Тя коментира и необходимостта от реформа на ООН и Съвета за сигурност
Продължаващото напрежение между САЩ и Иран беше сред ключовите теми на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН. Вниманието беше насочено и към позициите на американския президент Доналд Тръмп, особено на фона на тридневното посещение на китайския лидер Си Дзинпин в САЩ.
Темата коментира заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева в предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ по NOVA NEWS.
Според Чернева предложението на Иран поставя американския президент пред сложен избор. По думите ѝ Техеран е поискал размразяване на блокирани ирански активи, отмяна на ограниченията върху износа на ирански петрол и дългосрочен контрол върху търговския трафик през Ормузкия проток.
„Това, заедно с желанието на Иран да контролира перманентно търговския трафик през Ормузкия проток, всъщност е един доста лош пакет за Тръмп“, коментира тя.
Чернева смята, че действията на Тръмп трябва да се разглеждат и през призмата на вътрешнополитическия натиск в САЩ. Според нея посланията му в ООН са били насочени и към американската публика.
„Заплахите на Тръмп в ООН по-скоро бяха, за да убеди своите избиратели, че има избор“, заяви Чернева. По думите ѝ остава въпросът доколко американският президент действително разполага с възможности за действие и доколко е принуден да реагира на развиващите се събития.
Допълнително усложнение за региона според нея създават и действията на хутите. Засилването им през последните седмици е увеличило напрежението около Персийския залив и е затруднило държави като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които се опитват да осигурят алтернативни маршрути за износ на петрол.
По думите на Чернева последиците се усещат и на енергийните пазари, като цените на енергоносителите продължават да се повишават.
Тя коментира и необходимостта от реформа на ООН и Съвета за сигурност. Според нея предложенията за промени в структурата на Съвета за сигурност и в правото на вето трудно могат да бъдат реализирани.
Чернева посочи, че през последните години ролята на Съвета за сигурност е била ограничена, включително заради действията на държави с право на вето. По думите ѝ две от постоянните членки на Съвета за сигурност са започнали военни действия срещу други държави членки на ООН, а правото на вето впоследствие е блокирало решения на организацията.
