Средата, в която израства, е многоезична и многоконфесионална, а самият Камхи владее ладино, турски, гръцки, френски и български
Историята на ВМРО е изпълнена с имена, които днес произнасяме почти механично – Гоце Делчев, Дамян Груев, Тодор Александров, Иван Михайлов и други.
Настоящият текст проследява биографията и житейския път на една от по-малко познатите, но значими личности в историята на ВМРО – Рафаел Моше Камхи. Неговата съдба е неразривно свързана с революционното движение в Македония в края на XIX и началото на XX век.
Роден в Битоля през 1870 г., той се оказва въвлечен още в младостта си в революционното движение, което в края на XIX век започва да изгражда своята нелегална мрежа в Македония. По-късно Камхи ще бъде сред участниците в основаването на ВМРО, ще работи непосредствено с хора като Гоце Делчев, Дамян Груев и Гьорче Петров, ще участва в Илинденското въстание и ще преживее две световни войни. Животът му завършва през 1970 г. в Тел Авив, когато той вече е навършил 99 години.
Камхи е роден на 15 декември 1870 г. в Битоля, тогава Манастир – един от големите градове на Османската империя в Македония. Произхожда от сефарадско семейство с испански корени и получава образование в училището на „Алианс Израелит“. Средата, в която израства, е многоезична и многоконфесионална, а самият Камхи владее ладино, турски, гръцки, френски и български. Тази особеност на биографията му не е само любопитна подробност. В последвалите години именно способността му да общува свободно с хора от различни среди го превръща в ценен посредник за революционната организация. Запазеният му архив също свидетелства за този свят – документите в него са на български и ладино.
В началото на 1890-те Камхи постепенно се приближава до революционните среди в Битоля. Запознанството му с Фидан Груев, а чрез него и с Дамян Груев, се оказва повратен момент. Домът на Камхи в Битоля се превръща в едно от местата, в които революционерите могат да намерят убежище, а през него преминават хора, оръжие и организационни материали. Това е периодът, когато движението все още няма мащаба, който ще придобие през следващото десетилетие, но вече изгражда сложна нелегална мрежа от комитети, куриери и доверени лица. Камхи се включва именно в тази мрежа и постепенно се превръща от помагач в пълноправен деец.
През 1896 г. Камхи участва като представител на Битоля в Солунския конгрес, на който се оформя организацията, известна впоследствие като Вътрешна македоно-одринска революционна организация, а по-късно – като ВМРО. В следващите години Камхи получава важна задача – да поддържа външните връзки на революционната мрежа. Той изпълнява куриерска и посредническа функция между Централния комитет в Солун и Битолския революционен окръг, а същевременно поддържа контакти и с представителите на организацията в София. Като търговец той има възможност да пътува сравнително свободно и да прикрива част от движението си с търговската си дейност.
Тази работа го поставя в непосредствена близост до редица от най-известните фигури на революционното движение. Камхи познава Гоце Делчев, Дамян Груев, Гьорче Петров и други дейци, а контактите му не са само формални. Той е човек, на когото организацията поверява задачи, изискващи дискретност и доверие. През тези години Камхи вече е част от една революционна система, която има свои канали за финансиране, снабдяване, връзки с чужбина и политически контакти.
Когато подготовката за въстание навлиза в решаващата си фаза, Камхи отново е сред хората, които поемат конкретни задачи. На 21 май 1903 г. османските власти го интернират заедно с брат му Ментеш, тъй като вече имат информация за подготвяното въстание. Задържането обаче не успява да го отстрани от събитията. След началото на Илинденското въстание Камхи участва непосредствено във въоръжените действия в районите на Битоля и Ресен, като използва революционния псевдоним „Скендербег“. Така човекът, който дотогава е бил преди всичко организатор и посредник, вече се оказва и на терена на самата въоръжена борба.
Илинденското въстание от 1903 г. завършва с поражение, но за Камхи това не е краят на революционната му дейност. След потушаването на въстанието той продължава да поддържа връзки с организацията и участва в нейния живот още години. През 1905 г. присъства на Рилския конгрес.
Балканските войни и Първата световна война окончателно разрушават политическата рамка, в която е действала първоначалната революционна организация. Османската власт в Македония изчезва, но на нейно място идват нови държавни граници и нови политически конфликти. След 1919 г. той се установява в Солун и постепенно се отдалечава от активната революционна дейност.
През март 1943 г. Камхи се премества в София, където е спасен от депортация благодарение на намесата на македонски организации и на връзките, които поддържа с български общественици и дейци. След края на Втората световна война Камхи остава още няколко години в България, а през 1948 г. заминава за Израел. Установява се в Тел Авив, където прекарва последните години от живота си и умира през 1970 г. на 99-годишна възраст.
Значителна част от наследството на Рафаел Камхи са и документите, които оставя след себе си. В архива му се съхраняват материали, свързани с революционната му дейност, както и документи на български и ладино. Тези материали, заедно с неговите спомени, представляват ценен източник за изследването на революционното движение в Македония и на живота на еврейските общности на Балканите.
Животът на Рафаел Камхи започва в Битоля и преминава през революционните години, Илинденското въстание и войните. Почти век след раждането му той оставя след себе си не само паметта за един от дейците на ВМРО, но и документално наследство, което продължава да пази свидетелства за времето, в което е живял.
Рафаел Камхи остава име, което заслужава да бъде познавано по-добре. Неговият житейски път показва, че зад големите събития стоят личности с различни съдби, избори и преживявания. Именно чрез техните биографии историята придобива човешки образ и се превръща от хронология на събития в памет за хората, които са я преживели.
