Преслав Райков пред Таралеж: Украйна иска да въвлече НАТО в този конфликт

България и Румъния могат да създадат коридор за сигурност за търговските кораби, които плават в Черно море. Това ще струва скъпо – както охраната, така и преминаването през този коридор. Това заяви в интервю пред Весела Веселинова икономистът Преслав Райков.

Господин Райков, как ще се отразят атаките над търговски кораби в Черно море върху българския бизнес и икономиката ни?

Потенциалът, който може да се развие в негативна насока, е изключително голям и притеснителен. Вече пети пореден кораб бива атакуван. Виждаме изключително голямо напрежение върху два основни сегмента – зърнопроизводството и износа на селскостопанска продукция на страната, който е с голяма тежест за националния бюджет и за формиране на Брутния вътрешен продукт на България. За да успокоим хората, трябва да кажем, че нямаме канселирани сделките. Може да има нежелание за нови, но няма прекъснати. Очаквам, че тези удари ще се засилят. Ако те се приближат към териториалните води на България или засегнат инфраструктура на пристанищата, тогава ефектът може да бъде много голям и много бърз – да блокира сегмент като търговията със зърно и да има много по-малко приходи в бюджета. Това е основно перо, което носи риск в икономиката.

Второто е туризмът. Сектор, който само след осем месеца ще трябва да се подготви напълно за новия сезон. Вече имаме пет ударени кораба. Вчера потъна голям контейнеровоз с 400 контейнера, обърнат кораб в момента дрейфва в прилежащата икономическа зона, има и редица други удари. Потенциалът за това туристическият сезон другата година да пострада е голям. Възможно е туристи да не желаят да посещават нашето Черноморие от съображения за сигурност или дори от страх. Това също би имало много голям ефект върху икономиката, ако се развие. Отделно е екологичният риск от цялото това замърсяване, което видяхме и миналата година с разливи на гориво и изхвърлен мазут по плажовете. Сега имаме изключително зачестяване на тези удари, т.е. увеличава се и рискът от все по-голямо замърсяване. Никой не би пожелал това да се случва на място, което е избрал за почивка. Така че тези два риска са много съществени и трябва да бъдат адресирани навреме.

Към кого?

Разбира се, рискът за износа на суровини и полупреработени продукти, от минната индустрия на страната, също е фактор, който засяга бюджета. Като цяло една икономика, която е на 100-110% отворена към търговията, разчита на внос и износ, на купуване и продаване, може да бъде изключително повлияна от негативно развитие в Черно море. Голяма част от стоките пристигат по море. Те могат да бъдат заменени с речен, железопътен и сухопътен транспорт, но ескалацията в Черно море със сигурност оказва много голямо влияние върху икономиката и трябва да се отнесем към нея експертно и детайлно. Разбира се, на гърба на първата линия на този конфликт са човешките животи, които се загубиха през последните няколко седмици, всички тези моряци, които са изчезнали или убити. Това е и основният проблем на ескалацията.

България трябва да вземе много директна позиция и да защити икономическия си интерес. За момента не можем да говорим за интерес в зоната на сигурността, но икономическият интерес на България е под заплаха от случващото се в Черно море. А то продължава да ескалира, и от двете страни, и от Украйна, и от Русия. Ударите по кораби продължават и не се вижда перспектива за охлаждане на конфликта. Напротив, вижда се потенциал за допълнителна ескалация и за въвличане на други страни, както се опитват да бъдат въвлечени Румъния, България, Молдова. На първо място е защитата и планирането на икономическия интерес на страната.

Как може България да защити своя икономически интерес?

Първо, защитата минава през сигурността. Създадоха се работни групи с Румъния и Турция за наблюдение и ранно известяване. Видяхме, че при вчерашния случай са били известени, но след това никакви мерки не са взети, нито от България, нито от партньорите от НАТО, нито от тези, които наблюдават. Просто са били осведомени.

А какви мерки е трябвало да вземат, според Вас?

Много по-навременни мерки за антидронови системи и ясни инструкции към корабите, които искат да използват нашата прилежаща зона или териториални води, да бъдат подготвени със съответните методи за защита. Вече има много зони, в които корабите не се допускат, ако нямат антидрон системи и съответните методи за сигурност и надеждно плаване. Рискуваме България да се превърне в "вратичка" на сигурност през териториалните води, което покачва изключително много риска - товари от Румъния, от Молдова, от Украйна може да се опитат да преминават през териториалните ни води, въпреки че това е по-затруднено, по-скъпо и против логиката на корабоплаването.
Ако България се превърне в такава зона, тя трябва да извлече икономически интерес, т.е. таксите или застраховките, с които се обезпечава сигурността, да бъдат на нива, които покриват риска на България, че тя ще се превърне именно в такъв морски коридор на сигурност.

