Черно море вече не е само фронт. Кой има интерес търговските кораби да започнат да се страхуват от морето и защо една война, която трябваше да остане между Русия и Украйна, все по-настойчиво се приближава до бреговете на НАТО.
Потъването на търговски кораб в българската изключителна икономическа зона не е просто поредният инцидент от войната в Украйна, който ще бъде добавен към дългия списък от разрушени пристанища, поразени кораби и атаки с дронове. В него има нещо много по-тревожно, защото за първи път усещането за фронт се пренася толкова ясно върху пространство, което до вчера европейците възприемаха преди всичко като търговски маршрут, а не като продължение на бойното поле.
Два търговски кораба бяха атакувани с въздушни и морски дронове на около 70 морски мили източно от Бяла. „Alfa Watan“, плаващ под флага на Того, получи тежки повреди и потъна, докато „Able“, под флага на Палау, беше подпален и екипажът му беше принуден да напусне кораба. Двама моряци са тежко пострадали, а самият факт, че граждански плавателни съдове могат да бъдат превърнати в мишени толкова близо до българския бряг, показва колко различно изглежда Черно море днес в сравнение с началото на войната.
Българските власти все още не са установили кой стои зад атаката, а това трябва да бъде ясно казано, защото в подобни моменти границата между информацията и пропагандата се заличава изключително лесно. Украинският президент Володимир Зеленски обвини Русия и заяви, че става дума за руска комбинирана атака с морски и въздушни дронове, докато Москва не е поела отговорност, а София засега не разполага с публично представени доказателства, които да позволят окончателно да бъде установен произходът на използваните апарати.
Версията за руски Geran-4 също има основания да бъде разглеждана, тъй като Русия активно развива нови поколения далекобойни безпилотни системи, а украинското военно разузнаване непосредствено преди атаката съобщи за нова модификация на Geran-4 с усъвършенствана автономна навигация и оптична корекция на маршрута. Това обаче е техническа възможност, а не доказателство, че точно такъв дрон е използван срещу корабите край България.
И все пак има един въпрос, който не зависи от това дали след време експертизата ще посочи руски, украински или друг произход на оръжието.
Кой има интерес Черно море да стане място, в което търговските кораби вече не могат да плават спокойно?
Този въпрос е много по-голям от конкретната атака.
Когато страхът стане оръжие
Войните отдавна не се печелят единствено чрез завземане на територия. Съвременната война може да бъде насочена срещу електропреносната мрежа, пристанищата, железниците, производството, банковата система и транспортните коридори, защото държава, която не може да изнася стоките си и да получава необходимите суровини, постепенно губи икономическата способност да продължава войната.
Точно затова Черно море е толкова важно за Украйна.
Украинските пристанища са основният изход на страната към световните пазари, а огромна част от износа на зърно, слънчогледово масло и други селскостопански продукти преминава през тях. По данни на Европейската комисия около 80 процента от украинския износ на зърно, маслодайни култури и свързани продукти е минавал по море през юли, докато останалата част е била пренасочена през сухопътните и речните маршрути към Европейския съюз.
Това е причината атаката срещу търговски кораб да има значение, което далеч надхвърля неговата цена.
Когато един кораб бъде ударен, корабособственикът започва да преосмисля риска, застрахователят преизчислява премията, търговецът включва по-високата цена на транспорта в сделката, а купувачът накрая плаща повече за стоката. Ако атаките продължат достатъчно дълго, може да се стигне до ситуация, в която определени маршрути формално остават отворени, но икономически вече не са рентабилни.
Това е много по-ефективно от една класическа блокада.
За да блокираш търговията, не е задължително да спреш всички кораби. Понякога е достатъчно да убедиш корабособствениците, че следващото плаване може да струва твърде много.
Именно затова несигурността сама по себе си се превръща в оръжие.
Русия има интерес, но не и от затварянето на цялото море
Тук започва по-сложната част от анализа.
Да се твърди, че Русия има интерес Черно море изцяло да бъде затворено, би било прекалено опростено, защото самата руска икономика разчита изключително много на черноморските пристанища. През тях минават огромни количества руско зърно, петрол и петролни продукти, а всеки сериозен срив на корабоплаването в региона удря не само Украйна, но и Русия.
Следователно руската сметка вероятно не може да бъде сведена до „никой да не плава“.
По-логичната стратегическа хипотеза е, че Москва има интерес украинското използване на Черно море да стане по-скъпо, по-рисково и по-непредвидимо, докато руските морски маршрути бъдат запазени доколкото е възможно.
Разликата е огромна.
Защото ако украинският фермер може да произведе един тон пшеница, но транспортът до международния пазар стане прекалено скъп, резултатът за него е почти същият, както ако изобщо не може да го изнесе. Украинската държава получава по-малко приходи, производителят получава по-малко пари, инвестициите се свиват, а зависимостта от западната финансова помощ расте.
В този смисъл един удар по пристанище или кораб може да има ефект, който продължава много по-дълго от самата атака.
Цената на войната стига до супермаркета
Тук Черно море престава да бъде само геополитически въпрос и се превръща в икономически.
