С реакцията си на инцидента в Лайпциг България буди съмнения в приноса си за европейската сигурност
Българската позиция след разкритията на германските власти за предполагаем руски саботаж с дрон край летището Лайпциг-Хале поставя под въпрос готовността на страната да участва пълноценно в общата европейска политика за сигурност. Това заяви заместник-директорът на Европейския съвет за външна политика Весела Чернева пред БНР.
Повод за коментара ѝ е позицията на българското Министерство на външните работи, което изрази солидарност с Германия и определи хибридните атаки срещу съюзници и партньори като неприемливи, но не посочи Русия като отговорна.
„България е единствената страна от Европейския съюз, която не спомена Русия в своята позиция по отношение на случилото се в Лайпциг“, заяви Чернева. Според нея германските власти са отделили достатъчно време за разследване на случая, а инцидентът носи белезите на класическа хибридна атака, целяща да създаде напрежение и поляризация.
По думите ѝ липсата на категорична позиция от София е била забелязана и от германските медии и повдига въпроси за способността на българските институции да участват в общата европейска политика за сигурност и отбрана.
Чернева предупреди, че подобно поведение може да има отражение и върху инвестиционния климат. Като пример тя посочи и случая със саботажа на складове край Трявна, при който според нея българските институции също не са посочили публично кой стои зад атаката.
Експертът коментира и изявлението на премиера Румен Радев пред парламента, в което той говори за стремеж на „колективния Запад“ към „конвенционална“ победа над Русия.
„Това наистина е фраза, която се използва основно от Кремъл“, заяви Чернева. Според нея подобна реторика връща България към концепцията за „равноотдалеченост“ от 90-те години и не съответства на позицията на държава член на ЕС и НАТО.
Като част от същата политическа линия тя посочи излизането на България от „коалицията на желаещите“, неучастието в декларации на Б-9 и решенията по отношение на санкционни списъци.
Чернева засегна и въпроса за европейското финансиране и модернизацията на българската икономика. Според нея ключов проблем остава доколко страната може да привлече инвестиции в отбранителната индустрия, ако не участва активно в големите европейски и натовски форуми в сектора.
„Изглежда, че инвестиции като тази на „Райнметал“ са поставени под въпрос“, заключи тя.