Защото в момента рискуваме да бъдем въвлечени по-дълбоко в конфликта: кораби, които преминават през наши води, биват таргетирани и удряни, без ние да имаме някаква полза от това.

Това е един от методите. Разбира се, нужни са наблюдение и осведомяване, а може би и избягване на определени участъци, което също би било резонно. Това е работа на професионалистите от „Морска администрация“ и от морската общност, които имат достатъчно експерти с ясни и точни идеи как това да се случи в много кратък срок, защото ударите ще продължават ежедневно.

Какво очаквате?

Най-вероятно ще видим удари към южната част на България, не само към северната, и допълнителни ескалации към Босфора. Всички тези неща са добре известни и се очакват от морската общност и от хората, които оперират в тези региони. Трябва да се подсигурим с адекватни мерки и да защитим, пак казвам, икономическия си интерес.

Капитан Христо Папукчиев, експерт по морска защита и сигурност, запита защо израелска компания е позволила да пусне неподготвен кораб. И запита дали да не бъде поставено изискване към корабите, които ще бъдат допуснати в Черно море, да са подготвени за рисковете тук.

Аз също съм съгласен, че трябва да се вземат мерки. Капитан Папукчиев е един от хората, които имат адекватни и, най-важното, навременни предложения, защото в тази ситуация решения, които ще се вземат след три месеца, са тежко закъснели. Но трябва да се конструира такава структура, която първо защитава безопасността на моряците и на хората, които работят на тези кораби, защото те са на първо място. На второ място, защитава България да остане, в някаква част, извън този конфликт и да не се поддава на провокации. И на трето място е икономиката, защото какво би станало с още пет или шест такива провокации извън териториални води.

Вече видяхме провокации към всички сегменти на корабоплаването. Кораби за генерални товари – тези, които товарят зърно, пшеница, царевица; танкери, които товарят олио, други химически продукти; в сряда беше ударен контейнеровоз, който превозва изключително много видове стоки. Тоест вече почти всеки един корабособственик, независимо от сегмента, вижда ситуацията в нашия регион като рискова. Ако преди пет месеца основно се таргетираха корабите за насипни товари, които изкарваха зърно от Украйна, сега спектърът е напълно широк. Не сме видели още удари по рибарски или фериботни кораби. Да се надяваме, че никога няма да видим.

Исках да споделя, че рискът вече се калкулира в цената на превоза от и към България, Цената на морския транспорт въпреки че не се е покачила драстично, тя започна да се покачва. Застраховките за един кораб, който идва до Констанца или до България, вече се покачват и то осезаемо. Това прави някои продукти неконкурентни за износ, а други неконкурентни за внос заради поскъпването. Според мен трябва да вземем ясна позиция, че искаме да защитим икономическия си интерес с всички възможни средства.

Дали вече имаме средства?

Според мен беше малко смешно само миналата седмица да се заговори, че ще купуваме антидрон системи, при положение че войната тече вече пета година. И войната в Черно море тече пета годин. Ако си спомняте, имаше удари още през първата година по един остров от руски кораб. Не можем да кажем, че това е нещо ново, което ни изненада. Имахме пет години да подготвим системи, установки, методологии, кадри, процедури по спасяване, експерти, които да разследват тези инциденти.
Нека да запитаме защо не се изпращат експерти на тези кораби, когато се кацат с хеликоптери, да разследват наистина, в името на международната морска сигурност. Изпращат се хора от службите, а друг въпрос е как интерпретират видяното и дали имат експертиза да кажат дали корабът е ударен от дрон. Един от корабите например беше с някакви покривала на капаците. Всички, които търгуват и превозват зърно, знаят, че никой не товари пшеницата си в кораб, който не е водонепропусклив, и има и други такива фактори.

Подозирате ли застрахователни измами с тези кораби?

Не е изключено, но при настоящата ситуация, с над 200 кораба, ударени в Черно море от Русия и от Украйна, не мисля, че става въпрос за застрахователни измами. Някои от корабите са със силно противоречиви собственици: има такива от Русия, от Украйна и от трети страни.

Какво имате предвид с "противоречиви собственици" и какво означава "покривала на шлюзовете"? Това означава ли, че са превозвали нещо нелегално?

