Създателят на инициативата "Искаме български паметник" предлага постаментът в Княжеската градина да бъде запазен, а върху него да бъде издигнат нов български символ
Създателят на гражданската инициатива "Искаме български паметник" Георги Драганов предлага на мястото на бившия Паметник на Съветската армия в София да бъде издигнат паметник на княз Борис I Покръстител. В интервю за ТАРАЛЕЖ той защити идеята сегашният постамент да бъде запазен и използван за нова композиция, която според него трябва да бъде посветена на българската история и цивилизационния принос на страната ни.
Драганов участва в първото публично обсъждане за бъдещето на Княжеската градина, като уточни, че процесът тепърва започва и следва нова среща на 16 октомври. По думите му разговорът формално е бил за цялото пространство на градината, но основният обществен интерес остава концентриран върху съдбата на бившия Паметник на Съветската армия.
Според него в момента могат да бъдат разграничени три основни позиции - възстановяване на монумента в предишния му вид, премахването му и оформянето на парково пространство без нов символ, както и изграждането на нов български паметник. Именно третата теза защитава инициативата "Искаме български паметник".
Драганов посочи като аргумент и възможността сегашният постамент да бъде използван повторно, вместо да бъде разрушаван изцяло. Той даде пример с Плевен, където по думите му съществува подобен подход при трансформирането на стар монумент в нов паметник с български исторически символ.
"Не може най-високият паметник в София да е на чужда армия", заяви Драганов, като изброи редица български владетели, за които според него столицата няма достатъчно значими монументи - Кубрат, Аспарух, Тервел, Крум, княз Борис I, цар Симеон Велики, Асен и Петър, Калоян и Иван Асен II.
На въпрос каква е конкретната му визия за мястото, Драганов посочи княз Борис I Покръстител. Според предложението му фигурата на владетеля може да заеме мястото на досегашната основна композиция, а останалата част от пространството да бъде свързана с развитието на старобългарската писменост, Преславската и Охридската книжовна школа и делото на светите Седмочисленици.
По думите му подобен паметник би могъл да бъде използван не само като исторически символ, но и като място за обществени и образователни събития, включително чествания около 24 май.
Създателят на "Искаме български паметник" отправи и критики към начина, по който Столична община организира публичния разговор за Княжеската градина. Според него информацията за първото обсъждане не е била достатъчно широко разпространена, а организацията на място не е позволила нормален разговор между хората с различни позиции.
Драганов разказа, че по време на дискусията е имало подвиквания, дюдюкания, скандирания и използване на мегафони, с които част от присъстващите са прекъсвали говорещите. Той призова организаторите при следващото публично събиране да осигурят условия, в които участниците да могат да изложат позициите си, без да бъдат прекъсвани.
Особено остра беше критиката му към анкетата на Столична община за бъдещето на Княжеската градина. Според него сред предложените възможности липсва отделен вариант за изграждане на нов български паметник.
"В анкетата, която са пуснали, няма отговор за български паметник", заяви Драганов, като настоя тази възможност също да бъде предложена на гражданите.
Повече вижте във видеото!
