Сред разработваните мерки е организирана евакуация на уязвими групи от населението
Литва е разработила планове за евакуация на населението при различни сценарии, свързани със заплахи от Русия. Страната обаче няма да се предаде, ако бъде нападната, заяви литовският премиер Миндаугас Синкявичюс в интервю за Би Би Си.
По думите му литовците се чувстват „постоянно застрашени“ от Русия, като сред причините са случаите на навлизане на дронове във въздушното пространство на страната.
„Ако бъдем нападнати, ще отвърнем. Ще се включим в отбраната“, заяви Синкявичюс. Той подчерта, че властите се подготвят за различни сценарии, част от които не се обсъждат публично.
Сред разработваните мерки е организирана евакуация на уязвими групи от населението. Премиерът даде пример с необходимостта възрастните хора да могат да бъдат изведени от градовете бързо и организирано, без да се стига до задръствания и блокиране на пътищата.
Литва е член на НАТО от 2004 г. и граничи с руския анклав Калининград, както и с Беларус – един от най-близките съюзници на Москва.
Изявлението на Синкявичюс идва дни след като изтребител на НАТО свали дрон, навлязъл във въздушното пространство на Литва. Литовските власти съобщиха, че апаратът е дошъл от територията на Беларус. Впоследствие беше установено, че дронът е носил взривно вещество, което беше обезвредено.
По-късно литовският президент Гитанас Науседа заяви, че става дума за произведен в Русия дрон „Гербера“, който вероятно е бил насочен към Украйна, но може да се е отклонил от курса си вследствие на средства за радиоелектронна борба.
На фона на тези инциденти Литва засилва подготовката си за потенциални кризи. Правителството настоява и за по-бързо изграждане и обновяване на убежища, като за периода 2025–2026 г. за тази цел са предвидени 30 млн. евро.
Синкявичюс призова и останалите европейски държави да променят подхода си към отбраната. Според него Литва възприема заплахата по-непосредствено заради географското си положение и близостта до Русия.
Литовското правителство вече обяви, че страната ще продължи да отделя най-малко 5% от БВП за отбрана и настоява за повече общоевропейски инвестиции в противовъздушна и противоракетна отбрана, защита на критичната инфраструктура, киберсигурност и наблюдение на границите.