Не, не. Това означава, че корабът най-вероятно е толкова стар и разбит, че капакът, който трябва да е водонепропусклив, когато превозваш стока за човешка консумация със специфични изисквания за влага (а те са безкрайно много), е покрит с покривала. Това говори, че корабът е изключително неподходящ за дейността. А с "противоречиви корабособственици" имам предвид хора, които съвсем не са изключение за нашия регион.
Има ги и в България такива противоречиви собственици, които са оставили са хората си, компаниите си и партньорите си на произвола на съдбата, оперират кораби, абсолютно неотговарящи на стандартите. Кораби, извършили редица нарушения, бих казал и престъпления, по цял свят, не са плащали на екипажите месеци наред.

Може ли да говорим с имена? 

Ако погледнем един от корабите, който беше ударен преди, около две седмици, и стигнем до собствениците му, ще стигнем до собствениците му от Украйна, които са с противоречива история. Тя е проверима по всички международни канали. Но, връщайки се на въпроса, не мисля, че става въпрос за застрахователни измами, при такъв спектър на морските удари. По-скоро става въпрос за провокации, за част от военната тактика, която прилагат и двете страни: Черно море да стане изключително високорискова зона. Така както украинските пристанища са затворени или обемът, който излиза, е много по-малък, така е и с руските. Новоросийск, най-големият зърнен терминал в света, в момента не е оперативен. Пристанища като Туапсе също. Тамошните износители, производители и търговци търпят огромни загуби. Съответно те нанасят удари и върху другите си конкуренти. А Украйна, Румъния, Молдова и Турция са конкуренти на този пазар. Тези ескалации целят и това: засягане на икономическия интерес на конкурентите. Защото ако България и Румъния бяха останали един спокоен остров на безгрижно корабоплаване и търговия, потоците, които щяха да се насочат насам, доста щяха да изкривят пазара.

Тази ескалация беше очаквана. Трябва да се изложат и фактите: преди седем месеца нямаше почти никакви удари по петролни рафинерии в Русия. Това започна преди седем месеца и в момента има поразени над 70-80, даже повече обекта.
Петролната индустрия е сърцето на руската икономика. Започвайки тези удари, всички очаквахме ответни мерки по ключови за другите страни индустрии. Виждаме го в Украйна, където бяха ударени много комплекси за преработка на растителни масла, защото това е сърцето на индустрията им.
Тоест виждаме война, която с икономически мерки отговаря на нанесените щети. Не можем да твърдим, че ударите по рафинериите са неоправдани, защото преди това видяхме руски удари по други ключови обекти в Украйна. Затова смятам, че ударите ще продължат и че войната в момента е на най-високата си точка на ескалация. Просто хората свикнаха и не го възприемат така. Свикнахме, че през ден се събуждаме и четем за ударен кораб, взривен кораб, дрон на някое пристанище, и това спря да ни прави впечатление, но всъщност рискът в Черно море е на най-високото си ниво.

Допускате ли, че може и да не са руски дроновете, които удрят кораби?

Според мен, и от информацията, която имам, са основно руски. И от украинска страна има, и от руска. В самата Русия са ударени над 150 кораба. 150 са ударени от украинска страна, от тях 50-60 са потънали. Малки, големи, средни, петролни танкери, всякакви. Ние тук, че са ударени пет, вече го приемаме като нещо "уау", но на фона на цялото Черно море това е абсолютно ежедневие. Със сигурност Украйна иска да въвлече НАТО в този конфликт, което е видимо отвсякъде.
Но аз затова казвам: защо не се пращат експертите на тези кораби? Защо не пратиха капитан Папукчиев с хеликоптера да разследва? Той да каже, че този пожар не е причинен от дрон, че технически не може да е причинен от дрон, или че този удар не съответства на това, което се твърди. Направиха пълна фантасмагория с кораба „Челси 3“: изтеглиха го, буксираха го два дни до Бургас. А това е все едно да пратиш едно дете да вземе пистолета от местопроизшествие на убийство. През времето на носенето какво е правено с него, никой не знае. Така и с кораба. Докараха го в Бургас и казаха: намерихме части от дронове. Когато си отишъл всичко да вземеш по време на това пътуване можеш да сложиш всичко в кораба. И това не се прави, и се вижда, че няма желание да се прави, за да няма разследване.

Възможно е да ударят още пет-шест кораба следващия месец. И в един момент вече няма как да кажем "ами станало, война е, няма какво толкова да разследваме, спираме спасяването на 20-ия час след инцидента". Очаквам да има удари по-надолу, пред Бургас. В един момент вече няма какво да направиш, не можеш да се криеш вечно.