Новини
Търси

Стойко Топалов пред ТАРАЛЕЖ: Не бих посочил категорично чии са дроновете без достатъчно доказателства

Стойко Топалов пред ТАРАЛЕЖ: Не бих посочил категорично чии са дроновете без достатъчно доказателства
Снимка: Личен архив

Центърът за наблюдение не е равнозначен на система за противодействие, смята той

Колко са основните видове дронове, които се използват в акваторията на Черно море от началото на войната в Украйна?

От началото на войната наблюдаваме изключително бързо развитие на безпилотни системи. Те се разделят на три основни категории: въздушни (UAV), надводни (USV) и подводни (UUV). Всяка от тях включва платформи за разузнаване, наблюдение, логистични и ударни задачи, а по отношение на управлението говорим за дистанционно управлявани, полуавтономни и автономни системи.
Само през 2026 г. наблюдаваме сериозна технологична еволюция на руските дрон системи, например - въздушни безпилотни системи. Освен добре познатите Geran-2, вече виждаме масово използване на реактивните Geran-4 и Geran-5, както и на системи като Garpiya-A1 и Gerber-2. Освен тях са и надводни (морски) безпилотни системи: Murena-модифициран, Orkan, Katran, Vizir-700 и BEK-1000. От подводните автономни системи се ползват Galtel, Klavesin и Surrogat, макар че публичните доказателства за тяхното бойно приложение в Черно море остават ограничени.
Особено внимание заслужава модифицирана версия на Murena. От оригинала са запазени само основата на корпуса и двигателят. Всичко останало е преработено, най-вероятно по образец на европейски производител. По моя оценка цялото изделие е произведено в Русия. Заради промените не можем да посочим с увереност точния номер на модела. Според анализа на международната компания за морска сигурност Ambrey от 18 ноември именно модификация на тази руска платформа вероятно е използвана при нападенията срещу корабите CONTSHIP JET и BETUL 8 край България.
Технически най-сериозното предизвикателство е, че вече говорим за заплахи в три различни среди: във въздуха, на морската повърхност и под водата. Всяка от тях изисква различни технологии за откриване, идентификация и противодействие. Освен това заплахата се развива много по-бързо от административните процедури за придобиване на защитни технологии.
Като международна асоциация следим постоянно тези технологии, анализираме наличната информация и обменяме експертиза с колеги от Европа, Израел, САЩ и други региони. Не можем да изграждаме защита срещу технологиите от 2022 г., когато срещу нас вече стоят технологиите от 2026 г.

Има ли държава в света, която разполага с ефективна антидрон система? Какво е необходимо, за да бъде изградена?

Има държави с изключително развити и практически изпитани способности за противодействие на дронове. В Израел това са Iron Dome, Drone Dome, лазерната система Iron Beam и корабната система C-Dome.
В САЩ са стационарните и мобилните комплекси FS-LIDS и M-LIDS, както и системите от типа Coyote. Украйна, която има огромен практически опит в реални бойни условия, развива собствени решения като Sky Sentinel, Octopus и JEDI Shahed Hunter.
Общото между тези държави е, че не разчитат на една технология, един производител или една система. Те изграждат многослойна защита, непрекъснато изпитват нови технологии, анализират резултатите и модернизират своите способности. Няма универсална система, която да гарантира стопроцентова защита.
Ефективната защита е способност, която се изгражда, поддържа и развива непрекъснато, а не продукт, който просто се купува. Тя трябва да включва откриване чрез различни видове сензори, идентификация, класификация и проследяване. Трябва да има единна система за командване и управление (C2). Нужни са средства за противодействие и подготвени оператори и ясни процедури.
Всичко започва с анализ на заплахата и оценка на риска. Именно те определят какви технологии са необходими за защита на конкретния обект.

Как е положението в България?

По отношение на България виждам положителна промяна. Армията закупува системи, провеждат се демонстрации и учения, започва подготовка на специалисти. На международното учение BOLD ADRA край Пловдив видяхме редица технологии за противодействие на дронове. Сега е време да видим резултатите от тези инвестиции в реални условия.
Българските граждани имат право да знаят как придобитите технологии защитават тях, територията на страната и критичната ни инфраструктура. При поредица от сходни успешни нападения не можем да твърдим, че предприетите мерки осигуряват необходимото ниво на защита.

Възможно ли е дроновете, които поразяват кораби в Черно море, да бъдат „уловени“, преди да достигнат кораб или друга морска цел?

Категорично да. Съществуват технологии за ранно откриване, идентификация и проследяване на морски безекипажни системи. Необходимо е обаче да разграничим откриването от физическото прихващане или неутрализирането. Морските дронове са сложна цел заради малкия си надводен профил, морското вълнение и атмосферните условия. Затова е необходимо комбиниране на специализирани морски радари, електрооптични и инфрачервени системи, пасивни радиочестотни сензори и други средства за наблюдение.
В Гърция има подходящи технологии за морско наблюдение. В България също имаме компетентни производители на радарни системи.

Какво може да се направи за нашата страна?

