Русия отказа да покани независими наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), обвинявайки я в „двойни стандарти
Първите военновременни парламентарни избори в Русия приключиха тази неделя. Вотът премина при пълна липса на опозиция срещу политиката на президента Владимир Путин и на практика е сигурно, че ще циментира контрола му върху Кремъл, предава АП.
Последният изборен ден съвпадна с масирана украинска офанзива, при която украинските сили изстреляха над 1000 дрона срещу Русия през нощта, включително стотици, насочени директно към Москва.
Тридневният вот започна в петък, като властите активно насърчаваха електронното гласуване, за да повишат активността сред 111 милиона имащи право на глас.
За първи път в изборите бяха включени жители от четири украински региона, които Москва незаконно анексира, въпреки че все още не ги контролира напълно. Гласуване се проведе и в Крим – черноморския полуостров, незаконно анексиран от Русия още през 2014 г. Властите в Киев осъдиха вота в окупираните територии като незаконен и призоваха международната общност да не признава резултатите, а Европейският съюз определи действията на Москва като „абсурдно нарушение на международното право“.
Кремъл се стреми да използва тези избори – първите от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. – за да демонстрира широка народна подкрепа за войната и да легитимира действията си. Чрез масирана кампания в държавните медии и тотално елиминиране на всяко инакомислие управляващите си осигуриха пълен политически комфорт на фона на растящите икономически разходи и зачестяващите украински въздушни удари дълбоко в страната.
Избирателите гласуват с две бюлетини за попълването на 450-те места в Държавната дума – половината чрез партийни листи, а останалите в едномандатни райони. Очаква се основната прокремълска партия „Единна Русия“ да запази смазващото си мнозинство, подкрепена от няколко по-малки формации от т.нар. „системна опозиция“, която винаги гласува в синхрон с Путин.
Истинската опозиция в страната остана напълно изолирана. Либералната партия „Яблоко“ – единствената регистрирана политическа сила, която публично дръзна да критикува войната – беше заличена от бюлетината миналия месец от Върховния съд на Русия и получи право да издигне едва няколко десетки кандидати в мажоритарните райони. Много антивоенни политици пък бяха хвърлени в затвора или принудени да избягат в чужбина още преди старта на кампанията.
Русия отказа да покани независими наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), обвинявайки я в „двойни стандарти“.
Междувременно местни наблюдатели от „Яблоко“ и Комунистическата партия докладваха за масови нарушения. Сред тях бяха недопускане на застъпници до секциите, отваряне на запечатани урни и липса на охрана на помещенията през нощта.
В Санкт Петербург опозиционен наблюдател дори е изгубил съзнание, докато е бил арестуван от полицията по обвинение, че „пречи на изборния процес“.
Символичен за обстановката остава и докладваният случай от избирателна секция в окупираната част на Донецка област, където гражданите са пускали бюлетините си в урните под прекия поглед на въоръжен руски войник, застанал в непосредствена близост.
