Навършват се 31 години от легендарната военна операция на хърватската армия
На 5 август 1995 г. Хърватия не просто спечели военна операция. Тя направи решаваща крачка към възстановяването на своя териториален суверенитет и към окончателното утвърждаване на собствената си държавност. Операция „Буря“ остава един от най-значимите моменти в новата история на страната – събитие, което символизира края на години на война и сръбска окупация.
Когато Хърватия обявява независимост през 1991 г., част от страната попада под сръбска окупация. Преди „Буря“ хърватските сили вече бяха постигнали важни успехи. Операции като „Блик“ и „Лято '95“ показаха, че балансът на силите се променя. Хърватската армия вече не беше армията от 1991 година. Тя беше модернизирана, по-добре организирана и ръководена от командири, натрупали боен опит.
На 4 август 1995 г. започна операция „Буря“. Хърватската армия предприе мащабно настъпление по няколко направления едновременно – в района на Бановина, Кордун, Лика и Северна Далмация. Целта беше ясна: прекратяване на сепаратисткия контрол върху окупираните територии и възстановяване на хърватската власт. За изпълнението на задачата хърватското командване подготвя мащабна операция с участие на приблизително 130 000 военнослужещи от Хърватската армия, полицията и съюзническите формирования.
Настъплението беше бързо и координирано. Хърватските сили пробиха отбранителните линии на сръбските окупатори и превзеха ключови позиции. Особено символично значение имаше освобождаването на Книн.
Хърватските сили напредват по няколко направления. В Лика настъплението цели прекъсване на комуникациите и разделяне на силите на противника. В района на Кордун и Бановина се атакуват укрепени позиции, които години наред са считани за трудни за преодоляване. В Далмация операцията има за задача да освободи ключови райони и да осигури връзката между северните и южните части на страната.
След освобождението на Книн военната ситуация се променя окончателно. Хърватското настъпление продължава към останалите райони, като целта е пълно възстановяване на контрола върху окупираните от сърбите територии.
Важен елемент от операцията е и сътрудничеството с босненските сили в западна Босна, което допълнително усложнява положението на сръбските формирования в региона. Военният натиск се увеличава едновременно от няколко направления, което ускорява разпадането на фронтовата структура.
До 7 август основната част от операцията приключва. Хърватия възстановява контрола върху огромна част от своята територия.
Операция „Буря“ остава символ на победата, на възстановената държавност и на усилието на едно поколение, което изгради армия в движение и защити независимостта на своята страна. Това е моментът, в който Хърватия преминава от държава, бореща се за самото си оцеляване, към държава, която вече самостоятелно определя своето бъдеще. За хърватите август 1995 година не е просто дата във военната история, а повратна точка, в която мечтата за напълно независима и териториално цяла Хърватия се превръща в реалност.
Зад победата на „Буря“ стоят години на лишения, мобилизация и изграждане на национална армия в условия, в които младата държава трябва да защитава своето право на съществуване. В този смисъл операцията е не само военен успех, а символ на волята на една нация да запази своята независимост.
За хърватското общество „Буря“ остава памет за решителността и саможертвата на хората, които са носили униформата на Хърватия в най-трудния период. Тя е спомен за войниците, командирите и доброволците, които са вярвали, че независимостта не е само политическа декларация, а ценност, която трябва да бъде защитена. Именно затова годишнината от операцията се възприема като един от най-важните национални символи на съвременната хърватска държава.
Особено място в историята на тази борба заема и участието на българи, които воюват като доброволци на страната на Хърватия по време на войната за независимост.
Някои от тях загиват за хърватската свобода. Техните имена остават част от паметта за онези българи, които застават редом до хърватския народ в един от най-тежките периоди от неговата нова история.
За българите тази солидарност има и историческо измерение. Българската памет пази спомена за хърватските доброволци, сражавали се в редовете на Българската армия по време на Сръбско-българската война през 1885 г.
Автор: Михаил Анастасов