Русия и Украйна са сред големите участници на световния пазар на зърно, поради което всяко сериозно нарушение на техния износ се усеща далеч извън региона. Когато корабите не могат да плават нормално, пазарът започва да търси други доставчици, алтернативните маршрути се натоварват, транспортът поскъпва, а цената на стоката започва да включва и т.нар. премия за риск.
Точно затова войната в Черно море може да се усети в Египет, Северна Африка, Близкия изток, Турция и Европа, без нито един човек там да е видял дрон или да е чул експлозия.
Това е невидимата част от войната.
Корабът потъва край България, но сметката може да бъде платена месеци по-късно от човек, който купува хляб на хиляди километри от мястото на атаката.
Когато несигурността стане постоянна, икономиката започва да се държи така, сякаш самото море е стока с по-висока цена.
Украйна също удря руската търговия
Би било обаче журналистически нечестно да се представи ситуацията като еднопосочна руска стратегия.
Украйна също атакува руска морска инфраструктура, петролни терминали и кораби, защото се стреми да намали приходите, с които Москва финансира войната. През последните месеци украинските атаки доведоха до сериозни нарушения на руските морски износни маршрути, включително на петролния и зърнения износ.
Така се създава порочен кръг, в който всяка страна се опитва да направи морската търговия на другата по-скъпа и по-рискова, но в същото време постепенно подкопава сигурността на целия регион.
Това е големият парадокс на Черно море.
Русия и Украйна могат да смятат, че имат конкретна военна полза от ударите срещу противниковата инфраструктура, но ако тази логика продължи, цената на несигурността започва да се плаща и от държави, които не участват във войната.
България вече не може да гледа на това като на чужда война
И тук се намира най-съществената промяна.
Докато ударите са насочени към украински пристанища, България може да разглежда войната като конфликт, който се случва в съседен регион, но остава извън нейната непосредствена територия.
Когато обаче търговски кораби бъдат атакувани на десетки морски мили от българския бряг, тази дистанция вече не изглежда толкова голяма.
Още повече че ден по-рано беше атакуван търговски кораб край Румъния, като при инцидента имаше загинали. Румъния и България са членове на НАТО, а това не означава автоматично, че алиансът е във война, но означава нещо друго, което е достатъчно сериозно – географията на риска вече се разширява в пространство, което е пряко свързано със сигурността на държави от НАТО.
Точно тук се намира и опасността от постепенно нормализиране на ненормалното.
Един кораб може да бъде потопен и светът да продължи напред. Втори кораб може да бъде ударен и отново да няма непосредствена ескалация. Но ако подобни случаи започнат да се повтарят, корабособствениците ще променят поведението си, застрахователите ще променят тарифите си, а държавите ще трябва да влагат все повече средства в наблюдение, противовъздушна отбрана и защита на морските маршрути.
Така една война постепенно променя икономическата и сигурностната среда на целия регион, без официално да е прекрачила границата на НАТО.
Най-важният въпрос е какво ще стане утре
Именно затова разследването на конкретната атака е само първата стъпка.
Разбира се, трябва да бъде установено кой е използвал дроновете, откъде са излетели, какъв тип са били, каква бойна глава са носили и защо са избрали точно тези цели.
Но още по-важно е да се разбере дали това е изолиран инцидент или част от по-широка тенденция, при която търговското корабоплаване постепенно се превръща в инструмент за натиск във войната между Русия и Украйна.
Защото ако второто се окаже вярно, тогава Черно море навлиза в нова фаза.
В тази фаза вече няма да бъде достатъчно да знаеш къде е фронтът. Ще трябва да знаеш къде е безопасно да плават корабите, колко ще струва застраховката, кои пристанища могат да работят, какви алтернативни маршрути съществуват и дали товарът ти ще стигне до купувача.
Това е много по-голям проблем от два потопени кораба.
Истинската битка е за доверието в морето
Морската търговия се крепи на едно нещо, което рядко се вижда, докато не изчезне – доверието, че маршрутът ще остане отворен.
Корабособственикът не иска гаранция, че никога няма да има буря. Иска да знае, че рискът е изчислим. Застрахователят не очаква абсолютна сигурност. Той очаква да може да определи цената на риска. Търговецът не очаква всичко да върви по план. Той очаква отклоненията да бъдат изключение, а не правило.
Когато това доверие изчезне, морето престава да бъде нормален търговски маршрут. И тогава войната е постигнала нещо много по-голямо от физическото унищожаване на един кораб. Тя е променила поведението на всички останали.
Точно затова въпросът „кой потопи кораба?“ е важен, но не е достатъчен.
Трябва да се пита и кой печели, ако търговските кораби започнат да избягват Черно море, ако украинският износ стане по-скъп, ако застраховките се повишат, ако цените на зърното реагират и ако държавите от региона трябва да харчат все повече средства, за да защитават морските си пространства.
Ако отговорът на този въпрос бъде търсен само на бойното поле, ще пропуснем половината от историята. Защото истинската битка за Черно море не е само за това кой контролира водите.
Тя е за това кой ще може да търгува през тях и кой ще бъде принуден да се откаже.
И ако цивилните кораби започнат да се страхуват от Черно море повече, отколкото да разчитат на него, тогава войната вече няма да бъде само война за Украйна.
Тя ще бъде война за самия ред, по който Европа търгува, транспортира и се свързва със света.
