Заради своята смела подкрепа за българите след Априлското въстание през 1876 г. той остава в историята като изтъкнат защитник на българската национална кауза
Уилям Гладстоун (1809–1898) е един от най-известните британски държавници на XIX век и четирикратен министър-председател на Великобритания. Освен с политическата си дейност, той остава в историята като голям приятел на българския народ. Заради своята смела подкрепа за българите след Априлското въстание през 1876 г. той остава в историята като изтъкнат защитник на българската национална кауза.
След потушаването на въстанието османските власти извършват жестоки кланета над мирното българско население. Новините за тези събития предизвикват силно възмущение в Европа. Гладстоун публикува известната си брошура „Българските ужаси и Източният въпрос“, в която остро осъжда насилието и настоява Османската империя да бъде държана отговорна за престъпленията си. В нея той призовава турските управници да напуснат българските земи и защитава правото на българите да живеят свободно и самостоятелно. Брошурата се разпространява в стотици хиляди екземпляри и оказва силно влияние върху общественото мнение в Европа.
Благодарение на усилията на Гладстоун и други общественици европейските държави обръщат по-голямо внимание на положението на българския народ. Неговата позиция допринася за засилването на международния натиск върху Османската империя.
След Берлинския договор през 1878 г. много българи остават извън пределите на новоосвободеното Княжество България. Особено тежко е положението на населението в Македония, която остава под османска власт. Гладстоун не спира да защитава правата на българите и многократно заявява, че хората в Македония трябва да получат справедливост, сигурност и възможност сами да определят своето бъдеще.
Между 1881 и 1883 г. Уилям Гладстоун защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейното ограничаване, тъй като смята българския народ за политически зрял и способен да изгради демократично управление. През 1885 г. той подкрепя Съединението на Княжество България и Източна Румелия и призовава съседните държави да уважат свободната воля на българския народ.
Според неговото виждане населението на Македония, подложено на политически и национален натиск, трябва да има възможност свободно да определи своето бъдеще и да получи автономия. Тази идея съвпада с исканията на значителна част от българското население в Македония и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
За българското общество Гладстоун се превръща в един от чуждестранните политици, които най-силно подкрепят българската кауза и защитават правото на българите в Македония да бъдат признати и да запазят своята идентичност.
