В края на разговора беше засегната и темата за отношенията между България и еврейския народ
Ситуацията в Близкия изток продължава да бъде изключително напрегната. За да разберем корените на днешния конфликт, е необходимо да се върнем назад в историята и да проследим развитието на ционисткото движение, създаването на държавата Израел и отношенията между израелци и палестинци.
По тези и други актуални теми международният редактор на ТАРАЛЕЖ Михаил Анастасов разговаря с международния анализатор Давид Леви.
Началото на политическия ционизъм
По думите на Леви Теодор Херцел се смята за основоположник на съвременния политически ционизъм. В края на XIX век, на фона на нарастващия антисемитизъм в Европа и особено след аферата „Драйфус“, Херцел започва активно да развива идеята за създаване на национален дом за еврейския народ.
По това време Херцел е журналист. През 1896 г. той публикува книгата „Еврейската държава“, в която излага основните си идеи за политическо решение на еврейския въпрос.
Леви обясни и произхода на думата „ционизъм“. Тя произлиза от „Цион“ — едно от историческите названия, свързани с Йерусалим и еврейската религиозна и историческа традиция.
Анализаторът подчерта, че земята в Палестина е придобивана от еврейски организации и частни лица чрез покупко-продажби и законови процедури.
Ционизмът и различните еврейски общности
На въпрос дали ционистката идея е била по-силно разпространена сред определена група от еврейския народ — ашкенази, сефаради или мизрахи — Леви отбеляза, че първоначално политическият ционизъм на Херцел е бил особено силно разпространен сред ашкеназките евреи в Европа.
По думите му именно представители на тези общности са сред първите участници в модерното ционистко движение и в миграцията към Палестина. Впоследствие обаче идеята се разпространява и сред останалите еврейски общности.
Израел при Давид Бен-Гурион
Разговорът засегна и устройството на държавата Израел при нейния първи министър-председател Давид Бен-Гурион.
Според Леви при създаването на държавата е съществувала идеята всички нейни граждани да бъдат равни пред закона. Той подчерта, че Израел е замислен като еврейска държава, но дискриминация спрямо граждани от други етнически и религиозни групи не съществува.
По думите му през последните години все повече млади араби в Израел се включват доброволно в Израелските отбранителни сили.
Газа, „Хамас“ и идеята за две държави
По отношение на ситуацията в Ивицата Газа Леви заяви, че периодично са правени опити за постигане на договореност с „Хамас“, но според него устойчиво политическо споразумение е трудно постижимо заради заявените цели на организацията спрямо Израел.
Анализаторът се позова на социологически изследвания и интервюта, според които, по негови думи, значителна част от населението на Газа и Западния бряг не подкрепя решението за две държави.
Той отбеляза също, че преди терористичната атака от 7 октомври 2023 г. в Израел е имало по-силна подкрепа за идеята за решение чрез две държави.
Леви припомни и израелското изтегляне от Ивицата Газа през 2005 г. Според него тогава е съществувало очакване палестинската страна да поеме по-голяма отговорност за развитието и управлението на територията.
По думите му Газа има благоприятно географско положение — намира се на Средиземно море и в непосредствена близост до Израел. Вместо икономическо и инфраструктурно развитие обаче, според Леви, значителни ресурси са били насочвани към изграждането на военна инфраструктура и подземни тунели, които той определя като част от подготовката за нападения.
Кои политически среди подкрепят Израел?
В разговора беше засегнат и въпросът за политическите нагласи към Израел.
Леви посочи, че според него подкрепата за Израел е по-силно изразена сред хората с десни политически убеждения. Той обаче подчерта, че не бива да се правят общи заключения, тъй като сред хората с леви убеждения също има подкрепа за Израел.
„Ал Джазира“ и информацията за войната
По повод твърденията, че журналисти на „Ал Джазира“ са участвали в нападенията на 7 октомври, както и във връзка с различни оценки за военната ситуация в Газа, Леви изрази критично отношение към телевизията.
Според него „Ал Джазира“ е инструмент на катарското правителство и той свърза политическата среда в Катар с „Мюсюлмански братя“, организация, която в някои държави е определяна като терористична. Леви подчерта и че телевизията е ограничавана или забранявана в някои държави.
Данните за жертвите в Газа
В разговора беше обсъден и анализ на британски военен относно съотношението между цивилни и военни жертви в конфликта.
Леви се позова на данни на „Хамас“, според които общият брой на жертвите от палестинска страна е около 75 000, като твърдението му е, че приблизително 58 000 от тях са бойци на „Хамас“.
Той изрично отбеляза, че тези данни не са потвърдени.
Според Леви, ако тези числа бъдат използвани като основа за анализ, съотношението между военни и цивилни жертви би показало сравнително нисък брой цивилни жертви спрямо броя на загиналите бойци.
Има ли перспектива за мир?
На въпроса дали може да се очаква мир в близко бъдеще, Леви заяви, че трайно решение на конфликта не може да бъде постигнато чрез военни действия.
Според него евентуално политическо решение може да бъде постигнато след едно, две или три поколения. Той постави особен акцент върху образованието и възпитанието на младите палестинци и изрази мнение, че в образователната система трябва да бъдат насърчавани хуманността, мирното съжителство и уважението към другия.
Иран и политиката на Доналд Тръмп
В края на разговора беше засегната и темата за Иран.
Леви заяви, че според него Доналд Тръмп не е привърженик на започването на войни, а предпочита да приключва вече започнати конфликти. По думите на анализатора Тръмп е бил поставен в ситуация, в която е нямал друг избор, тъй като Иран е напреднал значително по отношение на ядрената си програма.
Леви изрази мнение, че ако Съединените щати бяха използвали цялата си военна мощ, броят на жертвите би могъл да бъде по-висок. Затова според него комбинацията от военни и икономически инструменти е била правилният подход.
Българите и евреите — историческа връзка
В края на разговора беше засегната и темата за отношенията между България и еврейския народ.
Давид Леви подчерта, че отношението на евреите към България е специално и че спасяването на българските евреи по време на Втората световна война се изучава в Израел.
Според него обаче както в Израел, така и в България тази история не се изучава достатъчно подробно. Леви отбеляза, че по-възрастните и по-образовани поколения я познават добре.
Историята на българските евреи, заключи той, остава един от важните елементи в отношенията между двете общества и пример за историческа връзка, която заслужава да бъде по-добре познавана.
