Москва може да засили саботажите и провокациите в Европа
Европейски ръководители на разузнавателни служби предупреждават, че Русия може да предприеме по-агресивни действия срещу НАТО, включително ограничено навлизане в територия на Алианса, провокации под чужд флаг или засилване на саботажите в Европа.
В същото време разузнавателните служби на балтийските държави подчертават, че към момента не разполагат с данни за непосредствено руско нападение, съобщи „Гардиън“.
Полският премиер Доналд Туск заяви пред парламента, че според разузнавателни оценки Москва може през следващите месеци да извърши удар с дронове или ракети по територия на НАТО. По думите му подобно действие би могло да има за цел да провери дали член 5 от Северноатлантическия договор за колективна отбрана функционира на практика, или остава „по-скоро теоретичен, отколкото практически“.
Френският президент Еманюел Макрон определи предупрежденията на Туск като основателни и добре документирани. Той свика извънредна среща в Париж с партийни лидери и кандидати за президентските избори през 2027 г., на която беше обсъдена и нарастващата заплаха, свързвана с Русия.
Ръководителят на чешката Служба за сигурност и информация Михал Коуделка заяви, че не може да се изключва подготовка от страна на Кремъл за ограничено навлизане в държава от НАТО, граничеща с Русия, провокация под чужд флаг или мащабна кампания за влияние.
Според Коуделка подобен сценарий би могъл да се развие в рамките на „месеци, а не години“. Той обаче подчерта, че редица институции работят за предотвратяването на подобна ескалация.
Представителите на трите балтийски държави са по-внимателни в оценките си. Те отбелязват, че значителна част от руските ресурси продължават да бъдат ангажирани във войната срещу Украйна. Според тях твърденията за непосредствена опасност от нападение могат да бъдат използвани от Кремъл за разпространяване на страх и несигурност.
„Не виждаме признаци за непосредствена атака“, заяви директорът на латвийската Служба за държавна сигурност Нормундс Межвиетс.
По думите му има индикации, че Москва се подготвя за по-решителни действия в Европа, но остава неясно дали става въпрос за конкретни военни планове или за стратегия, насочена към създаване на страх и несигурност в западните общества.
Генералният секретар на естонското външно министерство Йонатан Всевиов също призова хората да не изпадат в паника.
„Ако има основание да се страхуваме от нападение, бъдете сигурни, че ще го заявим ясно. Дотогава запазете спокойствие и подкрепяйте Украйна“, написа той.
И тримата интервюирани разузнавателни ръководители очакват руската кампания от саботажи в Европа да се активизира през следващите месеци.
Ръководителят на шведското военно разузнаване Томас Нилсон определи като повратен момент инцидента с въоръжен дрон на летището в Лайпциг, за който германските власти обвиниха руските служби.
Според Межвиетс Москва постепенно преминава от случайни палежи и саботажи, чиято основна цел е била всяването на паника, към действия срещу конкретни обекти, свързани с подкрепата за Украйна. Сред потенциалните цели той посочи железопътната инфраструктура, логистичните центрове за подпомагане на Киев и предприятията от отбранителната промишленост.
По оценка на Нилсон целите на тази кампания са ограничаване на подкрепата за Украйна, задълбочаване на разделенията в НАТО и създаване на страх сред европейските общества.
Коуделка описа руската тактика като „ескалация с цел деескалация“ – повишаване на напрежението до степен, при която европейските държави биха ограничили помощта си за Киев. Според него саботажите натоварват допълнително ресурсите на службите, тъй като всеки пожар или технически инцидент вече трябва да бъде разглеждан и като възможна атака.
Разузнавателните ръководители изразиха скептицизъм и по отношение на перспективите за мирни преговори. Нилсон заяви, че не вижда признаци Москва да обмисля сериозни преговори и определи поведението ѝ като „преговорен театър“, докато Кремъл продължава да преследва стратегическите си цели.
Русия отхвърля твърденията, че има намерение да нападне НАТО. Европейските служби обаче припомнят, че Кремъл отричаше плановете за пълномащабно нахлуване в Украйна и непосредствено преди началото на войната през февруари 2022 г.
