Над 8000 босненски мюсюлмани бяха убити от армията на военнопрестъпника Ратко Младич
Сребреница: Геноцидът, който разтърси света
Преди 31 години бе извършено едно от най-тежките престъпления в Европа – масовото избиване на хиляди бошняци в Сребреница през юли 1995 г.
Над 8000 босненски мюсюлмани бяха убити от армията на военнопрестъпника Ратко Младич. Сребреница е резултат от престъпната великосръбска политика на Слободан Милошевич. Ние, българите, прекрасно знаем какво представлява сръбският шовинизъм. Десетки хиляди българи бяха убити в Македония и Западните покрайнини.
Режимът на Милошевич превърна идеята за господство над други народи в държавна стратегия. Бошняците, хърватите, македонските българи, българите в Западните покрайнини, унгарците, словенците и албанците бяха подложени години наред на тежки репресии и убийства.
Белград носи отговорност за Сребреница. Това трябва да бъде повтаряно всеки ден, защото и до днес в сръбското общество на почит са същите военнопрестъпници, които извършиха това чудовищно престъпление.
ООН съвсем правилно определи това събитие като геноцид. Сърбия беше правилно обявена за геноцидна държава. Десетилетия по-късно Белград все още отказва да признае това престъпление.
Българите също не сме далечни наблюдатели на тази история. Хората от Западните покрайнини поколения наред живеят с последиците от политиките на Белград, свързани с натиск върху българската идентичност, език и културна принадлежност. В Македония също десетилетия наред хората бяха жертви на сръбските режими.
За България Сребреница не е просто чужда трагедия. Тя е част от общата памет – памет за всички жертви на великосръбския шовинизъм.
Историята на 90-те години е изпълнена и с други сръбски престъпления. В Хърватия Вуковар се превърна в символ на борбата на хърватския народ за свобода. След обсадата на града през 1991 г. бяха извършени тежки престъпления, сред които убийството на хърватски цивилни в Овчара.
В Косово хиляди албански семейства преживяха убийства, прогонване и репресии по време на конфликта в края на 90-те години. Много от жертвите на тези престъпления все още чакат справедливост. За тях войната не е приключила с подписването на мирните споразумения – тя продължава в липсата на признание и в болката от загубените близки.
Днес, повече от три десетилетия след началото на тези трагедии, режимът на Вучич продължава да провежда великосръбска политика, която е заплаха за мира на Балканите.
Народите, които са били жертви на великосръбската политика – българи, бошняци, хървати, словенци, албанци, трябва да се обединят в защитата на историческата истина.
Новият военен съюз между Хърватия, Косово и Албания е сигнал, че държавите, които познават последиците от сръбската агресивна политика, търсят по-силни гаранции за своята сигурност. България не може да остане безучастна към подобни процеси. Страната ни също има своя исторически опит с политиките на Белград и затова участието в подобно регионално военно сътрудничество е задължително.
Автор: Михаил Анастасов
