Сред неговите най-известни членове са Джеймс Брайс, Ноел Бъкстон, Чарлз Бъкстон, Артър Евънс, Хърбърт Гладстон и журналистът Хенри Ноел Брейлсфорд
В началото на XX век македонският въпрос постепенно се превръща в един от най-сериозните проблеми на европейската политика. Османската империя запазва властта си над Македония, а българското, гръцкото и сръбското национално движение се съревновават за влияние сред местното население.
На този фон Великобритания започва да обръща все по-голямо внимание на положението в европейските владения на Османската империя. Именно в тази среда през 1903 г. в Лондон се оформя Балканският комитет, който се превръща в един от най-активните британски обществени центрове, защитаващи каузата на българите в Македония.
Създаването на комитета е пряко свързано с влошаването на положението в Македония и избухването на Илинденско-Преображенското въстание. Сред неговите най-известни членове са Джеймс Брайс, Ноел Бъкстон, Чарлз Бъкстон, Артър Евънс, Хърбърт Гладстон и журналистът Хенри Ноел Брейлсфорд.
Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. променя мащаба на британския интерес към Македония. Новините за сраженията, репресиите и разрушенията предизвикват силен отзвук във Великобритания. Британски журналисти и общественици започват да публикуват материали за случващото се, а Балканският комитет организира публични събрания и кампании в подкрепа на реформите и на населението, пострадало от османските репресии. Само за няколко месеца организацията провежда стотици събрания в различни части на Великобритания и събира петиции, изпращани до британските институции.
Особено важно е, че значителна част от дейността на комитета е насочена към защита на българската кауза. В неговите среди се оформя силно българофилско течение. Ноел Бъкстон и неговият брат Чарлз са сред най-активните представители на тази позиция. Те разглеждат българското население в Македония като основната християнска общност в областта.
Особено впечатляваща е публичната активност след въстанието през 1903 г. На голямо събрание в „Сейнт Джеймс Хол“ в Лондон британски общественици настояват за прекратяване на османските репресии и за международни действия в защита на населението на Македония.
Значението на Балканския комитет се състои именно в това. В период, когато българската държава е изправена пред силната конкуренция на сръбската и гръцката пропаганда, българската кауза намира влиятелни защитници сред британски общественици, журналисти, депутати и представители на интелектуалния елит.
Историята на Балканския комитет показва колко важна може да бъде обществената подкрепа за един международен въпрос. В началото на XX век Македония не е само проблем между балканските държави и Османската империя. Именно затова Балканският комитет остава важна част от историята на българската кауза в Македония и от усилията ѝ да достигне до политическия и обществения живот на една от водещите европейски сили.
Сред хората, които застават зад каузата на Балканския комитет, има представители на британския политически, академичен и обществен елит. Това е сред най-интересните страни от историята на комитета, защото неговата дейност не се опира единствено на тесен кръг активисти. Сред неговите поддръжници се срещат депутати, университетски преподаватели, журналисти, писатели, духовници и общественици, които разполагат със значително влияние в британското общество.
Особено впечатляващо е нивото на хората, които се ангажират с македонския въпрос. Сред тях са личности с високо образование и сериозен международен авторитет, които познават добре балканската политика и европейските отношения. Джеймс Брайс например е историк, юрист, университетски преподавател и един от най-известните британски интелектуалци на своето време.
Друг важен представител е Ноел Бъкстон, който постепенно се превръща в един от най-последователните британски защитници на българската кауза. Неговият интерес към Балканите не се изчерпва с публични изказвания. Той пътува в региона, среща се с местни жители и събира сведения за положението на населението.
Това е и една от причините подкрепата за българите в Македония да има такова значение. Зад нея застават хора, които притежават знания, обществено положение и достъп до британските институции. Те използват авторитета си, за да поставят македонския въпрос пред британския парламент, пресата и широката общественост.
В този смисъл историята на Балканския комитет е и история на британския интелектуален елит, който в началото на XX век приема съдбата на Македония като европейски, а не само като балкански въпрос. Именно чрез тях българската кауза достига до една от най-влиятелните обществени и политически среди във Великобритания.
