Какво е изключителна икономическа зона и какви са правата на България в нея

Какво е изключителна икономическа зона и какви са правата на България в нея? 

Въпросът дойде на дневен ред след безпрецедентната атака с морски и въздушни дронове на 70 морски мили източно от Бяла. Търговски кораб потъна Черно море, а екипажа му е в неизвестност.

Инцидентът, който мобилизира ВМС, ВВС и спасителните служби в мащабна операция, се разигра не в териториалните води на България, а в нейната Изключителна икономическа зона (ИИЗ) - граница, чийто специфичен статут е ключът към разбирането на тази геополитическа криза.

Изключителната икономическа зона (ИИЗ) е морско пространство, в което крайбрежната държава упражнява суверенни права върху природните ресурси, но не притежава пълен суверенитет както върху сухоземната си територия.

Според Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS) и българското законодателство ИИЗ се простира отвъд външната граница на териториалното море до максимум 200 морски мили (около 370 километра) от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалното море, информира Vesti.bg.

В Черно море пълният обхват от 200 мили е невъзможен, защото морето е сравнително малко и полузатворено. Външните граници се определят чрез двустранни споразумения със съседните държави на принципа на справедливото решение. България има договорени граници с Турция (1997 г.), а делимитацията с Румъния все още не е напълно финализирана. Площта на българската ИИЗ е около 29 000 кв. км.

Териториалното море е ивица с ширина до 12 морски мили (около 22 км) от брега. То е пълноправна част от държавната територия – България упражнява там пълен суверенитет върху водите, дъното, недрата и въздушното пространство. Чуждите кораби имат само право на мирно преминаване. ИИЗ започва след 12-та миля. Тя не е част от държавната територия. Водите запазват режима на открито море по отношение на корабоплаването и прелитането – свобода на навигация и надлежно преминаване. България обаче има суверенни права върху:

• Проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на живите и неживите природни ресурси (риба, нефт, газ, минерали);
• Производство на енергия от вода, течения и вятър;
• Създаване и използване на изкуствени острови, инсталации и съоръжения;
• Морски научни изследвания;
• Опазване на морската среда.

Тези права са уредени в Указ № 77 от 1987 г. (все още в сила) и в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.

На практика това означава, че търговските кораби могат свободно да преминават през ИИЗ, но България може да регулира риболова, добива на ресурси и екологичните стандарти. Атака срещу съдове в тази зона не е директно нападение върху суверенна територия, но засяга сигурността и икономическите интереси на държавата и изисква реакция.

Ударът с дронове срещу търговски кораби в ИИЗ не е нарушение на териториалната цялост или на държавната граница на България. Въздушното пространство над зоната е международно, а корабите имат свобода на плаване. От строго правна гледна точка задействането на член 5 от Вашингтонския договор (колективна отбрана) е неприложимо.

В същото време обаче се засягат пряко суверенните права на България:

• Рискът от разливи и замърсяване заплашва екосистемата и риболовните ресурси;
• България има международни задължения за безопасност на корабоплаването и спасителни операции в своя район;
• Блокирането на търговските пътища, скокът на застрахователните премии и заплахата за подводната инфраструктура създават непосредствена икономическа и военно-стратегическа опасност.

Подобна военна активност в непосредствена близост е основание за консултации по член 4 от Вашингтонския договор – процедура, която вече е задействана два пъти формално във връзка с войната в Украйна (24 февруари 2022 г. от група източноевропейски държави, включително България, и през септември 2025 г. от Полша след нарушаване на въздушното ѝ пространство).

Докато дроновете удрят търговски кораби, в същите води се движи и т.нар. руски сенчест (или тъмен) флот. Това са стотици стари танкери, регистрирани под „удобни флагове“ – Палау, Того, Камерун, Сиера Леоне, Коморски острови и др. – които превозват руски петрол и петролни продукти, заобикаляйки западните санкции и ценовия таван.

Характеристиките на този флот са добре познати: бърза и евтина регистрация, минимален контрол върху собствеността и екипажите, често изключени транспондери (AIS), фалшиви документи и офшорни структури, които скриват реалния собственик. Според анализи на CREA и други организации през 2026 г. над половината от руския нефтен износ вече минава през санкционирани или сенчести съдове, а Черно море е ключов маршрут – значителна част от товарите се товарят именно от черноморски пристанища.

Между януари и август 2026 г. най-малко 14 танкера от сенчестия флот са прекарали общо стотици часове във водите на България и Румъния. Те представляват двоен риск – екологичен (стари корпуси, липса на адекватна застраховка) и хибриден (възможност за разузнавателни или диверсионни действия).

Украйна отговори с мащабна кампания. От юли 2026 г. украинските сили за безпилотни системи (операция „МоЛоЧКа“ и последващи удари) са извели от строя стотици съдове, свързани със сенчестия флот – в Азовско и Черно море. Целта е да се прекъсне логистиката към окупираните територии и да се ограничи способността на Москва да финансира войната чрез петролни приходи. Русия от своя страна започна да „бронира“ танкерите с антидронови мрежи и клетки, а част от флота постепенно преминава директно под руски флаг.​

Подобни случаи

През последните месеци Черно море се превърна във високорискова зона. Преди атаката край България руски дронове удариха турски товарен кораб в румънската ИИЗ, което доведе до жертви. По-рано украински дронове поразяваха танкери от сенчестия флот край турския бряг (Virат, Kairos и др.). Имаше и случаи на саботаж и повреди на инфраструктура, свързани с тези кораби.

През септември 2026 г. Съвместният военен комитет в Лондон включи цялото Черно море (с изключение на териториалните води на България, Румъния, Турция и Грузия) в списъка на високорисковите райони. Това оскъпява застраховките и увеличава риска за търговското корабоплаване.

Изключителната икономическа зона на България не е суверенна територия, но е пространство, в което страната има ясни и международно признати права. Ударите с дронове в нея не нарушават формално държавната граница, но застрашават суверенитета, сигурността, икономиката и екологията. В комбинация със сенчестия флот на Русия те превръщат западната част на Черно море в зона на повишен хибриден и военен риск.