Властта на Путин все още изглежда константа, която трудно някой ще оспори
Последните парламентарни избори в Русия бяха поредният епизод от сериала "Още от същото". Под привидната маска за плурализъм и демократичен избор за гражданите, руснаците на практика бяха поставени пред няколко еднакви варианти пред урните.
Партията на президента Владимир Путин „Единна Русия“ отново спечели убедително вота, като получи близо 58% от гласовете по партийни листи и според предварителните резултати ще разполага с 355 от общо 450 места в Държавната дума.
Изборите през 2026 г. са първите парламентарни избори след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Те се проведоха и на територии на Украйна, които Москва обяви за анексирани, без анексията да е международно призната. Така де факто изборите бяха и театро, режисирано от Путин, за да покаже пред света, а и пред руснаците, че още козовете са в неговите карти.
Вотът протече без наблюдатели на ОССЕ – Русия не ги покани, а организацията определи това като продължение на тревожна тенденция и нарушение на поетите от Москва ангажименти за международно наблюдение.
Последните 26 години - Путин и пак Путин
Владимир Владимирович изгрява на политическия небосклон през 1999 г. като печели първия си мандат като държавен глава. Още тогава международните наблюдатели отбелязват проблеми като зависимост на голяма част от медиите от държавните и регионалните власти, отслабване на партийния плурализъм и преимуществата, с които разполага действащата власт.
Това е първия съдийски сигнал, а мачът все още се играе като тенденциите се задълбочават.
Още при президентските избори през 2004 г. ОССЕ заключава, че вотът е бил като цяло добре организиран, но са липсвали важни елементи на истинско демократично състезание. Наблюдателите посочват недостатъчен политически плурализъм и ясно предимство на действащия президент в държавно контролираните медии. Такъв сценарий видяхме и преди дни във федерацията.
Една партия, една сила
„Единна Русия“ се превърна в основния парламентарен механизъм на тази система. Нейното значение не е само в броя депутати, а в способността ѝ да осигурява законодателна подкрепа за президентската власт. Пипалата на Путин проникнаха на всички нива - и вертикално и хоризонтално.
През годините около нея останаха няколко официално опозиционни партии, но голяма част от тях подкрепят ключови инициативи на Кремъл. Това важи особено за външната политика и войната срещу Украйна.
На изборите през 2026 г. този модел е още по-видим. Единствената регистрирана либерална партия с ясно антивоенна позиция – „Яблоко“ – не беше допусната до участие с национална партийна листа. В същото време останалите основни партии в Думата са подкрепяли голяма част от политиките на Кремъл.
Следователно въпросът не е просто колко руснаци са гласували за „Единна Русия“. Когато основни политически алтернативи са изключени още преди отварянето на секциите, изборният резултат не може сам по себе си да покаже как би изглеждала подкрепата при напълно конкурентен вот.
Алтернатива за Русия или...?
Преди 10 години ОССЕ видя прозрачна работа на Централната избирателна комисия, но едновременно с това посочи ограничения на основни свободи и политически права. Две години по-късно, при президентските избори през 2018 г., ОССЕ отново говори за прекомерно контролирана политическа среда и липса на истинска конкуренция. През 2021 г. ОССЕ вече не успя да изпрати наблюдателна мисия, а днес - Москва изобщо не покани организацията.
Войната в Украйна допълнително увеличи интереса на западния свят към случващото се във федерацията, а мнозита се запитаха дали руснаците в действителност одобряват случващото се. Путин представяше вота и като индикатор за обществената подкрепа в условията на войната. Reuters отбелязва, че изборите дават възможност на Кремъл да представи резултата като потвърждение на политическия курс и като демонстрация на стабилност въпреки войната, санкциите и икономическия натиск.
Точно тук обаче е и основното противоречие.
Резултатът показва способността на Кремъл да мобилизира значителна част от обществото и да запази функционирането на институциите по време на война. Но при ограничена опозиция, силно контролирана информационна среда и липса на независимо международно наблюдение не може автоматично да се заключи, че процентът за „Единна Русия“ е прецизно измерване на обществената подкрепа за всяка политика на Путин.
Избирателната активност от около 59% също е интересен акцент и повод за размисъл - на фона на над 70% в Германия на последните регионални избори този уикенд. Какво в действителност казват руснаците с избора си да не отидат до урните? А не могат ли да намалят процента до около 30%, за да бъде посланието още по-ясно, впрочем число, добре познато на нашите социолози.
Вотът през 2026 г. затвърждава политически модел, изграждан повече от две десетилетия – силно централизирана президентска власт, доминираща управляваща партия и ограничено пространство за организирана опозиция.
С оглед на възрастта на Путин, роден на 7 октомври 1952 г., може би има резон и във визионерския въпрос - какво ще стане в тази огромна държава след него? Защото историята е доказала, че автократските режими приключват с кончината на диктатора.