Необходимо е да работим в три направления - интегрирана защита на крайбрежието и пристанищата, координирано наблюдение и защита на търговското корабоплаване и оборудване на самите кораби със системи за ранно предупреждение и допустими средства за самозащита. Разполагаме с конкретни концепции за компактни бордови системи, които предоставят допълнителна информация за потенциални заплахи директно на капитана. Технологиите съществуват. Остава да разберем защо все още не са внедрени в необходимия мащаб.

До каква степен е възможно да бъдат унищожавани морските дронове преди да достигнат корабите, както г-н Бойко Борисов заяви, че би ги елиминирал?

Технически е напълно възможно. Имаме и конкретни примери в Черно море. През август тази година Румъния неутрализира морски дрон, носещ взривен заряд, в района на газовата инфраструктура Neptun Deep, използвайки военен самолет F-16. Това е реален пример за успешно противодействие.

Ако вдигаме изтребител за унищожаване на дрон - как ще ни излезе сметката в бюджета?

Ако за всеки евтин дрон вдигаме самолет и изстрелваме скъпа ракета, това е като да стреляш по муха с топ. Само полетът струва пари, а с ракетата цената на едно прехващане може многократно да надхвърли стойността на дрона. Именно на това разчиташе Русия в началото – с евтини дронове да изтощава бюджета на украинската армия и да изчерпва запасите ѝ от ракети. Украинците бързо се адаптираха и намериха по-евтини начини за противодействие. Ако България е модерна и иновативна държава, както твърдят политиците ни, трябва да можем да защитим хората и обектите си със средства, съобразени и със заплахата, и с цената на защитата.
Съществуват различни категории средства за електронно и физическо  противодействие. Изборът им зависи от характеристиките на заплахата, морската зона и конкретната оперативна ситуация. Унищожаването на целта е последният етап от защитната архитектура. Преди него трябва да имаме надеждно откриване, идентификация, проследяване, ясно определени правомощия и подготвен екип.
Особено в райони с интензивно гражданско корабоплаване трябва да се отчита безопасността на останалите плавателни съдове и техните екипажи.
Няма съмнение, че технологията за унищожаване на морски дрон съществува. Важното е да имаме изградена система, която позволява това да се случи навреме, безопасно и законно.

Военният министър Димитър Стоянов заяви, че са изпратени снимки на всички партньорски служби, но все още няма отговор чии са дроновете, поразили кораби в близост до българската икономическа зона. Възможно ли е да се маскира в коя  държава е произведен един дрон?

Да. Установяването на произхода на подобна система е сложен технически и разузнавателен процес. Съвременните дрон системи често съдържат компоненти от различни производители и различни държави. Електроника, двигатели, комуникационни модули и навигационни системи могат да имат различен произход. Външният вид и конструктивното сходство с известен модел не са достатъчно доказателство за произхода на конкретния апарат. Необходим е комплексен анализ на конструкцията, електрониката, наличните отломки, софтуера и разузнавателната информация. Трябва да разграничаваме четири различни въпроса. - Кой е разработил платформата? Къде е произведена? Кой я експлоатира? Кой е разпоредил конкретната атака? Отговорите невинаги водят до една и съща държава или организация.
Ние също анализираме наличните изображения и обменяме информация с международни експерти. Но като професионалист няма да посоча категорично извършител без достатъчно доказателства. Установяването на произхода е важно за разследването, но не трябва да забавя изграждането на защитни способности. 

Графика: Стойко Топалов

Каква е Вашата прогноза за ситуацията в Черно море?

Докато продължава военният конфликт и не бъде изградена достатъчно ефективна регионална защита, рискът за хората, търговското корабоплаване и критичната инфраструктура ще остане висок. Най-тревожното е системната повтаряемост на успешните нападения. Виждаме сходни инциденти, но все още недостатъчно видими резултати от противодействието. Имаме международни примери, от които можем да се учим. След инцидентите с подводните кабели в Балтийско море НАТО стартира Baltic Sentry: засилено наблюдение, патрулиране, използване на безекипажни системи и координация между държавите.
Подобен координиран подход е необходим и в Черно море. България, Румъния и Турция трябва да изградят съвместима защитна архитектура с ясно разпределени отговорности, но не само на теория. Трябва да знаем кой наблюдава, кой командва, кой реагира и с какви способности разполага. Приветствам европейските инициативи за финансиране и създаване на общ център за морска сигурност. Но центърът за наблюдение не е равнозначен на система за противодействие. Международната асоциация за защита от дронове IDDA разполага с над 20 международни експерти. Познаваме технологиите, производителите, международните практики и възможностите за подготовка на специалисти. Изпратили сме своите официални предложения. Институциите познават нашата експертиза и разполагат с нашите координати. Няма да продължаваме да убеждаваме когото и да било, че заплахата съществува. Досега имахме късмет да избегнем преки поражения върху български градове и стратегически крайбрежни обекти при тази поредица от нападения. Но късметът не е стратегия за национална сигурност. Заплахата е известна, технологиите съществуват и експертизата е налична. Остава да бъдат взети решения и да се действа.  

Водещи