта ѝ. През 2003 г. папа Йоан Павел II я обявява за блажена, а през 2016 г. папа Франциск я канонизира за светица. Така Агнес Гонджа Бояджиу от Скопие, позната на света като Майка Тереза от Калкута, се превръща в Света Тереза от Калкута.
Днес името ѝ продължава да бъде свързвано с помощта към бедните и хората, останали в периферията на обществото.
Животът ѝ, започнал в Скопие и продължил в Индия, се превръща в история за човек, избрал да посвети десетилетията си на грижата за други хора. Наследството на Майка Тереза продължава чрез „Мисионерите на милосърдието“, които и днес работят с хора в нужда в различни части на света.
