Като продължение на готвената реформа, образователното министерство обяви и въвеждането на нова система от поощрения и санкции, насочена към дисциплината в класните стаи
Сериозна реформа в училищното образование и промяна в модела за одобрение на учебници подготвя образователното министерство. В ефира на бТВ министърът на образованието и науката Георги Вълчев коментира дебатите около темата и призна, че е добре запознат с „тъмната страна на свободата на избора“, пред който се изправят преподавателите. Той подчерта, че конкуренцията между издателствата е изгубила първоначалния си смисъл.
Министърът отрече слуховете, че държавата сама ще съставя съдържанието, като обяви, че „МОН няма да пише учебника“. Вместо това ведомството планира да промени самата конкурсна процедура. Целта е „най-добрият учебник да бъде преценен от голяма комисия“, в която ще влязат учители, представители на министерството и университетски преподаватели, които не са обвързани с авторски колективи.
Георги Вълчев обърна внимание и на сериозния натиск върху семейните бюджети. За да получи едно дете пълна представа по даден предмет, то трябва да изчете материалите на всички издателства, тъй като те акцентират на различни неща и предлагат разнообразни интерпретации, макар да следват една и съща програма. Според министъра това демотивира децата и затруднява учебния процес, а ситуацията се влошава и от прекомерния обем на пазара. По думите му системата е „обраснала с безкрайно много помагала“, които в сегашното си количество по-скоро вредят. Вълчев посочи, че промените в тази посока имат дълъг хоризонт и ще станат факт най-рано от 2028 година, като преди това ще бъдат детайлно обсъдени.
Вълчев не спести и темата за финансовите злоупотреби, като напомни, че МОН отделя между 32 и 35 милиона лева годишно за учебници. Той призова за спокоен диалог и отхвърли критиките от последните дни. „Нито смятаме да идеологизираме образованието, нито смятаме да корумпираме образованието“. Напротив, стремежът е да се въведе нормалност чрез диалог с издателствата, учителите и академичната общност.
Министърът постави сериозен акцент и върху съдбата на по-малките учебни заведения. По думите му при сегашния принцип малките училища, където децата изпитват затруднения дори с разбирането на българския език, са „обречени на оцеляване, а не на развитие“. Той е на мнение, че част от финансовия ресурс трябва да се пренасочи към допълнителни специалисти и повече часове за работа в извънучебно време. „Проблемът е огромен и ако ние не променим тази система, няма да спрем това задълбочаващо се неравенство“, заключи Георги Вълчев.
Като продължение на готвената реформа, образователното министерство обяви и въвеждането на нова система от поощрения и санкции, насочена към дисциплината в класните стаи. Ключов елемент в нея ще бъде създаването на карта за личностно развитие на ученика, която ще обединява данни за неговото поведение, социални умения и учебни постижения. За да се възстанови комуникацията по оста „учител – ученик – родител“, се предвижда и разкриването на изцяло нова позиция в училищата – учител по възпитание (или специалист по личностно развитие).
Министър Георги Вълчев поясни, че проектът няма да изисква сложна техническа промяна, тъй като в електронната система на образованието и в момента съществуват подобни модули. „Просто с бърза доработка това нещо може да бъде събрано на едно място, така че всеки един ученик да получи един индивидуален профил“, коментира той.
В попълването на въпросната карта ще се включат широк кръг от професионалисти. По думите на министъра в процеса ще участва „всеки, съобразно своите експертни нива“. Това включва както класния ръководител и преподавателите по отделните предмети, така и училищните психолози и педагогически специалисти, които ще вписват своите преки наблюдения при евентуални проблеми в развитието на детето. Вълчев побърза да успокои критиците на идеята, като категорично декларира, че с тези мерки в българското училище не се завръща нито „инквизицията“, нито „Макаренковщината“.
