Според него светът все още е далеч от края на войната, а действията на американския президент Доналд Тръмп показват, че целта му е да принуди Техеран да приеме условията на Вашингтон
Напрежението в Близкия изток продължава да се задълбочава, а изгледите за бързо прекратяване на военните действия остават минимални. След ударите на САЩ по Иран въпросът за следващите ходове на Вашингтон и бъдещето на региона става все по-важен.
По темата международният редактор на ТАРАЛЕЖ Михаил Анастасов разговаря с политическия анализатор и експерт Мохамед Халаф. Според него светът все още е далеч от края на войната, а действията на американския президент Доналд Тръмп показват, че целта му е да принуди Техеран да приеме условията на Вашингтон.
Халаф смята, че Тръмп вече се ориентира към политика на максимален икономически натиск срещу Иран. По думите му САЩ се стремят да ограничат всички възможности на Техеран да заобикаля санкциите – включително чрез контрабанда на петрол и газ, използване на криптовалути и схеми за пране на пари. Според анализатора Вашингтон постепенно затваря всички икономически и финансови канали, чрез които Иран може да продължи да финансира режима си.
Иран губи позиции около Ормузкия проток
Един от сериозните проблеми за Иран е свързан с контрола и влиянието върху Ормузкия проток. Халаф посочи, че Техеран е все по-притеснен от действията на съседните държави, които започват да търсят алтернативни маршрути за транспортиране и доставка на петрол.
Това според него е знак, че регионалните държави се подготвят за ситуация, в която Иран може да загуби част от досегашното си влияние върху ключови транспортни и енергийни коридори.
На въпрос за състоянието на опозицията в Иран и възможността страната да поеме по нов политически път Халаф посочи, че все още е твърде рано да се правят категорични прогнози. Много ще зависи от това каква точно ще бъде крайната цел на САЩ и докъде ще стигне военният и икономическият натиск.
Според него във Вашингтон съществуват различни позиции относно бъдещето на конфликта. Той даде пример с вицепрезидента Джей Ди Ванс, който е по-склонен към възможност за преговори с Техеран и с държавния секретар Марко Рубио, който настоява САЩ да изпълнят поставените цели докрай.
Халаф смята, че промяната в подхода на Тръмп вече е видима и че американската администрация все повече разчита на икономическите санкции като инструмент за натиск.
Има ли възможност за протести в Иран?
Въпреки социалните и икономическите проблеми в Иран, според Халаф все още е рано да се говори за непосредствена възможност от мащабни протести срещу режима.
По думите му вътрешната ситуация в страната остава сложна, но е необходимо да се види докъде ще стигне американският натиск и как ще реагира самото иранско общество.
Ново преразпределение на влиянието в региона
Разговорът засегна и отношенията между Израел, Гърция и Турция. Халаф свърза споразумението между Гърция и Израел в областта на противовъздушната отбрана с по-широките процеси в региона и с новите стратегически отношения между Пакистан, Саудитска Арабия и Турция.
Според него в Близкия изток вече се оформя своеобразна битка за това кой ще поеме ролята на водеща регионална сила при отслабване на Иран.
Халаф смята, че Гърция, Кипър и Израел са все по-притеснени от нарастващото влияние на Турция, особено след промените в Сирия. По думите му регионалните държави внимателно следят действията на Анкара и възможността тя да разшири влиянието си в Близкия изток.
Мирът в Газа остава далеч
По отношение на ситуацията в Газа Халаф не вижда възможност за бързо и трайно установяване на мир. Според него остават прекалено много нерешени въпроси – от бъдещето на „Хамас“ и неговото въоръжение до това кой ще управлява територията и каква ще бъде ролята на международния контингент.
Халаф посочи, че приближаващите избори в Израел допълнително насърчават радикалните политически позиции. Като пример той посочи изказванията на Итамар Бен-Гвир и други представители на израелската десница.
Един от основните проблеми остава въпросът за оръжията на „Хамас“. Халаф даде пример с израелската позиция, според която страната не приема възможността „Хамас“ просто да предаде оръжията си на други палестински структури без международен контрол. В Израел съществува опасение, че подобен сценарий може да доведе до повторение на събитията от 7 октомври.
Друг нерешен въпрос е кой ще поеме управлението и администрацията на Газа след края на военните действия. Именно липсата на съгласие по тези въпроси прави перспективата за устойчиво примирие изключително сложна.
Възможно ли е решение за две държави?
На въпрос дали все още е възможно да бъде реализирано т.нар. решение за две държави Халаф заяви, че преди 7 октомври е имало много повече възможности за подобен сценарий.
Според него атаката от 7 октомври е подкопала сериозно доверието между израелското и палестинското общество. Израелците вече ще подхождат към всяко бъдещо споразумение с много по-голямо недоверие и опасения за сигурността.
Халаф обърна внимание и на ролята на образованието в арабския свят. Според него в някои арабски държави продължава да се насажда омраза към евреи и християни, а това допълнително затруднява изграждането на условия за дългосрочен мир.
Той определи голяма част от държавите в арабския свят като провалени държави и подчерта, че за да има реална промяна, трябва да бъде прекратено насаждането на омраза и да бъде ограничено разпространението на оръжия от двете страни.
„Мир ще има, когато няма оръжие и от двете страни“, е тезата, която Халаф защити в разговора.
Израел пред ключови избори
По отношение на предстоящите избори в Израел Халаф коментира, че обществото е силно разделено. Според него радикалната десница, представена от политици като Итамар Бен-Гвир и Бецалел Смотрич, увеличава влиянието си.
Въпреки това анализаторът смята, че израелското общество няма да избере изцяло радикалния курс.
Особено важна роля според него ще имат арабските избиратели в Израел. Халаф определи предстоящите избори като едни от най-важните в историята на страната, тъй като резултатът им може да окаже сериозно влияние не само върху вътрешната политика на Израел, но и върху бъдещето на целия регион.
