Липсата на баланс – в говоренето, в действията, в отношенията, води до крайности
"Вие българите сте много интересни. Когато стане някакъв проблем, вие търсите виновен, а ние първо решаваме проблема. Не че не търсим отговорност, но вие май спирате само дотам“.
Това свое наблюдение сподели с мен една изискана полякиня, която е приела България за свой дом. Думите ѝ не бяха укор, а споделен опит, натрупан в годините.
Подобно е мнението на медик, станал свидетел на инцидента при снимките на филма „Непобедимите – 2“. На 27 октомври 2011 г. в язовир Огняново край Елин Пелин загина 26-годишен каскадьор, а друг беше тежко ранен.
Въпреки множеството репетиции, закъснение от 2-3 секунди е предизвикало взрива на неподходящото място. Американските актьори са правили сърдечен масаж до идването на Бърза помощ, опитвайки се да дадат максимума от себе си. Те не са се отказвали нито за миг да направят всичко, което могат, за да запазят живота на своя колега. За жалост, линейката, която е пристигнала, е била без дефибрилатор. След смъртта на каскадьора американците са били видимо по-спокойни, за разлика от нашите сънародници.
Това е разлика в нагласата, по която посрещаме трудните и тежките моменти в живота – дали ще се вайкаме, или ще запретнем ръкави да се справим.
Умението да се справяме, да вървим напред и да учим уроците си, не може да мине без поемане на отговорност, без осъзнаване, без период на тъгуване. Но в последно време тъгуването, разгръщането на личната болка се превръща в национална традиция, широко прокламирана през медиите, а тъгата, както и осъзнаването, е личен акт.
Десетилетия виждаме как безобразия се извършват пред очите ни. Обвинени могат и да се намерят, но осъдени няма.
Вече забравихме случая с двете млади жени, затрупани в колата си от срутила се къща, където е протичал ремонт. Тогава загинаха Деница Ченишева (19 г.) и Христина Димитрова (18 г.). Делото продължи над 12 години. През 2018 г. Върховният касационен съд окончателно оправда четиримата подсъдими – собственикът на сградата, инженера и строителите с мотива, че няма доказателства кой точно е наредил фаталните дейности по премахване на носещи стени.
Случаят „Индиго“ - 21 декември 2001 г. загинаха 7 деца, стъпкани при натиска на техни връстници на влязат във формално преобразената за дискотека конструкция. Основният извод от разследването беше, че липсата на контролиран пропускателен режим в горната част на стълбите и липсата на прегради (заграждения) са позволили на гравитацията и на тълпата да се превърнат в неконтролируема, смъртоносна сила. Обвиняеми по това дело бяха Цвятко Барчовски (председател на Комитета за младежта и спорта), който получи условна присъда и глоба от 1500 лв. за сключване на неизгоден договор. Ангел Николов управител на „Индиго“ се размина с глоба от 1000 лв. за немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. Охранителят Анри Силаги от „Аркус сигурност“ беше глобен 800 лв. за неупражнен контрол и несправяне с пропускателния режим. Неговият колега Георги Василев също беше глобен с 800 лв. за лошо управление на тълпата по стълбите. Тогавашният главен архитект на София Стоян Янев беше изцяло оправдан по обвиненията за незаконно одобрени проекти на дискотеката.
Тези случаи, станали пред очите на обществото ни, не ни доведоха до поука. Нямаше нито виновни, нито бяха взети мерки, за да не се повтарят. Макар да има ясни правила за строителен контрол десетилетия по-късно отново всички сме свидетели как изникна цял незаконен град до Варна, как се правят спешни промени, за да се заличат следите, как всеки от хората, носили отговорност е невинен и политици се замерят с обвинения. Нито има решение на проблема, нито някой ще поеме отговорност, вероятно и няма да има мерки, които да спрат подобно поругаване на законността, сигурността, българската държавност.
Върхът на цинизма би било, ако след година-две променят тихомълком Закона за устройство на територията и „Баба Алино“ бъде узаконен, а поради неизпълнени строителни стандарти някой от неговите обитатели осъди държавата за щети.
Но в тази среда живеем. С всички нюанси, интереси, особености на манталитета и жажда да стоварим вината другиму. Навлизаме от скандал в скандал, от случка на случка – без време и шанс за осмисляне, без мерки за промяна и израстване, без надежда за по-добър живот.
И в това търсене на виновен се оказва, че всички, които допринасят за възникването на която и да е неуредица, са абсолютно невинни. Обществото познава само тези, които търпят неуредиците на гърба си.
Поговорката "Всяко чудо за три дни" сякаш е национален девиз. Каквото и да стане, то се разглежда извън контекста, често пъти основните анализатори незнаят историята, предхождала конкретното събитие, а сякаш са водени от желание за съдене и крайности.
Липсата на баланс – в говоренето, в действията, в отношенията, води до крайности. Натрупаното напрежение и обида често са мотив за неразумни решения, които като вълна резонират от една в друга сфера на обществения живот.
Ще стане година от наводнението в „Елените“, където миналия октомври загинаха четирима души. До този момент нито хората, закупили имоти там, нито властите, нито Ветко и Маринела Арабаджиеви, нито който и да е има ясна представа какво ще стане след като едно китно място на българското Черноморие беше превърнато в точка на алчността. Тази година жителите и гостите на Свети Влас усещат резонанса от незаконните дейности на множество институции, опитвайки се да се справят с повредата на единствената приватизирана пречиствателна станция в страната. Как се е стигнало до там … дали ще научим?
Четири години след злополучния 2 септември, когато стана наводнението в Карловско. От 2022 г. виновни няма, планове за възстановяване на пострадалия район, за канализация, за благоустройство – няма. Бъдеще за хората там…
Подобно на Мизия - 2014-а, където наводнението заличи домове, унищожи документи и се оказа, че хората не могат и да гласуват, че те едва ли не – не съществуват.
И докато изреждаме националните бедствия, доведени от корупция, жажда за облагодетелстване и престъпно безхаберие, думите ни се вливат в общия хор от вайкане и търсене на виновни. Но ясни мерки как тези бедствия да се избегнат за в бъдеще нито са взети, нито се задават на хоризонта след 100-ия ден на сегашното ни правителство.
