Една история, която не започва с войната от 1982 г.
Хавиер Милей отново превръща Фолклендските острови в арена на националистическа реторика. Аржентинският президент заяви, че „ветровете на промяната“ са в полза на аржентинската претенция и обеща нови, по-тежки санкции срещу компании, които участват в добива и проучването на нефт около островите. Паралелно с това Буенос Айрес планира да засили военното си присъствие в южната част на страната.
Само че Фолклендите не са „изгубена аржентинска провинция“, която чака да бъде върната. И колкото повече Милей настоява на тази теза, толкова по-важно е да се припомнят няколко елементарни факта.
Британското присъствие предхожда независима Аржентина
През 1765 г. британска експедиция достига Западен Фолкланд и формално го поставя под британски суверенитет, а през 1766 г. там е създадено британско селище.
Аржентина обявява независимостта си от Испания едва през 1816 г. Следователно е исторически несъстоятелно да се говори за вековна аржентинска държавност върху Фолклендите преди съществуването на самата независима Аржентина.
Да, след независимостта си Аржентина започва да предявява претенции към островите и през 1820 г. установява свое присъствие. Великобритания обаче никога не се е отказвала от претенцията си за суверенитет и през 1833 г. възстановява контрола си.
Най-важни са хората, които живеят там
Но дори историческият спор да бъде оставен настрана, остава един много по-силен аргумент – населението на островите.
Там има общество, което от поколения живее под британско управление и има собствено местно самоуправление и политически институции.
И това население е заявило позицията си по начин.
През март 2013 г. жителите на островите гласуват на референдум дали да запазят статута си на британска отвъдморска територия. Резултатът е 1513 гласа „за“ и само 3 „против“ – 99,8% в подкрепа на оставането под британски суверенитет при 92% избирателна активност.
След възстановяването на британския контрол през 1833 г. Фолклендските острови не остават някаква изоставена територия, която Великобритания държи единствено заради стратегическото си положение. През следващите десетилетия британското присъствие постепенно изгражда общество и икономика, които и до днес определят облика на островите.
Изграждат се пристанищни съоръжения, пътища и комуникации, създават се административни институции и се оформя местно управление. Основата на икономиката дълго време е овцевъдството, а британски компании и заселници инвестират в земеделие, животновъдство, търговия и транспорт. Островите постепенно се превръщат от отдалечен архипелаг в организирано общество с постоянна икономическа и административна връзка с Великобритания.
Това е съществената разлика между историческата претенция на Аржентина и реалността, която се е развила на Фолклендите.
През XX век британското управление продължава да инвестира в развитието на островите. След войната от 1982 г. тези инвестиции значително се увеличават. Изгражда се модерна инфраструктура, подобряват се здравеопазването и образованието, модернизира се летищната и транспортната инфраструктура, а островите получават все по-голяма степен на самоуправление. Британската подкрепа не се изчерпва с военната защита на територията – тя е свързана и с дългосрочното икономическо и социално развитие на местното население.
Точно затова днешните жители на Фолклендите не могат да бъдат представяни като някакви временни обитатели на територия, която просто чака да бъде „върната“ на Аржентина. Те са част от общество, изградено в продължение на поколения под британско управление. И когато през 2013 г. получават възможност да изразят мнението си на референдум, резултатът е показателен – 99,8% от гласувалите подкрепят запазването на статута на островите като британска отвъдморска територия.
Този резултат не се появява във вакуум. Той е резултат и от начина, по който това общество се е развивало през поколенията. Хората на Фолклендите имат собствена идентичност, институции и начин на живот, свързани с Великобритания. Те не искат някой отвън да решава бъдещето им вместо тях.
След близо два века британско управление, инвестиции и изграждане на местно общество въпросът не може да бъде сведен до това кой се намира по-близо до островите на картата. Реалността е, че Фолклендите са се развили като британско общество и самите им жители са заявили, че искат да продължат да бъдат част от него.
Великобритания не просто присъства на островите – тя изгражда там общество, развива инфраструктурата, инвестира в икономиката и създава институциите, които определят живота на местното население. Това е присъствие, което се измерва не в думи, а в поколения.
Великобритания има историческо присъствие на островите още преди появата на независима Аржентина, а от XIX век насам британското управление се превръща в постоянна част от живота на Фолклендите. След войната през 1982 г. Лондон не просто възстановява контрола си – продължава да инвестира в развитието на островите и в сигурността и благосъстоянието на хората там.
Почти единодушният резултат от референдума през 2013 г. показва, че те не желаят да бъдат част от Аржентина.
Затова Фолклендските острови не са някаква „изгубена“ аржентинска територия, която чака да бъде върната. Те са британски острови, населени от хора, които искат да останат британци.
Отговорът към всяка нова претенция на Буенос Айрес може да бъде само един:
Фолклендите са били британски. Фолклендите са британски. И Фолклендите ще бъдат британски.
